Професор Марин ДЕВЕДЖИЕВ за стратегическите приоритети на България и перспективите пред геополитическата наука у нас

Професор Марин Деведжиев, доктор на географските науки, е сред наи-известните имена у нас в сферата на икономиката, териториалното и селищно устройство, икономографията, геодемографията и геополитиката. Бил е асистент във Висшия институт за народно стопанство във Варна, научен сътрудник в Комисията по производителните сили при БАН, директор на Института за битово обслужване и комунално стопанство, зам. началник на Главното управление на производителните сили, директор на Института по териториално устройство, градоустройство и архитектура, зав.категра "География" във Великотърновския университет и "Териториално управление" в Института за социално управление. Преди две години Американският биогрофичен институт го включи в своя сборник "500 най-влиятелни учени". Председател на Българското геополитическо дружество. Автор на повече от 40 книги. С професор Деведжиев, специално за НИЕ, разговаря Аделина Гаджелова.

Г-н професоре, наскоро бяхте избран за председател на Българското геополитическо дружество. Какво наложи създаването на дружеството и какви задачи си поставя то?

Съвсем накратно, по-главните причини се свеждат до това, че държавата ни, вече повече от десет години, се намира в криза и обеднява, при положение, че след 1990 се формираха нови междудържавни отношения, даващи благоприятна възможност да се възползваме от географското (геополитическото) си положение и да не изпадаме в подобна тежка ситуация. Известно е, че България е кръстовище между Европа и Азия, оттук минават важни пътища за Близкия и Далечен Изток. Използвайки аналогичното си местоположение, Сингапур например стана една от най-богатите държави в света.

Дори и само от умелото използване на географското си положение, България може да забогатее, утвърждавайки по този начин и своята национална независимост. Защото географското положение е капитал, който се олихвява от човека, а страната ни има най-богатия географски капитал за олихвяване. Но понеже и деветте български правителства след 1989 не използваха тези изключителни възможности, коете ни доведе до положение безвъзвратно да загубим ред свои предимства, нужна бе организация, която да противодейства на този крайно негативен за бъдещето ни процес. Още повече, че в основния официален документ, който трябваше да послужи като база на такава държавна политика, "Националният план за регионално развитие в периода 2000-2006", приет през декември 1999, не се дадоха ясни геополитически насоки като програма за практически действия. Вместо това, непълнотите и несъвършенствата в него, допълнително затрудниха излизането на България от кризата, измъчваща я вече толкова години.

Учредявайки Българското геополитическо дружество, неговите членове се обединиха за действия тъкмо в тази насока, за да стане нашата Родина действително благоденстваща страна.

Българската геополитика като че ли няма особени традиции. В същото време днес тази наука все повече се налага, като геополитическите разработки са в основите на националните стратегии, от които се ръководят повечето държави в света. Има ли българска геополитическа школа и кои са нейните особености?

Да, няма! За зла участ, въпреки мечтите на следосвобожденските "строители на нова България", у нас не само няма такива традиции, но и събитията често се развиват противно на всякаква геополитическа логика. Както казва създателят на българската геополитическа наука проф.Иван Батаклиев: "географската неграмотност на нашите политици доведе до съдбоносните грешки, в резултат от които загубихме Беломорието, Южна Добруджа и Западните покрайнини".

За национална геополитическа школа още е рано да се говори, защото в научните трудове от последно време, въпреки верния подход и полезното осветляване значението на геополитиката, поради липсата на достатъчно практическо въздействие, тя тепърва ще оформя своя облик. Полето за това практическо въздействие в България е достатъчно широко, а самото то - реално постижимо. С постепенното навлизане на българската геополитика в тази фаза, постепенно ше се формира и оригинална българска школа.

Кои, според Вас, са приоритетите на българската национална стратегия за ХХІ век? Кои са конкретните проекти, за осъществяването на които си струва да бъдат концентрирани усилията ни?

Приоритетни са, преди всичко, изграждането и модернизирането на транспортните ни връзки с другите страни. За това се е пледирало, още непосредствено след Освобождението, в Първото ни Народно събрание, когато се поставя на разглеждане "железничний въпрос". На 9 декември 1880 и Петко Рачов Славейков (тогава министър на вътрешните работи) подчертава: "Аз съм за една такава мрежа, която да свърже тясно всичките страни на нашето Отечество и, ако интересите на Европа изискват да стане през България един транзитен път, то и нашите интереси имат своята тяжест в този въпрос… Въпрос, който скопчва нашата държава с всичките други държави в Европа…, но онова, което трябва да помним най-много, и което да имаме предвид, е интересът на нашето Отечество".

Главният приоритет е съществуващите транспортни "пръстени" да се превърнат в "решетка" чрез допълнителни железопътни и автомобилни връзки (коридори) от река Дунав към Бяло море и от Черно към Адриатическо море: дунавски мостове; българо-гръцки ГКПП; разширяване на морските ни пристанища и осигуряване "средата на България" със съвременно транспортно-каридорно "насищане", например чрез тунела Троян-Карлово; железопътното презродопско пресичане по Беломорския проход; съчетаване транспортното насищане на територията с геодемографско оживяване на периферните и обезлюдяващи се общини, каквито възможности дава например, коригирането на трасето на автомагистралния участък "Оризово-Бургас", южно от Ямбол, а не северно, както е според проекта отпреди 25 години и т.н. Т.е. необходимо е да се вслушаме добре и да използваме Славейковият завет и да защитим "интересите на Отечеството". Обратното (каквото е например сегашното изграждане на трасето "Оризово-Бургас") пак може да ни докара до съдбоностите грешки от миналото.

Каква, според Вас, е съдбата на малките нации в съвременния глобализиращ се свят? Имат ли достойно бъдеще страни като България и как могат да си го извоюват?

Да не забравяме, че тъкмо най-малките държави в Европа са и най-богатите - Холандия, Белгия, Швейцария или Дания. За просперитета на всички тях спомага и изграждането на разклонена транспортна мрежа. А спрямо повечето от тези държави, България има и предимството, че е "най-преходната страна в света", което като че ли още не е осъзнато от българските управляващи.

През последните десетилетия страната ни се намира в перманентна демографска криза. Какви, според Вас, са реалните последици от нея и съществуват ли начини за преодоляването им?

Сред причините за тази криза е фактът, че социалистическият режим (1950-1990) откъсна хората от земята, чрез насилственото коопериране и утопичната "индустриализация" (включително в сферата на тежката промишленост), прогонвайки ги от селата, където бяха живели в продължение на векове към големите градове. Така България се раздели на две - "център и периферия". В градовете хората мъчно се устройваха и не им беше до повече деца, докато в селата остана предимно застаряващо население.

Спасението е в "разтоварването" на градовете от несвойствени икономически обекти и фаворизиране на "периферията" за създаване там на привлекателни условия за живот и използване на изоставената земеделска земя. Това, разбира се, не може да стане "поединично", а само чрез засилената междуселищна интеграция, на базата на удобен междуселищен транспорт.

По, същество, демографската криза е проблем номер едно за нацията ни, решаването на който ще я спаси от течащият днес ускорен процес на стопяване.

Как оценявате извършените през последните години промени в административното деление на страната и какви са реалните последици от тях?

Оценявам ги като погрешни! Върнаха се старите окръзи, кой знае защо наричани сега области, а именно те разкъсаха навремето селищната мрежа на две - център и периферия. Двайсет и осемте български области на бяха приети от Европейския съюз за макроадминистративни единици. Поради тези вътрешни и външни причини, както се обяви и в пресата, ще се премине към тяхното уедряване. Но и тук вече се очертават немалко погрешни решения. Така, доколкото се вижда от вече публикуваните картосхеми, Русенската област се включва към централния район на Северна България. Тя обаче, винаги е била централна за Североизточния придунавски район (със Силистра и Разград). Подобен подход означава, че другите четири области (с център Шумен или Варна) трябва да се обединят в отделен район. По принцип уедряването е добра предпоставка, но предимствата му не могат да се реализират със сегашния план за регионално развитие. Тоест, той трябва да се състави наново.

Вие сте известен учен, високо ценен както у нас, така и в чужбина. Какво мислите за качествата и възможностите на днешния българин и с какво, според Вас, ние българите можем да допринесем за успешното развитие на бъдеща, действително обединена Европа?

Съдя за тези качество по моите студенти във Великотърновския университет, с които се разделям с мъка. Достойно бъдещо поколение, с буден ум и възможности да върне величието на скъпата ни България. Що се отнася до мястото ни в обединена Европа, то ще бъде толкова по-достойно, колкото по-добре съумеем да използваме геополитическите си предимства, от което ще спечелят и страните от Централна и Източна Европа.

Накрая, какво бихте пожелали на читателите на НИЕ?

Позволявам си да се обърна преди всичко към младите хора. Мили момчета и момичета, обичта към Родината се доказва с дела. А от всичко, което можете да направите за нея, може би най-важното е, да раждате повече деца. Не само, защото така ще спасите нацията ни от стопяване, но и защото ще продължите онази свята човешка любов, която винаги е обладавала младите хора.

[СЪДЪРЖАНИЕ]