" I told you                                                   

                                                       That we can fly                                                

                                               Cause we all have wings                                          

                                                      But some of us                                              

                                                      Don't know why..."                                              

                                                                              

 

                                   Мариана Везнева - "Свръхсетивно познание":

"Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя;

 Дай ми решителност да променя това, което мога да променя;

    Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя,

       от това, което  не мога да променя."

                                                                                    Из молитва, изписана в Тибетски храм

 

                                                    Артър Хейли - "Летище" :

      "В кратките мигове, когато напрежението отслабваше, Кийт се чудеше как ли се чувства пилотът на военния самолет, който се спускаше в снежната буря и в ръмжащия от самолети въздух. "Самотен, вероятно, както самият Кийт е самотен, както е самотен целият живот, дори с близкото физическо присъствие на други около тебе. И пилотът имаше втори пилот и екипаж, както и Кийт имаше наоколо си колеги. Но не този род близост имаше значение. Особено когато си сам в малката задна стаичка на съзнанието си, където никой друг не може да влезе, където се оттегляш и оставaш сам с паметта, съвестта и страховете си. Сам от момента, в който дойдеш на белия свят, до смъртта. Винаги и во веки сам."

 

     "Бедата е там, че хората не се променят - поне в това, което в основни линии представляват. Те се приспособяват. Вероятно в това се състои и същността на брака - двама души се приспособяват един към друг."

 

                        

                                                    Ъруин Шоу - "Богат, беден" :

     "Ти си лицемер - отвърна тя - Щом мога да правя нещо, трябва и да мога да го наричам с истинското му име."

 

     "Беше достатъчно интелигентен, за да знае, че интелигентността сама по себе си не е гаранция за нищо. За успеха, който родителите му очакваха, че ще постигне, беше нужно нещо повече - късмет, произход, талант."

 

     "Човек трябва да се стреми да му завиждат колкото се може по-малко."

 

                                                                          

                                                        Артър Хейли - "Колела" :

     " - ...понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали?

     - Понякога - да - ... - Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи! "

     "Под влиянието на страха долният човек става още по-долен. А когато този човек е облечен и в официална власт, той  твърде скоро се превръща в истински дивак."

 

                

                                              Лен Дейтън - "Войната на Сайлъс" :

     "Понякога се чудя защо не изпитвам съжаление към наивниците. То е като да четеш за хора, загинали при катастрофа, и ако не е някой, когото познаваш, е почти невъзможно да те е грижа, нали? То е като да изпитваш съжаление към мъртвото животно, когато ядеш превъзходно филе с bearnaise. Искам да кажа, ще му стане ли по-добре на животното, ако изчистя филето и изям само bearnaise? Ами това е, което изпитвам към наивниците; ако аз не ги изям, друг ще го направи."

 

     "Имам прекалено богато въображение, това ми е проблемът, ако въобще имам някакъв проблем, което не признавам дори за миг. Може би, когато бях млад, имах по-малко въображение, може би затова бях толкова смел. Когато остаряваш, ставаш по-мъдър и по-страхлив."

 

 

                                        Катлийн Уиндзор - "Вечната Амбър" :

     " - Непознатите може би са единствените, които си заслужава да познаваме...

     - Непознатите не представляват заплаха? - попита той.

    - Непознатите са продукт на въображението ни..."

 

     "Понякога е добре да действаш, сякаш знаеш, че си прав, отколкото да чакаш, докато се убедиш. Това никога не става, освен при психопатите. Всички останали живеят с предположения. Някои познават по-добре от останалите, но всички трябва да се научат да се доверяват на предположенията си."

 

     "За да живееш истински, трябва да си готов да се променяш, както се променя светлината на деня, както се променят седмиците. Само времето беше вечно."

 

                                 

                                      Клифърд Саймък - "Рожби на разума" :

     "...и макар че младок като теб няма да го оцени, времето, прекарано в седене, е най-ценното. То ти дава възможност да мислиш повече, да мечтаеш повече и така да станеш по-добър човек. Повечето мерзавци, които човек среща, са станали такива, защото не са отделяли време за почивка. Те непрестанно са под пара и през цялото време тичат. Мислят си, че преследват нещо, но в повечето случаи просто бягат от себе си."

 

 

                                        Уилям Питър Блати - "Заклинателят" :

     " - Тогава каква може да бъде целта на обсебването?- попита навъсен той. - Какъв е смисълът?

     - Кой знае? -отвърна Мерин - Кой изобщо може да се надява да узнае?- Замисли се за момент, после внимателно продължи:

    - Но ми се струва, че мишената на демона не е самата жертва; мишената сме ние...околните...всеки един в къщата. И ми се струва...струва ми се, че целта му е да ни доведе до отчаяние, да отрече нашата човешка природа, Деймиън: ние самите да се осъзнаем като животни в същността си, като порочни и нищожни, безчестни, грозни, недостойни. И там е може би главното - в недостойнството. Защото според мен вярата в Бога изобщо не се постига чрез разума; струва ми се, че в крайна сметка вярата е любов - да приемеш, че е възможно Бог да обича нас... - Мерин отново замълча. Сетне продължи по-бавно и с едно тихо самовглъбение:

     -Той знае...демонът знае накъде да насочи ударите си. - Закима с глава. -  Преди много време аз бях загубил надеждата да обикна някога ближния си. Определени хора...ме отблъскваха. Как мога да ги обичам, питах се аз. Това ме измъчваше, Деймиън, това ме доведе до отчаяние. Отчаях се от самия себе си...и оттам много скоро и от своя Бог. Вярата ми беше разклатена...

Карас погледна заинтригуван към него.

     - И какво стана? - попита той.

     - А, е...накрая осъзнах, че Бог не би поискал нещо, което е психологически невъзможно за мен, осъзнах, че любовта, която той желае, е в моята воля и не е нужно да бъде усетена като емоция. Съвсем не. Той желае от мен да действувам с любов, да се отнасям към другите с любов. Да се отнасям с любов и към тези, които ме отблъскват, а това, струва ми се, е по-велико деяние на любовта от което и да е друго. - Той поклати глава. - Зная, че всичко това би трябвало да изглежда твърде очевидно, Деймиън. Зная. Но тогава аз не можех да го прозра. Странна слепота. Колко ли съпрузи и съпруги - изрече печално той -  мислят, че любовта им е изчезнала само защото сърцата им вече не пърхат при вида на любимия човек! О, боже мили! - Той поклати глава, после кимна. - Ето, в това, Деймиън, се състои обсебването. Не във войните, както някои смятат, не толкова в големите конфликти и много рядко в необикновените вмешателства като това тук...при това момиче...това клето дете. Не, аз го откривам най-често в дребните неща, Деймиън: в безсмислената, дребнава злоба, в недоразуменията, в острата, жестока дума, която излита неканена от устните на приятели, на любими. Това е достатъчно - промълви Мерин - за да няма нужда Сатаната да устройва войните ни - ние сами си ги устройваме...сами...

     - И въпреки всичко дори от това тук - от злото - ще се роди добро. По някакъв начин, който може би никога няма да разберем, няма да забележим. - Мерин замълча. - Може би злото е пробният камък за добротата - замислен рече той. - И може би дори Сатаната в разрез със своята същност служи по някакъв начин за осъществяването на Божията воля."

 

 

                                Артър Хейли - "Окончателната диагноза" :  

     "Такава е човешката природа - ощетеният понася нещастието си по-лесно, когато знае, че и останалите страдат... Ето защо основната маса винаги можеше да направи тежък живота на отцепниците и непокорниците."

 

 

                           Маргарет Мичъл - "Отнесени от вихъра" /2 част/ :

     "Несгодите изграждат личността или я пречупват."

     "Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде."

 

 

                                       Джон Стайнбек - "На изток от Рая" :

     "Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия."

 

     "Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато, в което се въдят и растат, и укрепват всякакви грозни и долни неща. Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън, подхлъзват се и падат назад. Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие, че да се прекачи през оградата и да плъпне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище? И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите."

 

     "Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

 

     "...под най-горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта."

 

     "Изглежда, богатствата се падат на бедните духом, на бедните откъм любопитство и радост. Или да го кажем направо - много от богатите са една мизерна пасмина от негодници."

 

 

                                                       Гор Видал - "Калки" :

     "Помня как си помислих, че мъжете са по-суетни от жените. Ние поддържаме външния си вид в борбата за съществуване. Те го правят, за да печелят надмощие."

 

     " - Смъртта е сън, както и животът. За нещастие човешкият мозък не може да обхване смъртта поради липсата на симетрия в нея, а симетрията е за нас най-важна, след като мислим с две полукълба на един мозък. Вдишваме въздуха през две ноздри в два бели дроба, докато гледаме и слушаме външния свят през две очи и две уши. Понеже сме принудени да чифтосваме всичко, смъртта ни се струва съвсем нелепа, защото тя е окончателното неравновесие..."

 

 

                                        Уилям Текери - "Панаир на суетата" :

     "...угризението на съвестта е най-слабо действащото от всички нравствени човешки качества - това, което най-лесно можем да приспим, когато се събуди, а у някои то изобщо не се пробужда. Боим се да не ни открият, когато сторим нещо нередно, но само малцина от обитателите на Панаира на суетата се чувстват нещастни единствено поради съзнанието за извършено зло."

 

     "Да се разделиш с известна сума пари - това е жертва не по силите на повечето хора с чувство за ред и порядък... Прахосникът дава не, защото му доставя радост да облагодетелствува другия, а поради някакво лениво наслаждение да харчи пари... Пестеливият, който е добър, мъдър, справедлив и не дължи нито стотинка никому, извръща очи, когато види просяк, пазари се с файтонджията и отказва да даде помощ на бедния си роднина; и аз не зная кой от двамата е по-себелюбив. Разликата се състои само в това, че парите имат различна цена в очите на всеки от тях."

 

 

                                 Шърли Маклейн - "За да достигнеш плода" :

     "Дейвид казваше, че непредубедеността е белег на истинската интелигентност, според него, защото "само непредубедена личност може да прегърне нови идеи и да се развива"."

 

 

                                      Тери Пратчет - "Еманципирана магия":

     "...днешните вълци бяха наследници на поколение, оцеляло само, защото се беше научило, че човешкото месо причинява и болка."

 

     "Тя никога не беше много сигурна с децата, като си помислеше за тях, когато въобще се сетеше за тях - те заемеха някакво средно място между животните и хората. Разбираше бебетата. Даваш мляко в единия край и се мъчиш да държиш другия възможно най-чист. С възрастните беше даже по-лесно, защото сами се грижеха за храненето и почистването си. Но между тези две състояния се намираше един свят от изживявания, от който тя никога не се беше интересувала особено."

 

     "Казват, че малкото знание е опасно нещо, но не и на половина толкова лошо, колкото огромното невежество."

 

 

                                        Тери Пратчет - "Фантастична светлина" :

     "...Голяма, но не особено внушителна книга... Приличаше на онези, които в библиотечните каталози се описват като "леко оръфани", макар че би било по-честно да се признае, че изглеждаше като да е била одрана, изкормена, а може би и сдъвкана."

 

     "Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум..."

 

     "Куимбли най-накрая бил убит от раздразнен поет по време на един експеримент, проведен в палата, за да се докаже оспорваната точност на поговорката - "Перото е по-силно от сабята", която после в негова памет била поправена да включва фразата: "само ако сабята е много малка, а перото много остро."

 

     "Когато първите изследователи от топлите земи около Кръглото Море пристигнали в мразовитите вътрешности, те попълвали белите петна по картите си като хващали най-близкия туземец, сочели му някакъв далечен природен обект, говорейки ясно и високо и записвали това, което им казвал шашардисаният човечец. Така били обезсмъртени в поколенията атласи географски чудатости като "Просто Планина" , "Отде Да Знам Бе" и разбира се "Пръстът Ти Бе Глупак". "

 

     " - Луд ли е?

       - Нещо подобно. Но луд с много пари.

       - А, тогава не може да е луд. Пожнавам тожи швят - ако шовек има много пари, той е просто екшентрик."

 

     "Най-важното като имаш много спомени е, че трябва да отидеш някъде след това, където можеш да си ги спомняш, нали разбираш? Трябва да спреш. Всъщност никъде не си бил, преди да си се прибрал у дома."

 

                   

                                      Айзък Азимов - "Втората фондация" :

     "...само лъжа, която не се срамува от себе си, би могла да успее... Не е задължително да се говори истината, но трябва да се говори правдиво."

 

     "Това е старият принцип, че най-очебийното място е най-малко подозрително."

 

 

                                 Дейл Купър - "Моят живот, моите записи" :

     "Няма по-насочено съзнание от това, което е създало своя собствена реалност. Поради тази причина, ненормалните престъпници са много по-опасни от всички други. В лудостта няма сиви петна. Тя е абсолютната форма на изопачената истина."

 

     " - След битката почестите са за победителя. И никой не си спомня дали той е добър или лош."

 

     "Както се казва, внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш."

 

 

                                              Пако Рабан - "Траектория" :

     "Дали християнският брак е най-добрият начин за процъфтяване на индивида? Един малко циничен поет беше написал: "Не можейки да премахне любовта, църквата е пожелала поне да я дезинфекцира и е създала брака."."

 

     "Елементарните принципи на морала са винаги лесни за формулиране, но да бъдат приложени е вече съвсем друго нещо. Един хуморист отбелязваше, че е много по-лесно да обичаш човечеството като цяло, отколкото съседа си по етаж... Във всеки момент наистина сме изкушени да съдим другия - странно облечения човек на улицата, приятелят, който не е дошъл на среща, момичето, което превръща прелестите си в пари, и т.н."

 

 

                                           Ъруин Шоу - "Хляб по водите" :

     "Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му."

 

     "- Не е щастлив човек, но затова пък е нещо изключително рядко - той е добър човек. Добър, но без късмет. Удивително, колко често тези неща вървят заедно."

 

 

                 Филип Хосе Фармър - "В телата си разпръснати върнете се" :

     "- И защо човечеството получи своята Втора Възможност? - попита Колоп с тихия си сериозен глас. - Нима я заслужава? Не. С малко изключения хората са подло, нищожно, дребнаво, злобно, тесногръдо, невероятно себично, вечно препиращо се и гнусно гъмжило. Като го наблюдават, боговете - или Бог - би трябвало да повърнат. Но в тази божествена храчка се намират и съсиреци на състраданието, моля да ме извините, че си служа с подобни образи. Колкото и да е долен човекът, той съдържа сребърната нишка на божественото в себе си. Не е безсмислено твърдението, че човек е сътворен по образ и подобие Божие. И в най лошите сред нас има нещо, което си струва да бъде съхранено, и от това нещо може да възникне новият човек."

 

    Сергей Снегов - "Скок над бездната" :

     "...Казват, че хитростта заменя на лудите загубения разум."

 

     "Изглежда, той наистина не съзнаваше, че самата му старателно култивирана скромност е предизвикателна, че показната плахост е близка до дързостта."

 

     "Пълният курс на лечение в санаториума могат да издържат само истински здравеняци, той не се чувства добре, лечението не му е по силите."

 

   "А както самият тай признаваше, да нарушат спокойствието му можеха само три неща - неуспехът, успехът и липсата на едното или другото."

 

                 "Край извора от жажда ще загина;

                  До огъня треперя вкочанен;

                  В родината си сякаш съм в чужбина;

                  Съвсем съм гол и царски пременен;

                    Усмихнат плача, чакам без отрада;

                  Могъщ и слаб в един и същи час;

                  От радостта не чувствувам наслада,

                  добре приет и нежелан съм аз.

 

                  Ще тръгна с онзи, който някой ден

                  посочи лебед стар за врана млада;

                  Щади ме този, който ме напада;

                  Лъжата с истината смесва глас

                  и спомням си забравена досада -

                  добре приет и нежелан съм аз.

 

                    Сбрах, Господи, от знания грамада,

                  а сред невежество духът ми страда;

                  Пристрастен искам равенство за нас. 

                  Залог ли търся? Чакам ли пощада?

                  Добре приет и нежелан съм аз."

                                                                        Франсоа Вийон 

        

                                        Пърл Бък - "Павилион за жени" :

      "...Много отдавна беше разбрала, че престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия."

 

      "- Ти ще бъдеш свободна, когато станеш отново господарка на себе си - продължи госпожа Ву.  - Между тези четири стени можеш да бъдеш не по-малко свободна, отколкото в целия свят. Но как би могла да бъдеш свободна, колкото и далеч да отидеш, ако носиш в себе си неотстъпно мисълта за него? Намери своето място сред течението на живота. Остави това течение да минава през тебе, хладно и силно. Не го заприщвай с двете си ръце, защото животът ще пробие яза и ще се отклони от тебе. Дай свобода на Тцемо и самата ти ще станеш свободна."

 

      "" Бъдете нежна към младите, те не са се родили по свое желание" - беше й казал веднъж Андре. Тя си спомняше много добре тези думи, защото в този ден се беше разсърдила на Фенгмо, че е закъснял.

      "И аз не съм се родила по свое желание" - бе му отвърнала тогава госпожа Ву.

     Той я беше изгледал с продължителен и дълбок поглед.

      "О, именно защото и вие сте страдали, това е най-голямото основание да не причинявате никога болка на другите - бе казал той. - Само дребнавите и подли хора отмъщават за всяка болка.""              

 

      "Длъжни ли сме да търпим глупостта и злобата на дребнавите хора?" - бе запитала много отдавна тя Андре.

      "Да, защото ако унищожим тези хора, това би значело да унищожим самите себе си - беше й отвърнал той. - Никой от нас не е толкова добър или толкова умен, за да може да унищожи едно същество, без да унищожава частица от самия себе си."

      "Как да ги понасяме тогава?" - запита госпожа Ву.

      "...Никой от нас не може да си позволи да лиши от живот дори най-нищожното създание."

 

      "Възлюби ближния си като себе си."

      "Обичай! - възкликна тя. - Тази дума е прекалено силна."

      "...Вие сте права - каза Андре. - Любов не е правилната дума. Никой не може да обича своя ближен. Нека кажем по-добре: "Познай ближния като самия себе си. "Значи-разбери неговите болки, схвани положението му, отнеси се към неговите грешки със същото внимание, като към своите. Не го осъждай за това, за което не осъждаш себе си. Госпожо, това е значението на думата обичай!"

 

      "...- Ако източникът в душата на човека не е бистър, животът му не е добър. Разбрах, че има едно извечно право, което задължава всеки от нас - правото на другия на собствено щастие."

 

      ""Да издигнеш някоя душа над естественото й равнище, е нещо опасно. Като изворите, душите имат собствени източници и излизането им извън техните граници е против природата, следователно е опасно. Щом една душа бъде насилена, тя се стреми отново към своето равнище и се разпада, защото започва да се разкъсва между по-високото и по-ниското равнище; а това също е опасно. Истинската мъдрост е да прецениш качеството на душата и да я оставиш да живее там, където е мястото й.""     

 

                                     Пако Рабан - "Светлините на будизма"

      "Буда останал седем седмици на мястото, където бил достигнал Върховното Пълно Просветление. После сънувал езеро с дълбоки води. Някои лотоси били пуснали корени на дъното и не успявали да се издигнат над повърхността, така че цветовете им умирали без никога да са видели слънчевата светлина. Други се издигали устремено и цветовете им плували царствено по водите. Имало най-сетне и трети, чиито цветове само докосвали повърхността, без да могат да се покажат над нея. Буда сравнил тези цветове с човешките същества. Някои са впримчени от илюзиите и илюзорните доктрини без никой да може да ги накара да се съмняват в себе си. Други са намерили пътя, който води към светлината. Последните са близо до истината, но не успяват да я достигнат. А им е необходимо толкова малко!"

                                                                                                           Разговор с Бокар Римпоче

       "Всяко страдание произлиза от невежеството. То поставя илюзиите между духа ни и света." 

 

                                                                                                                                             

                                                                      

        "Нашата мъдрост произтича от нашия опит, а нашия опит от нашите глупости."  - Саша Гитри

 

     "Човекът притежава въображение, за да компенсира това, което не е, и чувство за хумор, за да се утешава, че е това, което е."  - Саки

 

     "Опитът не ни пречи да правим глупости, но ни пречи да ги правим с удоволствие."  - Франсис Дьо Кроасе

 

     "Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения."  - Бертран Ръсел

 

     "Ние разполагаме с две уши и само с един език, за да можем да слушаме повече и да говорим по-малко."  - Диоген

 

     "Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът например е измислил самолета, а песимистът - парашута."  - Бърнард Шоу

 

     "Мъжете са простолюдието на лъжата, жените са нейната аристокрация."  - Джон Рей

 

     "Хората, които имат лошо мнение за нас, без да ни познават добре, не могат да ни обидят; те нападат не нас, а призрака на собственото си въображение."  - Жан Лабрюйер