"If you want to make the world a better place, take a look at yourself and then make the change."

                                                                                                                        "Man in the mirror" - M. Jackson

                   

       Ето и още нещо...               

 

       "Много хора в процеса на оздравяването са непонятно загрижени за това да се чувстват защитени. Но силата не се поражда от това да стоиш на защитено място; силата идва от готовността да напуснеш света на сигурността и да се отправиш към непознатото. Когато посрещаме предизвикателството, то ни усилва с това, че ни кара да растем. Силата подобно на мускулите няма да се увеличи, ако не правим нищо.

       Трябва да бъдем готови да се откажем от пасивността. Трябва да бъдем готови да се откажем от начина, по който са ставали нещата винаги, да трансформираме навиците си, да зададем нов курс. Трябва да бъдем готови да се индивидуализираме - да отстъпим от познатото и да очакваме и да се сблъскаме с предизвикателството на несигурността. "Така че да бъдем независими от общественото мнение е първото формално условие за постигането на нещо велико", казва Хегел. "Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света", казва Ганди."

 

       "...силата е способността да правим промяна и тя съществува само поради една причина - трансформацията. Когато старото надрасне своята цел, е време то да се трансформира в нещо ново. Силата не е нещо, а начин. Тя е процес на реализиране.

       Имаме сила, когато се осмеляваме да живеем автентично, когато стигаме вътре в себе си и казваме голата истина. Колкото повече се осмеляваме да поемаме рискове, да питаме или да устояваме на напора да вървим срещу добрите си чувства, толкова по-лесни стават за нас тези неща. Силата възниква, когато сме готови да правим грешки и да носим отговорност за тях, да се учим от тях и да ги поправяме.

       Силата е израз на свещеното в неговото еволюционно разгръщане. Тя е величественото присъствие на божественото. Тя е мистерията, непознатото, конфронтацията с другите. Силата е преходът от миналото към бъдещето. За да се изплъзнем от тесните капани на личностното ограничение и да постигнем великолепното разширение на тоталността, ние трябва да възстановим своята сила. Силата е способността да определяме собствената си съдба."

 

       " Как бихте се държали, ако знаехте, че сте Бог или Богиня? Как бихте се отнасяли към себе си, как бихте се отнасяли към другите? Какво съзнание бихте имали към най-маловажните си действия, ако знаехте, че техните въздействия влияят на цялото останало творение?  Ако пропуските на вашето съзнание биха означавали безчислени смърти? Какво внимание би вдъхновило това?

       Често задавам на пациентите си тези въпроси, когато те поставят съответните питания за природата на божеството. Искрено вярвам, че всеки от нас, както и всяко живо нещо е елемент от божественото. За нещастие нашата божественост често бива забравена, свита от страх, погребана в срам и съмнение или ограничена от границите на персоналното его.

      Колко внимание обръщаме на най-дребните подробности, когато сме в присъствието на нашия любим човек? Колко  внимание обръщаме на това какво слагаме в телата си, когато сме болни? Какво казваме, когато защитаваме нещо, което действително има значение? Тези моменти получават нашето пълно внимание, защото са специални. Да приемем божеството вътре в нас и да осъзнаем, че то присъства винаги, означава да осъзнаем, че всички моменти заслужават такова внимание."

 

      "Имах един изключително умен приятел, който "винаги беше прав". Залавяше се да казва на всеки около себе си кое прави погрешно и как би могъл да го поправи. Беше много възприемчив относно определени неща, критикуваше чудесно и обикновено беше прав. Но въпреки това беше нещастен, защото малко хора желаеха да бъдат около него. Най-сетне някой посочи, че изглежда той предпочита да бъде прав, отколкото да бъде щастлив, да бъде прав отколкото да има приятели. Това създаде промяна на стойностите в неговата операционна система, което му позволи да действа по нов начин."

 

       "Енергетичната виталност изисква самоуважение. Имаме ли една базисна вяра в себе си, можем да посрещнем по-добре непознатото. Имаме самочувствие, което не се разпада, когато нещата не станат, което може да запази постоянството си въпреки предизвикателството. За здравото его е в реда на нещата да се правят грешки. За вързаната от срам личност няма място за грешки и експанзията е строго ограничена. Как можем да постигаме и да растем, ако не можем да правим грешки? И как можем да развием чувство за собствена сила без тази експанзия? Когато самоуважението е ниско, ние имаме една парализираща несигурност там, където трябва да има движение и сила.

       Вързаните от срам хора уважават повече мислите, отколкото инстинктите си, особено вътрешните гласове, които непрестанно им казват колко некадърни и посредствени са. Спонтанността им е ограничена от вътрешната критичност и контрол и енергията им е замръзнала във волята.

       Тъй като природните инстинкти не могат никога да бъдат напълно потиснати, те периодично изригват във формите на сянката, които само увеличават чувството на срам и неадекватност.

       ...Сянката представлява потиснати инстинктивни енергии, които са заключени в сферата на несъзнаваното. Те не умират или не спират да функционират, но вече не са част от съзнателната осъзнатост, вече не се изразяват пряко чрез нашата съзнателна активност. Следователно те протичат несъзнателно, понякога с голяма сила. Можем да мислим, че не се гневим, но да демонстрираме едно пасивно вироглавство, което вбесява другите. Можем да отричаме потребността си от внимание към себе си, но фино да се изтъкваме на предем план като център на внимание.

       Когато станем поляризирани, ние сме като магнит, притеглящ към нас обратния полюс. Неизменно привличаме онези, които въплъщават нашата отхвърлена сянка - като брачни партньори, началници, колеги, съседи или деца, които се промъкват в нашия живот чрез отношения, от които не можем лесно да избягаме. Ако сме отхвърлили своята лична сила, шефът ни ще бъде тиранин. Ако сме зависими от другите, ще се оженим за някой студен и дистанциран. Ако сме спокойни и деликатни, съседът или съквартирантът ни ще бъде шумен и неделикатен.

       Качествата на сянката се посрещат със силна критичност и присъда, тъй като се проектират върху другите. Наличието на тази присъда е нашият ключ към сянката в качеството й на отхвърленото ни Аз. Ако отхвърленото Аз е сексуалността, тогава откритата сексуалност у другите ще създава високо заредена негативна реакция. Ако отхвърленото Аз е гневът, ние ще се страхуваме от него и ще критикуваме неговото наличие у другите. Ако потискаме емоциите си, ще имаме малко толерантност към онези, които се нуждаят от внимание, плачат или са силно експресивни. Затова за нас е много неудобно да се намираме до някой, който изразява енергиите на нашата сянка. Присъдата ни е опит да отречем източника на нашия дискомфорт.

       Поправянето на сянката премахва присъдата и носи по-голямо приемане на Аза и другите, и възстановява една жизнено важна цялостност. Едно от моите отхвърлени Аз беше лентяят. Неспособна да се отпусна, аз трябваше през цялото време да се подтиквам непрекъснато да работя нещо. Бях критична към онези, които не работеха така усърдно, както аз, и осъждах съпруга си за това, че чете вестник Сънди - докато не се научих да си призная колко много се нуждаех от време да седя и просто да си почивам. Присъдата ми над мързела у другите ми даде ключа към моето отхвърлено Аз. Позволявайки си да бъда ленива от време на време, да се отпусна и да се наслаждавам на живота, аз премахнах присъдата си над другите и в значителна степен повиших и подобрих своето здраве и отношения."