“Събудете се!”

     “Ще дойде време, в дългия низ на многобройните човешки животи, в което любовта ще се наложи. Когато човекът капитулира пред нейната сила, любовта ще залее съществото му, ще препълни сърцето му, ще проникне във всяка гънка на душата му.

     Така изпълен с любов, просветлен, пропит от нея, ще забележи и страданието на света, ще чуе воплите на всяка страдаща душа.

     Сълзите на скръбта ще попаднат в сърцето му и ще горят като капки течен пламък.

     Болките на птиците, на животните, на рибите в морето ще намерят пътя към сърцето му. Ще почувства агонията, когато ги избиват, когато ги изтребват ръце, непознаващи любовта.

     Видял всичко това, почувствал го дълбоко в душата си, той ще се помъчи да ги спаси и ще открие, че е безсилен, че не може да спре ръката на жестокостта, че не може да излекува отворените рани.

     Ще открие, че няма нито познанията, нито възможностите да прекрати агонията на хората и на животните, която измъчва сърцето му.

     Тогава, съзнавайки своето безсилие, ще се опита да придобие Познанието и Властта.

     Ще потърси пътя и след като го открие, ще тръгне по него. Ако залитне, любовта ще го поведе. Ако от слабост се върне назад, любовта ще му препречи пътя.

     Ако се загуби по пътеките на илюзията и невъздържаността, любовта ще го принуди да се върне на правия път.

     Ако с несъстоятелни аргументи и лишени от живот теории философите му заповядат да се спре, ако затвори уши за болезнените стонове, любовта ще надуе мощната си тръба, отхвърляйки теории и философи и ще пламне в него с такава сила, че няма да може да остане равнодушен.

     Ако, вървейки, се зарее в мечти, любовта ще разбуди душата му, ще разбие илюзиите му, ще изиска действие.

     Ако се препъне, любовта ще го изправи. Любовта ще му се усмихва на всяка крачка, ще се настанява все по-дълбоко в сърцето му.

     По пътя той скоро открива, че близо до любовта се намират Знанието и Властта. Протяга ръка, за да помогне не ближните си и вижда раната излекувана.

     Изпълнен с нова радост, продължава пътя си. И любовта ще се обърне към сърцето му и ще каже: “Преди да започнеш да лекуваш болките на света, Знанието и Властта трябва да се съединят в теб”.

     Така любовта слага в ръцете му знамето, което ще носи, и ще изписва върху него името на Бога.

     Хората го гледат на пътя, виждат знамето, което носи, но стараейки се да прочетат името, виждат само: “Власт-Познание-Любов”.

     Не могат да прочетат Божието име, виждат само бронята, меча и щита, които Бог е дал на сина, пътуващ за Дома.

     Така екипиран и въоръжен, той идва и преминава по моста; намира извора на познанието, на властта и на любовта, насища се с тях и открива, че е божествен.

     Сега, когато го е осъзнал, той тръгва да излекува света, който е оставил зад себе си.

     Няма болка, която да не преминава при магията на допира му, няма жажда, която да не може да бъде утолена от властта му. Няма зло, което познанието му да не може да разпръсне, няма форма на живот по-нисша или по-висша, в която да не може да открие себе си.

     Лекува, защото се отъждествява, премахва болката, защото е Аз-ът на болката, тъй като болката е тъмната част на радостта.

     Оставяйки света на хората, той става негов спасител. Това е наградата; това е целта, затова тръгна по пътя.

     В акта на избавление изпитва най-голяма радост – радостта на изцяло разкритата любов.

    Вие, които четете, не сте ли изпитвали в сърцата си болката на света? Викът на страданието донесъл ли е мъка в сърцето ви, или още спите?

     Можете да поспите още малко. Но ще дойде денят, в който любовта ще ви хване за ръка и ще постави краката ви на Пътя. Затова дойдох да говоря от името на вашето ангелско Аз, да се постарая да ви посоча Пътя, да ви разкажа за великолепието му, за славата, която ще се появи.”

 

                                                                  Предадено от Джефри Хъдсън