БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНАБЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ | БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ | БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ | БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ, НАСОЧЕНИ КЪМ РЕШАВАНЕ НА ВЪТРЕШНОДЪРЖАВНИ ПРОБЛЕМИ | БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ВЪВ ВЪНШНОДЪРЖАВЕН ПЛАН
БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОГРАМИ (СЪПЪТСТВАЩИ ДОКТРИНИ)

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Българската национална доктрина е система от официално възприети възгледи и принципи за:
а) историческите стремежи на българската нация и държава;
б) перспективите и целите на българската нация и държава;
в) пътищата и средствата, чрез които се осъществяват българския национален идеал и националните ни интереси.

2. Българската национална доктрина отразява опита, зрелостта и целенасочеността на нацията. Тя осмисля заветите на поколенията, анализира настоящето,прогнозира и планира бъдещето на своето развитие.

3. Утвърждаването и осъществяването на българската национална доктрина изисква национално съгласие.

4. Българската национална доктрина определя българския национален идеал и произтичащите от него национални интереси.

5. За осъществяването на националните интереси се разработват и приемат национални стратегически програми (съпътстващи доктрини), които определят поведението на държавата и нейните институции във вътрешната и външната политика за дълъг период от време. Това създава условия за приемственост и стабилност в провеждането на национално отговорна политика.

НАЗАД

БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

6. Българският национален идеал е дългосрочната стратегическа цел на нацията и държавата. Българският национален идеал е динамична категория, която отразява конкретните исторически цели, задачи и национални ценности.

7. Националният идеал е съставна част на политическата философия и култура на нацията, ядро на националното самосъзнание. Той определя националните интереси, респективно съдържанието на националната политика.

8. Българският национален идеал възниква на определен етап от развитието на нацията и обслужва определени етнодемографски, геополитически, културни, стопански и други интереси. Националният идеал не е вечен и може да се променя с времето.

9. Идеалът на българите е включвал заветите и стремежите за:

а) свобода на всички българи, обединени в обща държава;
б)напредък и благоденствие на България и на българите по света.

10. Националният идеал отразява различните насоки на дейността на нацията - политически, военни, стопански, етнодемографски, културни, екологични и хуманитарни.

11. В края на двадесети и в началото на двадесет и първи век българският национален идеал изисква осмисляне по нов начин на заветите на нашата история, на реалностите на настоящето и на надеждата и вярата в бъдещето на България.

12. Идеалът на българите е да видят България:

а) като първостепенна сила в политически и духовен план на Балканите и в Югоизточна Европа - център на стабилност;
б) с респектираща икономическа мощ, определяща висок стандарт на живот и общонационално благоденствие;
в) с престижно духовно присъствие;
г) с естествена гравитация към европейската интеграция;
д) с авторитетни държавници и политически елит;
е) с тачени в света учени и творци;
ж) с граждани, достойни да бъдат уважавани навсякъде по света, заради своите добродетели, талант и труд.

13. Българската нация успява през периода на Възраждането и по-късно да изведе и формулира последователно три национални идеала, от които първите два да реализира:

а) независима българска православна църква и българско просвещение;
б) национална свобода и собствена държава;
в) Обединена България.

14. Българската нация се изгражда въз основа на съвременното разбиране за гражданска нация. Равнопоставеността на всички граждани на България е основополагащ принцип.

15. В процеса на националното единение доминиращата българска етническа общност продължава своята обединяваща роля. Интеграцията има водеща тенденция в националното единение и ще запазва своето определящо значение.

16. На прага на 21-ви век България се развива като страна с единно национално духовно пространство, което при условията на обединена Европа ще позволи духовното обединение на нашата нация и осмисляне на българската национална ценностна система.

17. Утвърждаването на съвременния образ на Българската държава е част от идеите, заложени в националната доктрина.

18. Оптимистичният поглед на българската нация към 21-ви век и необходимостта от осъществяване на нейните исторически стремежи, води до формулирането на новия български национален идеал:

а) пълен вариант

"СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА!"

б) кратък вариант

"НЕЗАВИСИМА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ!"

НАЗАД

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ

19. Българските национални интереси са функция на националния идеал и се основават на прагматични начала.

20. Българските национални интереси отразяват колективната потребност на нацията и са израз на исторически необходими и оправдани права и претенции за бъдещето. Правата и претенциите се отнасят към увеличаването на материалното и духовното богатство на нацията.

21. Националните интереси са главна движеща сила на българската нация и държава. Те стоят в основата на националната и държавната политика и тяхното реализиране е върховен дълг на българските държавници, политици и общественици, натоварени с права от нацията да ги защитават.

22. Националните интереси отразяват различни насоки на националния идеал - политически, военни, културни, икономически, геополитически, етнодемографски и др. Затова българските национални интереси биват съответно - политически, културни, икономически, геополитически, етнодемографски и др.

23. Националните интереси са дългосрочни (когато са плод на дългосрочна мотивация) и краткосрочни (обслужват политическата, икономическата или културната мотивация на времето и налагат бързо реализиране).

24. Националните интереси не са затворени в териториалните граници на държавата.

25. Определянето на българските национални интереси съответства на следните критерии:

а) да допринасят за осъществяване в най-висока степен на националния идеал;
б) да допринасят за опазване на свободата и независимостта - най-висшата ценност на нацията и държавата;
в) да съдействат за опазване на държавата при вътрешни и външни конфликти.

26. Осъществяването на българските национални интереси изисква:

а) освобождаване от комплекса на “малката страна” и „патернализма на освободители и покровители”;
б) издигане на националните интереси над вътрешнопартийните пристрастия;
в) приемственост и последователност при осъществяване на националните интереси;
г) реализъм и прагматизъм.

27. Националните интереси са динамична категория, която се моделира във времето. Те са насочени към решаване на:

а) вътрешнодържавни проблеми;
б) външнодържавни проблеми.

28. Българската национална доктрина маркира само стратегическите национални интереси. Тяхното детайлно разработване е обект на Националните стратегически програми (съпътстващите доктрини).

НАЗАД

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ, НАСОЧЕНИ КЪМ РЕШАВАНЕ НА ВЪТРЕШНОДЪРЖАВНИ ПРОБЛЕМИ

ИЗГРАЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСКА НАЦИЯ
29. Процесите на национално изграждане трансформират етнокултурния характер на българската нация в социокултурен.

ИЗГРАЖДАНЕ НА МОДЕРНА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА
30. Създаването на модерна национална държава, развиваща се в рамките на обединена Европа, е приоритетен национален интерес. Тя гарантира еднонационалната структура на нашето общество, равни права на всички граждани на Република България, в съответствие с Конституцията.

ЗАЩИТА И ДУХОВНО ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА
31. Защитата и духовното обединение на българите по света е приоритетен национален интерес. За осъществяването му в културен план българската държава защитава:

а) интересите, свързани с поддържането на националното самосъзнание на българите, живеещи в територии,съседни на нашите държавни граници;
б) интересите, свързани с по-далечната българска диаспора в регионите на Европа и в другите континенти, с оглед задоволяване на културните им потребности;
в) интересите, свързани с откриване на нови землячески организации, читалища и училища;
г) интересите, свързани с издаването на вестници, списания, осигуряване на сателитна телевизионна транслация и връзка с Интернет;
д) интересите, свързани с обучението на децата на задгранични българи на държавна издръжка.

В религиозен план българската държава полага грижи за:

а) запазване единството на българската православна църква;
б) запазване на съществуващите църковните имоти и строителство на молитвени храмове;;
в) подпомагане на църковните настоятелства.

33. В държавен план българската държава съдейства за:
а) създаване на български професионални, стопански и други организации, които да лобират за българските национални интереси;
б) изграждане на трайни връзки с представители на други етноси /турци, арменци и евреи/, изселили се от България, носители на българска културна идентичност в други страни, с оглед лобиране за България и запазването на духовната им връзка с родината - майка.

НАЦИОНАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
34. Националното възпитание утвърждава единството на нацията и здравината на националната държава и поставя основата за изграждане на гражданско общество. В него доминира нова национална етика, като форма на отношенията сред гражданите в обществото, създаване на здрави и устойчиви форми на национално мислене и поведение. При условията на една благоденстваща България, гражданите могат да имат самочувствието, гордостта и достойнството на българи. Важно място в системата за национално възпитание играе българската войска и казарма.

РЕШАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИЯ
35. Осъществяването на всички национални стратегии се намира в тясна зависимост от числеността, възрастовата и образователната квалификационна структура на населението. Демографското развитие е обект на трайно и приоритетно управленско внимание.

36. Демографските интереси са свързани с:
а) възпроизводството на населението вътре в страната;
б) семейното планиране;
в) използването на големите ресурси на българите, живеещи в поселенията по света;
г) възможност за заселване на райони, изпаднали в състояние на демографска криза.

ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
37. Изграждането на съвременна система и дългосрочна стратегия на здравеопазването включва:
а) създаване на здравна осигурителна каса;
б) подготовка на корпуса на общопрактикуващите лекари;
в) рационално решаване на проблема с поликлиничния и болничния сграден фонд;
г) регулиране приема и подготовката на медицински кадри, както и на системата за следдипломна квалификация;
д) осигуряване на система на заплащане, адекватна на степента на специализиран и сложен труд.

СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
38. Социалната сигурност и нормалният стандарт на живот са необходими предпоставки за ефективно развитие на човешките ресурси.

39. Социалната сигурност включва:
а) решаване на въпросите с безработицата и трудовата заетост на населението и особено на младото поколение;
б) равен старт за развитие на членовете на българското общество;
в) социална защита на инвалиди и престарели;
г) сигурност за живота, честта и имота на гражданите на страната;
д) високо качество на живота и лично щастие.

ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ 21-ви ВЕК
40. Изграждането на интелектуалния потенциал на нацията трябва да бъде в съответствие с нуждите на епохата и с тенденциите на развитие на този потенциал в Европейската общност. Българската държава полага усилия за съответна адаптация на учебните планове и програми.

41. Осъвременяването на висшето образование налага:
а) промяна на абстрактно-теоретичният характер на обучение във висшите училища;
б)подобряване на качеството и социалния статус на преподавателския състав;
в) въвеждане на нови системи на обучение;
г) създаване на крупни университетски центрове;
д) акредитацията на висшите учебни заведения.
e) подготовка на кадри с конвертируеми дипломи за висше образование

РАЗВИТИЕ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ
42. Стратегия за развитие на науката осигурява ефективно производство на интелектуални продукти и широко участие в международния пазар на интелектуална собственост. Тя изисква създаване на предпоставки за развитието на договорната система, с всички произтичащи от пазарното стопанство последици.

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И КУЛТУРНО-ТВОРЧЕСКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА НАЦИЯТА
43. Развитието на българската култура и българската ценностна система са част от националния ни интерес за духовно развитие на нацията. При новите условия на пазарно стопанство се осигуряват условия за творческа свобода на дейците на културата. Едновременно с това, държавата инвестира необходимите средства за осигуряване на нормална дейност на националните културни институции.

44. Държавата полага усилия за:
а) намиране на по-ефективна система за ранно откриване на творческите заложби у подрастващите, тяхното насърчаване и развитие;
б) създаване на система от материални и морални стимули за творческите личности;
в) създаване на условия за съхраняване и развитие на самобитния характер на българската национална култура, както и тази на етническите групи, представляващи неразделна част от българската нация.

РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ НА СТРАНАТА
45. Преходът от държавна към частна собственост на цялото стопанство предполага сериозно изпитание на нацията. Това представлява дълбока смяна на икономическата база чрез изменение на формата на собственост върху основните средства за производство. Процесът на приватизация, като сърцевина на структурната реформа, създава условия за развитието на пазарно стопанство .

46. Държавата насърчава свободния обмен на технологии и участие в изграждането на световни инфраструктури.

ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ НА БЪЛГАРИНА ЧРЕЗ ТУРИЗЪМ, ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ
47. Физическата и психическата устойчивост на нацията е основен приоритет сред националните ни интереси. Тя трасира пътя за творческото дълголетие на нацията. Затова се налага да се разработи национална стратегическа програма за развитие на индивидуалния или колективния туризъм, физкултура и спорт.

БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
48. Българската държава одобрява адекватна на нуждите на страната стратегия за развитие на земеделието и животновъдството с цел постигането на максимални коефициенти на използваемост на земеделската земя и производство на животински продукти.

НАЦИАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ПЪРВОСТЕПЕНЕН ФАКТОР В НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА
49. Националната сигурност осигурява суверенитета, националната независимост и териториалната цялост на България. Тя представлява стратегически национален интерес, който излиза извън рамките на понятието „защита на Отечеството“ и е предмет на Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина на Република България.

50. Националните интереси, насочени към осигуряване на национална сигурност, се определят от геополитическата обстановка на Балканите и на второ място - в Югоизточна Европа.

НАЗАД

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ВЪВ ВЪНШНОДЪРЖАВЕН ПЛАН

51. Изграждането, развитието и утвърждаването на българската държава се определя от отношенията щ със съседните и по-далечните държави на Балканите и в Европа. За ефективно осъществяване на националния идеал МВнР разработва приоритетно националните ни интереси относно взаимоотношенията с държавите на Балканите и Югоизточна Европа, Европа и света в политически, икономически, културен и военностратегически аспект. Те включват ефективно участие на България в глобалната икономика, в световния обмен на технологии и изграждането на световни инфраструктурни проекти.

БЪЛГАРИЯ - РАВНОПРАВЕН ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
52. България е достойна да бъде равноправен член на Обединена Европа - Европа на Отечествата. В тази нова Европа все по-голяма роля играят наднационалните институции, като координатор и регулатор на междудържавните и междунационалните отношения и интереси. Това предполага националният идеал да бъде в хармония с целите и задачите на Европейския съюз. Той разкрива нови и благоприятни възможности за неговото реализиране.

53. В Европа без граници контактите между всички българи се осъществяват свободно, а постиженията на нашата икономика, образование и култура са достъпни за всеки българин, независимо от това къде живее по света.

54. България е неотменна част от европейската икономическа, културна, духовна и военностратегическа общност. Тя продължава да се развива като самостоятелна нация със своя собствена национална култура, богат български език, запазени и обогатени традиции. Богатството на бъдеща Европа - духовно, икономическо, политическо и военно - се възпроизвежда в процесите на единение и в процесите на по-нататъшно национално обособяване.

БЪЛГАРИЯ - ПЪРВОСТЕПЕНЕН ФАКТОР НА БАЛКАНИТЕ И В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
55. Българската държава е инициатор на нова политическа философия в отношенията между балканските държави, център на стабилност и добросъседство на Балканите.

БЪЛГАРИЯ - ЧЛЕН НА НАТО
56. В условията на развиващи се интернационални процеси в Европа и желанието ни да станем пълноправен член на Европейския съюз, възниква и естественият стремеж на България да приета за член на НАТО. НАТО е реалната възможност за гарантиране на българската териториална и национална сигурност.

НАЗАД

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОГРАМИ (СЪПЪТСТВАЩИ ДОКТРИНИ)

57. За осъществяването на националния идеал и националните интереси се разработват и реализират Национални стратегически програми (съпътстващи доктрини). Всяка програма третира въпросите на определен национален интерес. Те включват две части - политическа и специална. Някои от разделите на програмите имат секретен характер, ако в тях се третират въпроси, свързани с националните ресурси или националната сигурност.

58. Създават се следните Национални стратегически програми:

ВЪВ ВЪТРЕШНОДЪРЖАВЕН ПЛАН

а) изграждане на гражданска нация и модерна национална държава в България;
б) повишаване качеството на живота до равнището на национално благоденствие;
в) защита и духовно обединение на българите;
г) национално възпитание на българския народ;
д) изграждане на съвременна система на здравеопазване на българския народ;
е) демографският проблем;
ж) осигуряване на социална сигурност на българския народ;
з) българското образование през 21-ви век;
и) развитие на българската наука;
й) развитие на българската култура и културно-творческия потенциал на нацията;
к) развитие на селското стопанство;
л) развитие на икономическите, финансовите и природните ресурси на България;
м) здравословен начин на живот чрез туризъм, физкултура и спорт;
н) национална сигурност на България.

ВЪВ ВЪНШНОДЪРЖАВЕН ПЛАН

а) Духовно обединение на българите по света;
б) България - член на Европейския съюз;
в) България - член на НАТО
г) България - първостепенен фактор на Балканите и Югоизточна Европа - център на мира и добросъседските отношения.

НАЗАД

59. Българската национална доктрина „България през 21-ви век“ изразява и потвърждава волята на Република България да изпълни своя исторически дълг към нацията, като осъществи въжделенията й за свобода, независимост и духовно обединение на всички българи. За постигането на тези цели трябва да намерят своето място всички български институции, организации и граждани.

60. Положенията и постановките на Българската национална доктрина се актуализират във времето, за да съответства по-пълно на духа на епохата и да обновява средствата за осъществяване на националния ни идеал. При промени на Българската национална доктрина се внасят съответни изменения в нормативните актове, които уреждат материята за средствата и подходите за постигането на националния идеал и националните интереси.

НАЗАД

Отговорен редактор
проф. Григор Велев

проф.Ангел Гълъбов, проф. Георги Бакалов, проф. Георги Марков, доц. Димитър Гоцев, доц. полк. Димитър Зафиров, доц. Емил Александров, Никола Кицевски, проф. Стефан Воденичаров.

Рецензенти
проф. Георги Марков дбн, проф. Иван Матев дмн, чл.кор. Константин Косев дин, ген. полк. Михо Михов, проф. арх. Христо Генчев

Експерти
н.с. Александър Гребенаров,д-р Асен Николов, проф. Атанас Пейчев, н.с. Благовест Няголов, ст.н.с. Валери Стоянов, н.с. Ваня Стоянова, доц. Венета Табакова,проф. Гарабед Минасян, н.с. Димитър Йонов, проф. Иван Лалов, д-р Йордан Колев, д-р Кръстю Гергинов, н.с. Лъчезар Стоянов, ст.н.с. Мила Сантова, доц. Пламен Павлов, доц.полк. Сево Явашев, инж. Спас Ташев, ст.н.с. Христо Темелски, Цочо Билярски.