Make your own free website on Tripod.com

Да превърнем блатото в градина

Аз съм българче обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене!
... А за Вас?

Димитър ИЛИЕВ

“Държавността ни се разпада”, “Държавата ни е разграден двор”. Това е ужасната реалност, с която се сблъскваме всички ние през последните години. И в резултат от която трепетното очакване на деветмилионния българин бе заменено със страха от изчезването на седеммилионния. Днес упреците за това, както и за мизерния начин, по който живеем, отправяме (не без основание) най-вече към политиците и техните партии. Защото, докато се настанят удобно на креслата си, докато избистрят собствената си самоличност и докато ни докажат, колко са велики,

Разни съмнителни субекти

барабар с близките и роднините си, присвоиха (т.е. окрадоха) богатствата на България. Така е, докато умните се наумуват, лудите се налудуваха. Между впрочем, и много зелник изядоха! Но не е луд, който го яде, а онези, които му го дават. Разбрахме го това, но постфактум или, иначе казано – след дъжд качулка. За да стигнем сега до ситуацията кучето да си лае, а керванът да си върви…

Може ли в народния ни фолклор да има толкова умопомрачителни мъдрости, а ние, народът да сме в такова окаяно положение? Оказва се, че може. Защото все не можем да се отървем от пристрастията си, които разлагат сетивата ни, заглаждат гънките на мозъка ни и изпепеляват сърцата ни. Трябва ли да се учудваме после, че права линия се оказва само онази, която е успоредна на партийната?

А дворът ни наистина е разграден. Защото няма стопанин, който да се грижи за него. Впрочем, стопани в България няма отдавна – поне от половин век насам. И дворът го разграждахме всички заедно – тухла по тухла, дъска по дъска, пирон по пирон. Затова обвиненията ни към политиците, макар да са основателтни, не са докрай коректни. Казват, че рибата винаги се вмирисва откъм главата. Да, това е вярно. Но е вярно и другото, че влагата подяжда сградата в основите и. Затова не бива да забравяме, че политиците, до голяма степен, са проекция на самите нас. И когото и друг да изпратим там, където са благините и сърбините народни, резултатът ще е един и същ. Тоест, този, който в момента ни възмущава. А за да се промени резултатът, ще трябва да променим правилата и нормите на поведение и отношение помежду си.

Розчарованието и огорчението ни накараха да си отмъщаваме не на онзи, на когото трябва, а на най-близките до нас. Откраднахме от съседи си, за да възстановим откраднатото от нас. Той пък открадна от друг, той от друг и… понеже сме малко, само седем милиона, нашият ред идва отново и то много скоро. Същото се получава и когато излъжем, когато измамим, когато сме безотговорни, когато сме жестоки и прочие. И все попадаме в тази затворена верига, в която протичат унищожителните 220 волта.

Държавността се разпада и когато изведем домашните си любимци да се облекчат в училищния двор или на детската площадка, и когато изхвърляме боклука си през балкона, и когато предлагаме стрита на прах тухла вместо червен пипер, и когато произведем някаква съмнителна течност а я наречем олио, и когато направим колбас без грам месо в него, и когато, и когато, и когато…

Държавността се разпада

и когато държавен служител поиска рушвет, и когато ние, притиснати от ситуацията, му го дадем, и когато полицаи изнудват данъкоплатците, осигуряващи собствената им заплата, и когато се бият или убиват полицаи, и когато прокурори и съдии разчистват личните си сметки под слепите очи на Темида, и когато бандити и престъпници се разхождат на свобода, а в арестите лежат хора с недоказана вина, и когато през главата на лекаря, дори само за миг, мине мисълта, че със смърта на един човек не загива човешкия род, и когато, и когато, и когато…

Да, държавността ще се разпада и държавата ни ще е разграден двор дотогава, докато продължаваме да възпримемаме всичките тези неща като нормални и закономерни. Докато всички не им се противопоставим и ги сведем до възможния минимум.

И, ако преди повече от век е имало крещяща нужда от призива на поета:

“Стани стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди...”

то ние днес имаме стократно по голяма необходимост от това.

Добро утро, юначе!

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]