В гонитба с часовете

       години съм пропуснал.

       От търсене на радост

       що болки съм събрал!

       Най-тихата самотност

       сред хора съм почувствал.

       И моят вик за близост

       в самотност е узрял.

       Спокоен съм оставал

       сред шумовете празни.

       Под облаците вечни

       вървял съм променен.

       От тъмен гняв съм плакал

       в най-хубавия празник.

       И празнично съм тръгвал

       към делничния ден.

       От своя връх съм слизал

       в безкрайното начало.

       И бързо съм превръщал

       тъгата във шега...

       Но няма да ви кажа,

       че черното е бяло.

       По черен път поемам

       високо - към снега.