"Спокойствие, пари, уют и слава...

                 Какво ли друго липсваше ми още?

                 Земята под нозете ми бе здрава,

                 безветрено - небето в мойте нощи.

                 Живеех, трупах... Докато във мрака

                 усетих във гръдта си страшна яма:

                 Очи захлупих, изведнъж заплаках

                 аз всичко имах, само тебе нямах!

                 Любов, велика птица полудяла,

                 ти трябваше да дойдеш с велика сила

                 да възкресиш душата ми умряла

                 праха й да сметеш от нейните крила.

                 Ти трябваше с дихание горещо

                 да я опариш цяла в тъмнината,

                 за да усетя над камари вещи,

                 че съм последен просяк на земята."