От чувства мигновени

            разплакана си пак...

            Не бързай ти към мене

            със самолет, със влак -

            където и да бъдеш,

            в мига на луд копнеж

            решиш ли да се върнеш -

            тръгни към мене пеш.

            Върви по пътя бавно

            и бавно успокой

            желанието странно

            отново да съм твой.

            Върви по пътя дълго,

            през дълъг трезвен ден.

            Случайно кацнал гълъб

            помилвай вместо мен,

            целувай дъхав люляк,

            изгрял пред теб в зори.

            Сравнявай ме със други -

            от мене по-добри.

       И ако побеждава

       мечтата твойта плът;

       и ако не забравиш

       целта на своя път -

       ще спреш пред мене мълком

       в миг необикновен...

       И търсила ме дълго,

       ти дълго ще си с мен.