Тази страница е посветена на малките-големи неща от нашия живот. Става въпрос за нещата като: 1)страха от неизвестното и стремежа за вкопчване в сигурността; 2)страха от отговорността, която трябва да поемем, когато направим грешка; 3)страха от болката, придружаваща неизменно нашето израстване; 4)ревността; 5)гнева; 6)проблемът минало/бъдеще и не на последно място отношението ни към самите нас(7).

     Казвам "малките-големи" именно, защото това са нещата, които често съвсем целенасочено /макар и не докрай осъзнато/ пренебрегваме или по-точно оправдаваме набързо, за да избегнем сблъсъка с истината, показваща ни нашите слабости. Слабости, които много хора не смеят да признаят пред себе си, защото самият акт на осъзнаването им сам по себе си означава, че те трябва да направят нещо по въпроса, а именно: да поработят върху себе си, за да се променят (което обаче изисква не малки усилия от тяхна страна). В противен случай трябва поне да поемат отговорността си за това, че поради липса на достатъчно силна воля са избрали застоя. Затова най-лесно е просто да "затворят очи" и да се самозалъгват, че вина за нещастието им имат всички други, но не и те самите.

     Тук са събрани мнения по тези проблеми на личности като: Уейн Дайър, Морган Пек, Рон Смодермон, Луиз Хей, Енодия Джудит и Бокар Римпоче. А на края на тази страница можете да прочетете и нещо за Големия въпрос, който обикновено всеки нормален човек си задава често през целия си живот. А това е именно въпросът за смисъла на живота. Ето и обещаните мнения:

________________________________________________________________________________________

     1) "Разгледайте критично вашата спонтанност. Способен ли сте да възприемете нещо ново или упорито се придържате към обичайното си поведение? Спонтанността означава за секунда да решите да опитате нещо просто, защото ще ви достави удоволствие. Напълно възможно е да бъдете заклеймен като безотговорен или непредпазлив, но какво значение имат хорските предразсъдъци, когато вие с такова удоволствие откривате неизвестното."

    

     "Ригидността е основата на всяко предубеждение, което означава да съдиш предварително. Да бъдете спонтанен, означава да изкорените предварителните си убеждения и да си позволите да се сблъскате с нови хора и идеи. Ригидните хора никога не се развиват. Обикновено правят всичко, както са свикнали да го правят.

     Сигурността, окончателният план, е за мъртъвците. Сигурността означава да знаеш какво ще се случи. Сигурността означава липса на вълнение, на рискове, на противодействие. Сигурността означава липса на развитие, а това е равносилно на смърт. Освен това сигурността е мит. Докато ходите по земята, вие никога не можете да имате сигурност.

     Има и друг вид сигурност обаче, която си струва да бъде постигната. Тя е вътрешната сигурност и вярата, че можете да се справите с всичко, което животът ви поднася. Това е единствената трайна сигурност, единствената истинска сигурност."

    

     "Може да ви звучи странно, но провал не съществува. Провалът е просто мнението на някой друг човек за това, как дадена постъпка е трябвало да бъде извършена. Ако вярвате, че нито едно действие не трябва да се извършва по някакъв специфичен начин, посочен от другите хора, вие не можете да се провалите.

     Стремежът ви да бъдете съвършен и добър в повечето дейности обаче е пречка за активността. Опитайте да промените максимата "Направи всичко възможно" в обикновеното "Направи го". Ако сте си поставили максимално високи стандарти няма да постигнете много, тъй като съвършенството е понятие, което не важи за човешките същества."

    

     "Напомняйте си, че страхът от неуспех много често е страх от нечие неодобрение или присмех. Ако оставите хората да имат собствено мнение, което няма нищо общо с вас, можете да започнете да преценявате поведението си от своя, а не от тяхна гледна точка."

_________________________________________________________________________________________

     2) "Същността на един зрял живот е низ от лични избори и решения. При опита си да заобиколят болката от отговорността, милиарди хора на ден се опитват да избягат от свободата си.

     Какво значи живот, изцяло посветен на истината? Това преди всичко означава живот, изпълнен с продължително, несекващо и задълбочено самоизучаване. Мъдрият живот е съзерцание и размишление, примесени с действие.

     Енергията, необходима за самодисциплина и честност е далеч по-малко от енергията за спотайване. Колкото по-честен си, толкова по-лесно ти е да продължаваш да бъдеш честен и обратното, всяка лъжа ражда нови лъжи."

 

     "Проблемите предизвикват нашия разум и смелост, всъщност те ги създават. Те са стимулаторът за нашето интелектуално и духовно израстване."

_________________________________________________________________________________________

     3) "Макар повечето хора рано или късно да научават, че "нещата, които ни нараняват, ни учат" /по думите на Бенджамин Франклин/, уроците на пустинята са толкова болезнени, че ги прекъсваме колкото се може по-скоро. Хората, които престават да се учат и прекратяват израстването си в живота рано, престават да се променят и закостеняват, често се връщат назад в развитието си към нещо подобно на "второ детство". Стават хленчещи, претенциозни и егоистични. Но това не е защото са навлезли във второ детство. Те никога не са излизали от първото, просто обвивката на зрелостта се е износила, оголвайки скритата под нея детска емоционалност."

 

     "Затворите са пълни с хора, които са попаднали там именно защото не притежават чувство за вина, или не го притежават в достатъчна степен. Известно чувство за вина ни е потребно, за да можем да живеем в обществото. Ето това аз наричам екзистенциално страдание. Бързам обаче да изтъкна, че прекалено силното чувство за вина не е благоприятно, а по-скоро вредно за съществуването ни. Невротичната вина е ненужна, тя само спъва напредването ви през пустинята."

 

     "Повечето хора си мислят, че да си смел означава да не се страхуваш. Отсъствието на страх не е смелост, а някакъв вид мозъчно увреждане. Смелостта е способност да продължиш, въпреки страха или болката. Ако го сториш, установяваш, че преодоляването на страха не само те прави по-силен, но и представлява голяма стъпка напред към зрелостта...Обща характерна черта на повечето незрели хора е, че седят безделни и се оплакват, че животът не отговаря на изискванията им. А за малцината напълно зрели хора е характерно, че смятат за свое задължение - дори за чудесна възможност - да отговорят на изискванията на живота."

 

     "Израстването до голяма степен се състои в това да се научите да прощавате. Ние преминаваме през живота, обвинявайки другите за страданията си. А обвиненията винаги започват с гняв."

________________________________________________________________________________________

     4) "Преодолейте ревността, като осъзнаете, че с нея се самоподценявате. Като се сравнявате с другите и смятате, че сте по-малко обичан, вие правите другите да изглеждат по-важни от вас. Напомняйте си, че 1.един човек винаги може да избере друг човек, без това да има някакво значение за вас, и 2.от това, дали някой, на когото държите, ще ви избере, или не, не зависи утвърждаването на собствената ви самооценка."

 

     "Ако Аз и Вие сме в отношение и Вие не ми оставяте избор да остана в него или не, тогава Аз не съм доброволно с Вас. Състоянието да нямам избор ограничава моето преживяване на Вашата личност и нещата, които са възможни в нашето отношение. Липсата на избор може да бъде използвана от моя разсъдък като оправдание за това, че се опитвам да Ви отблъсна. Може би ще избера да проявявам своето отклоняване по начин, засилващ ревността Ви. Така ревността работи за създаване на състоянието, от което най-много се страхува: загубата на партньора. Ревността прогонва другите така успешно, защото е маскирана враждебност.

     Това е универсален закон: не можем истински да притежаваме нещо, ако не сме готови да не го притежаваме. Вие ще загубите това, от което не сте готови да се откажете. Всъщност, Вие никога не сте го притежавали. Жалко.

     Помнете винаги: Вие не можете да обичате това, от което се нуждаете."

________________________________________________________________________________________

     5) "-Да вземем за пример гнева. Това чувство е едно от най-пагубните. Чрез него експлодира краткотрайното и безразсъдно желание да се причини зло: да унищожим предмет, да нараним човек или, ако обърнем гнева си срещу самите нас, да се сравним със земята. Гневът започва от безобидното раздразнение, което може да ни вдъхне чупещия чаша несръчен човек, и може да стигне до желанието да убием. Няма нищо по-далечно от него до скъпоценните добродетели като търпението, толерантността и съчувствието. 

     Гневът е ураган, който оставя по пътя си препредаващи се страдания. Онези, които сме наранили, страдат, ала ние също страдаме: щом се върнем към едно по-нормално състояние на духа съжаляваме за избухването си, чувстваме се виновни, не-владеещи се, смешни. Това може да смути трайно съзнанието ни. Гневът утежнява страданието, което трудностите ни причиняват, докато търпението би го облекчило. 

     Осъзнаването на гнева е трудно. Често, в разрез с очевидното, предпочитаме да си мислим, че реакцията ни е била обоснована, добре премерена и подходяща за ситуацията. В други случаи решаваме, че гневът е естествено и освобождаващо чувство, което налага да бъде изразено и не трябва да бъде обуздано. Мислим, че избухването помага "да се пробие абцеса". Този начин на мислене е много порочен. Той предварително оправдава всяка нанесена другиму рана. От друга страна, когато приемаме за позволено и уместно грубото освобождаване от всеки основателен или не гняв, потвърждаваме надмощието на инстинктите. Това води до регресия, вместо да благоприятства приближаването към покоя."

     "Гневът е нормален и естествен процес. Човек обикновено се ядосва отново и отново за едни и същи неща. Когато изпитвате гняв, струва ви се, че нямате право да го изявите, затова го преглъщате. Преглътнатият гняв обикновено се загнездва в любимата част на тялото ви и се проявява чрез заболяване. Години наред вие тъпчете гнева на едно и също място. Затова, за да се излекувате, излейте истинските си чувства. Ако не можете да ги изразите пред човека, когото засягат пряко, застанете пред огледалото и говорете, сякаш той е пред вас. Кажете му всичко. Просто продължете така, докато не освободите всичкия гняв. После поемете дълбоко дъх, погледнете в огледалото и си задайте въпроса: "На какъв мисловен модел се дължи това?" "Какво мога да направя, за да го променя?" Ако промените системата си от убеждения, от която произтича това поведение, вече няма да сте принудени да се държите така."

________________________________________________________________________________________

     6) "Настоящият момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си позволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящият момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаленията са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето."

 

     "Вие сте такъв, какъвто решите да бъдете днес, а не какъвто сте решили да бъдете в миналото. Всички самоприкачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както казва Карл Сандбърг в "Прерия", "е кофа, пълна с пепел"."

 

    "Атитюдът (етикетът "Аз съм...") подкрепя инертността ви и - което е по-важно, помага ви да поддържате абсурдната мисъл, че не би трябвало да правите нещо, ако не го правите истински добре. С други думи, ако не сте "световен шампион", по-добре нищо да не правите."

 

    "Понякога хората затъват в илюзията на времето. Болка или ядове за отдавна отминали неща траят с години, дори цели животи преминават в желанието нещата да са други, а не каквито са.

     Цялото объркване се разплита когато проумеем, че има само едно време и това време е СЕГА. "Ако сте готови да преживеете тази истина, ще се разрешат всички ваши "проблеми" с миналото и бъдещето. Защо? Защото минало и бъдеще няма, има само сега. Ако сте затънали в това, което наричате "минало", затънали сте тъкмо сега. Ако прекарвате времето си в мечти за "бъдещето", правите го тъкмо сега. Вие не можете да отидете в тези местности, наречени минало и бъдеще. Те са недействителни.

     В действителност настоящето не е нещо осезаемо или доказуемо, защото щом кажете "това е сега", него вече го няма и е невъзможно да докажем, че някога е било. Значи дори и настоящето е недействително. Времето е недействително. Всичко е илюзия. Въпреки това, ние играем една игра, в която илюзията се смята за действителност, а действителното и трайното - за илюзия."

 ________________________________________________________________________________________

    7) "Това, което мислим за себе си, става истина за нас. Смятам, че всеки човек, включително и аз, е изцяло отговорен за всичко в своя живот - и за най-хубавото, и за най-лошото. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, създава бъдещето ни. Всеки от нас сътворява своите преживявания чрез мислите и чувствата си. Това, което мислим, и думите, които изричаме, изграждат преживяванията ни.

     Ние създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме друг за разочарованията си. Нито един човек, никое място и никакъв предмет няма власт над нас, тъй като "ние" сме единствените, мислещи със своя ум. Ние сътворяваме преживяванията си, действителността около нас и всички участници в нея. Когато постигнем спокойствие, хармония и равновесие в съзнанието си, ще ги открием и в живота си."

 

     "Обичта към себе си, според мен, започва с това никога да не критикуваме себе си за каквото и да било. Критиката ни приковава точно към този модел, който искаме да променим. Когато разбираме себе си и проявяваме спокойствие, ние си помагаме да се освободим от него. Не забравяйте, че вече толкова много години сте критични към себе си и няма никаква полза от това. Опитайте се да се възприемете и вижте какво ще стане."

 

     "Убедена съм, че "трябва" е една от най-вредните думи в нашия език. Всеки път, когато я използваме, ние всъщност казваме "греша". Или грешим сега, или сме грешили преди, или пък ще грешим в бъдеще. Смятам, че не се нуждаем от повече грешки в живота си. Необходима ни е по-голяма свобода за избор. Бих искала завинаги да премахна думата ТРЯБВА от речника. Аз я заменям с БИХ МОГЪЛ. "Бих могъл" ни дава възможност за избор и с нея никога не грешим."

 

     "Помислете си за розата, когато е била още малка пъпка. От момента, в който разцъфти и стане прекрасно цвете, чак докато окапе последното й листенце, тя е винаги красива, винаги съвършена, винаги променяща се. И с нас е така. Ние сме винаги съвършени, винаги прекрасни и непрестанно се променяме. Вършим най-доброто на което сме способни, с разбирането, съзнанието и знанията, които имаме. Когато започнем повече да разбираме, да съзнаваме и да знаем, ще правим нещата по различен начин."

 

     "Да обвиним някого е един от най-сигурните начини да си останем с проблема. Когато стоварваме вината върху друг човек, ние се лишаваме от собствената си сила. Разбирането ни помага да се издигнем над въпроса и да поемем контрола над бъдещето си."

 

     "Ако искаме да живеем в радост, трябва да мислим за неща, които носят радост. Ако искаме благоденствие, и мислите ни трябва да са такива. Ако искаме да бъдем обичани, трябва да имаме мисли, изпълнени с любов. Това, което излъчваме като мисли или изразяваме с думи, ще се върне при нас в подобна форма."

 

     "Всички искаме животът ни да се преобрази, ситуациите в него да станат по-хубави и по-лесни, но не желаем да променим себе си. Иска ни се те да се променят. За да стане това обаче, ние трябва да се променим вътрешно. Трябва да променим начина си на мислене, начина, по който говорим и изявяваме себе си. Само тогава ще настъпи и външният обрат."

 

     "Вече не желая да вярвам, че съм лош човек само защото съм намерила още нещо в себе си, което трябва да променя."

 

     "Всеки навик, който имаме, всяко преживяване, през което преминаваме, всеки модел, който следваме, е свързан с една НУЖДА ВЪТРЕ В НАС. Тази нужда съответства на някое убеждение, което пазим в себе си. Ако я нямаше, не бихме имали определен навик, не бихме преминали дадено преживяване и не бихме били точно такива. Има нещо вътре в нас, което се нуждае от тлъстините, лошите взаимоотношения, неуспехите, цигарите, гнева, бедността, неправдите или каквото и да е, което е проблем за нас."

 

     "Ако едно от вътрешните ми убеждения или мисловни форми е "Не заслужавам", тогава една от външните ми прояви ще бъде бавенето, отлагането. В края на краищата това е начин да не стигнем до там, където казваме, че искаме да отидем. Повечето хора, които отлагат, изразходват много време и енергия да се укоряват за това. Те наричат себе си мързеливци и често си мислят, че са "лоши хора"."

 

     "Ако сте човек, който се ядосва на себе си, че е плах и страхлив, тогава помислете си за времето, когато сте били на три години. Ако пред вас имате едно такова дете, което се страхува, какво бихте сторили? Ще му се ядосвате ли, или ще протегнете ръце и ще го успокоявате, докато не се почувства в безопастност? Може би като сте били малки, възрастните около вас не са знаели как да ви утешават. Сега в живота си вие сте възрастният и ако не умеете да успокоявате детето във вас, това е наистина тъжно.

     Бъдете добри към себе си. Започнете да се обичате и одобрявате. Малкото дете има нужда от това, за да прояви огромния си потенциал."

 

    "Често ли се оплаквате от онова, което не желаете? Това помогна ли ви да получите исканото? Борбата чрез отрицателни твърдения е абсолютна загуба на време, ако наистина желаете да промените живота си. Колкото повече внимание отделяте на онова, което не желаете, толкова повече допринасяте то да се увеличава. Нещата, които са ви най-неприятни в самите вас и в живота ви, сигурно са още у вас.

     Онова, към което насочите вниманието си, расте и остава трайно в живота ви. Отдръпнете се от нежеланото и насочете вниманието си върху онова, което наистина желаете да бъдете или да имате. Нека превърнем отрицателните твърдения в положителни."

 

     "Мислите не могат да имат никаква власт над нас, освен ако ние не им я дадем. Мислите са само думи, подредени една след друга. Те нямат никакво значение. Ние им го даваме. И ние избираме какво значение да им придадем. Нека предпочетем мисли, които ни подхранват и подкрепят.

     Част от одобрението към себе си е освобождаването от мнението на другите. Ако съм с вас и непрестанно ви повтарям: "Вие сте лилаво прасе, вие сте лилаво прасе", вие ще ми се смеете, или ще се ядосате и ще си помислите, че съм луда. Надали ще приемете, че това е истина. Но въпреки това много от нещата, свързани с нас самите, в които вярваме, са също толкова невероятни и неверни. Да смятате, че достойнството ви зависи от формата на тялото ви, е просто друг вариант на "Вие сте лилаво прасе".

     Често това, което смятаме, че не ни е "наред", е просто израз на индивидуалността ни. Това е нашата уникалност и то ни прави неповторими."

 

    "Взаимоотношенията ни са огледало на самите нас. Това, което привличаме към себе си, винаги отразява или притежавани от нас качества, или убежденията, които имаме, по отношение на връзките ни с другите. Независимо дали става дума за шеф, колега, подчинен, приятел, любовник, брачен партньор или дете. Онези неща, които не харесвате у тези хора, всъщност не са ви чужди - или самите вие ги правите, или бихте искали да ги правите, или пък вярвате в тях. Не бихте ги привлекли и задържали в живата си, ако по някакъв начин те не го допълваха."

 

     "Единственият начин да промените другите е първо да промените себе си. Променете нагласите си и ще откриете, че и "те" са други.

     Обвиненията са безполезни. Те само ни лишават от собствената ни сила. Пазете силата си. Без нея не можем да направим промените. Безпомощната жертва не може да намери изход."

 

     "Истинското благополучие според мен започва от доброто самочувствие. Освен това то е свързано със свободата да правите това, което желаете, когато пожелаете. То няма връзка с парите, а с душевното ви състояние. Благополучието или неговото отсъствие в живота ви е външна проява на идеите в главата ви."

 

     "Много артисти смятат,че изпълнението им трябва да е съвършено още на първата репетиция. Напомням им, че целта на репетициите е да се усъвършенстват. Това е времето, когато се правят грешки, опитват се нови способи и се учи. Само с многократно повтаряне научаваме новото и го правим част от себе си. Когато наблюдавате някой прочут професионален изпълнител, вие виждате резултата от безброй часове упражнения и репетиции.

     Не правете това, което аз правех някога - отказвах да опитвам нови неща, защото не знаех как да ги върша, а не ми се искаше да изглеждам несръчна. Процесът на учене всъщност е правене на грешки, докато подсъзнателният ни ум не придобие вярна представа."

 

      "Истинското благополучие според мен започва от доброто самочувствие. Освен това то е свързано със свободата да правите това, което желаете, когато пожелаете. То няма връзка с парите, а с душевното ви състояние. Благополучието или неговото отсъствие в живота ви е външна проява на идеите в главата ви."

    _____________________________________________________________________

     "Всеки живот крие дълбоко в себе си едно централно желание: да е значителен. Това централно желание за значителност се нарича "смисъл". Не го смесвайте с основанието да сте тук. Основанието за вашето присъствие в света е нещо, което ще трябва да съчините и което има общо със специфичното съдържание на разсъдъка ви."

 

     "Никой не се ражда с някаква определена идентичност в живота. Когато приемете форма в едно тяло, вие се задължавате да съберете онези характерни белези, които да ви  отличават от останалите. Някои от тези белези се отнасят до това, с което изкарвате прехраната си и допринасяте за света. Хората работят по две съвсем оправдани причини. Първата е оцеляването. Ако не оцелеете, няма да има какво да направите като следващо, за да дадете някакъв принос. Така че по-добре е да оцелеете. За нещастие много от нас никога не се издигат над това ниво. Дори някои милионери не се изкачват до следващото ниво, нивото на приноса. Това е парадокс, защото хората всъщност са тук заради това ниво. Аз още не съм срещал някого, който въпреки целия си страх за оцеляване, да не е искал да даде принос за другите или за света. Както и да е страхът за оцеляването пречи да се осъзнае фундаменталното желание за даване на принос. Пробуждането на това желание зависи от преодоляването на страха от смъртта.

     Трябва да се откажете от чувството за безграничен потенциал във всички посоки. Вие винаги ще имате този потенциал, но няма да можете да го проявите. В живота си нямате достатъчно време за това. Можете да проявите само това, което проявявате. Ако не сте в състояние да се откажете от желанието да бъдете всичко, т.е. да проявите целия си потенциал, няма да сте в състояние да проявите каквото и да е от него.

     Вие получавате винаги това, което носи онова, което сте, което правите. С други думи, вие получавате справедливо възнаграждение на труда си. Вие сте причинителят на удоволствието или на неговото отсъствие. Нищо няма да ви направи доволни. Удовлетворението е нещо, което избирате да бъде или да не бъде. То стига до нас по два пътя: работа и любов. "

 

     "Борейки се със загадката на собствената си смърт, търсейки смисъла на този живот, аз открих онова, което търсех. Много е просто. Ние съществуваме, за да се учим. Всичко, което се случва с нас, ни помага в това. А смъртта ни помага повече от всичко.

     Аз стигнах до извода, че сме поставени в идеална за учене среда. Опитайте се да измислите по-съвършена среда от живота, такъв, какъвто е... Най-добре учим, когато ни е поставен краен срок. Поразително е как хора, които са се мотали без да вършат нищо, могат да се задвижат, когато им се постави краен срок. За да се научим да живеем, трябва да се справим с въпроса за смъртта си, защото тя ни напомня за границите на съществуването ни. Така ние осъзнаваме с колко кратко време разполагаме, за да го ползваме пълно."