Make your own free website on Tripod.com

Българският път към Брюксел – отвъд илюзиите

Ако искаме да ни зачитат на Запад, трябва най-сетне да се научим да се самоуважаваме

Добри БОЖИЛОВ *

В днешната тотална мизерия и деградация мнозина се чудят, как, все пак, можахме да я докараме до тук. Учудващо е наистина, как можахме да се “прецакаме” по такъв начин, какво толкова сторихме, че народът и държавата ни да се свлекат до настоящото си дередже. Отговорът на подобни мъчителни въпроси, обикновено е труден, но в нашия случай не е така. Защото всъщност отговорът е пред очите ни.

Известно е, че икономиката, от която днес зависи и всичко останало, е инерционна величина. Т.е. онова, което се случва днес, е фундаментално следствие от направеното вчера. И можем да разберем японците, когато твърдят, че ползата от работата им ще се усети едва след сто години. Но нека не обсъждаме японците и чуждия положителен опит. По-добре е да се вгледаме в собствения си отрицателен такъв, който е и първопричина за несполуките ни.

Целият преход в България мина

Под знака на две слънца – ЕС и НАТО

Слънцето всъщност е едно, но отразено в две огледала – слънцето на западната цивилизация, на която завиждаме за благосъстоянието, мечтаейки един ден и ние да се сдобием с такова. Само че, докато се взирахме в това слънце, блясъкът му съвсем ни заслепи и не можахме да видим предпоставките за въпросното благополучие. Основната част от които се базират на един откровен егоизъм. Който, между другото, пряко засяга и нас. Защото благосъстоянието на Запада, донякъде си противоречи с нашето собствено. И макар и малко като относителен дял, нашето сринато благосъстояние вероятно също е допринесло за възхода на тяхното.

И, докато се чудим, какво става днес, нека си припомним, какво стана вчера. Докато се чудим, защо няма работа, пенсиите са ниски, а държавата ни бедна, нека си спомним, какво се натвори през последните години. Огромна част от икономиката ни се срина, защото бе неефективна и некачествена. Но заедно с нея се срина и качествената и част. И това се случи тъкмо под натиска на конкуренцията на същия този Запад. Разбира се, излишно е да псуваме заради това западняците (както го правят перковците от крайната левица) – те просто си защитават интереса. Но резултатът за нас е катастрофален.

Факт е, че България имаше военна индустрия на световно ниво. Факт е също, че глобалното свиване на оръжейните пазари е доста по-малко от отчетеното свиване на родните производители. Както и, че на нашите пазари сега действат чужди фирми, повечето от тях – западни. Те продават, печелят пари и плащат високи заплати и данъци. Докато нашите заводи се закриват, уволняват работниците си и фалират.

Същото се случи и в други индустрии като фармацефтичната, козметичната, туризма (дори той, въпреки възходящите показатели през последния сезон), селското стопанство и пр. Факт е, че имахме добри продукти, които изнасяхме. Но факт е и, че ги загробихме, при това не само поради собствената си глупост (която никак не бе малка), но и заради егоистичния натиск на Запада. Факт е, че единствено българските министри и премиери декларираха, че вече няма да продаваме оръжие и други подобни бисери. Пряко следствие от сриването на тези икономически единици в миналото е и днешното ни дередже.

Днес тече поредният рунд от същия обречен мач. Този път на ринга е АЕЦ “Козлодуй”. Може да звучи недотам дипломатично, но в момента Европейският съюз се прави на “луд”, че не е наясно със ситуацията. Брюкселските бюрократи упорито размахват някаква експертиза отпреди десетина години и, уж на нейна база, яко ни притискат. Но Съюзът знае много добре, какво е истинското положение. Там внимателно четат докладите на Международната агенция за атомна енергия, на собствените си разузнавания и, разбира се, на собствените си фирми, участвали в модернизацията на централата. Т.е. всички са съвсем наясно за безопасността на АЕЦ, но продължават да държат на своето. Защо? Ами защото става въпрос за конкуренция и за пари. Неща, с които никой, никъде не прави компромиси. Закриването на първите четири блока на “Козлодуй” (първите два вече може да ги броим за закрити) освобождава пазар от 1760 мегавата. България пък освобождава работници и специалисти, намалява печалбите си, както и вноските в хазната. Ето това правим в момента, а след няколко години пак ще се чудим, защо продължаваме да сме зле. Ами, като закрием всичко свястно и работещо, какво ще остане? От ЕС нищо не обещават, нито дават компенсации. От там само ръкопляскат и се усмихват. Но не си мърдат пръста да осигурят тук работни места и благосъстояние. Всъщност, това не им е и работа, те се грижат за собствените си нации. Обаче къде гледаме ние? И защо?

Безапелационните отстъпки

в името на имагинерни идеи тотално подкопават икономиката. Закриването на читирите реактора не е само технологичен процес. То е откъсване от тъканта на националното ни стопанство на четири работещи и създаващи оборот производствени единици. Около подобни по-едри структури има навързани стотици и хиляди по-дребни, които ги обслужват. Като се закрие едрия производител, умират и дребните. Защото, нека не се лъжем – така нареченият “среден и дребен бизнес” е производен (т.е. храненик) на едрия, а не е нещо, което, само по себе си, може да ни спаси от кризата. Тъкмо поради това, невремето в САЩ правителството директно наля пари в частната компания “Крайслер” за да не фалира. Защото прецени, че отрицателният ефект от верижните фалити на всички, свързани с нея, дребни и средни фирми императивно налага подобна субсидия.

Много интересен е и случаят с “Кремиковци”. Това предприятие е полезно за българската икономика, дори когато работи на загуба (впрочем, същото се отнася и за БДЖ). Защото генерира огромни финансови обороти, от които живеят много работници и дребни фирми. Затова е разумно то да бъде подпомогнато, а по-късно, започвайки да печели, да си върне дълговете. По отношение на собствената си стоманена индустрия американците дори въведоха защитни мита, поставили ги на ръба на икономическа война с ЕС. В България обаче, всичко се погубва с лека ръка, а после безработни и пенсионери протестират, че били бедни.

По подобна схема се “троши” всичко в държавата. Никой още не е обяснил, защо му е на НАТО да ни нареже качествените ракети, при положение, че като станем съюзници, те ще бъдат ракети на пакта. Защо ликвидираме танкове и кораби във време, когато Америка се готви да води войни по цялата територия на планетата? Може би, защото после възнамеряваме да купуваме нови оръжия от Запада и от САЩ, за да създаваме там нови работни места и по-големи доходи…

Всичко в този свят е обективно обусловено. И

Нашата катастрофа не е случайна

Сами си я направихме, а и други ни помогнаха. Защото им се връзваме и слушаме прехласнати, докато ни говорят неща, изгодни всъщност само за тях. Българското общество трябва да спре да се опиянява от демагогия и най-сетне да погледне реалността в очите. И да започне да се отнася със западните си “доброжелатели” по начин, който да му носи ползи, а не вреди.

Факт е, че всичко, което очакваме да ни “дадат” ЕС и НАТО, можем да го постигнем и сами. Тези организации обаче са отличен модел за успешно поведение в свирепия днешен свят и би трявало да ни интересуват най-вече в това им качество. Така, основната полза от членството в ЕС е достъпът до тамошните пазари. Но това България и сега го има по линия на предварителните споразумения. Да не говорим, че по линия на Световната търговска организация (СТО) много от пазарите се либерализират глобално. Основната полза от НАТО (включително и чисто икономическа) пък е по-голямата сигурност. За която, между другото, е достатъчно дори и само политическото (а не непременно и военното) членство в пакта. Впрочем, проблемите на Българската армия не са породени от това, че още не членуваме в НАТО, а са наследство от тоталитарното ни минало. Те са в “робовладелската” и организация, пълното незачитане правата на войниците, конфликтите “млади-стари”, лошото облекло и храна и т.н. Но всичко това можем и сами да оправим. Та нима България никога не е имала достойна армия? Нима тази армия не е побеждавала всичките си врагове в многобройните войни, които е водила?

Пълно безумие е страната ни безусловно да подкрепи евентуална война срещу Ирак, при положение, че има да взема пари от Багдад. Кой е толкова луд, та да застрелва длъжника си? Ако американците толкова желаят тази война, нека изкупят дълга ни и тогава, разбира се, ще ги подкрепим. Два милиарда са нищо в сравнение с десетките милиарди, които ще глътне предстоящата операция в Залива. Но след като очевидно Вашингтон няма никакво намерение да ни помогне да изчистим иракския дълг, защо се натискаме за съюзници? Само за да получим подкрепа за НАТО, т.е. да се правърнем в клиент на американския военно-промишлен комплекс?

Но, разбира се, най-големият провал на външнополитическия ни курс в годините на “прехода” е пълното сриване на връзките с Русия. Истината е, че за него не е виновна Москва, нито един или друг руски политик. Виновни са всички, които надявайки се да се харесат на Запада, тотално пренебрегнаха връзките с Изтока. Империята обаче не загуби нищо от това - тя много добре знаеше, че каквото има да го взема от нас, пак ще го вземе - просто защото няма откъде другаде да купуваме евтини енергоносители и суровини. Така Русия продължава да ни продава нефт и газ, измъквайки по над милиард долара годишно от нас, а в замяна ние нямаме какво да изнесем там… Това е истината. Стоките ни продължават да се обмитяват като на “развита държава”, докато цяла Източна Европа, включително “отличничките” – членки на НАТО и фаворити за ЕС, отдавна са се уредили с по-ниските ставки на “развиващи се” страни. Междувременно руските транснационални корпорации се настаниха трайно у нас и съвсем скоро ще ни стане ясно, че и днес българската икономика е също толкова зависима от Русия, колкото бе по времето на Тато.

ЕС и НАТО са модел за поведение

който трябва да следваме за да бъдем просперираща и достойна държава. Но не са институции, чиито желания трябва безропотно да изпълняваме, надявайки се после да ни подхвърлят по някоя троха за доброто поведение. Факт е, че България няма алтернатива на члеството си в ЕС. Но има разлика между различните видове интеграция. Едно е да влезеш в замъка на крал Артур за да седнеш на прочутата Кръгла маса като равен сред равни, а друго е да бъдеш там крепостен селянин (в добрия случай) или просяк (в лошия). Мнението на света за нас е катастрофално негативно. Показа го дори ареста на нещастния български студент, заради ножичка, открита в багажника му. Не толкова самият арест, колкото фактът, че световните медии моментално подхванаха случая и го превърнаха в новина. Ами така е – новина си е като хванеш “българин” с ножица в багажа. Защото “българин” още се асоциира с “терорист” в западното масово съзнание. Това е горчивата истина. Асоциация, създадена от същия западен егоизъм, който все не забелязваме, докато се кланяме на Брюксел. Но единствения ни избор е не само да го забележим, но и да го възприемем, преди да се надяваме, че ще влезем в привилегирования клуб като равноправен член. Защото иначе никога няма да влезем. Или, ако все пак влезем, това ще е чисто формално и в никакъв случай няма да сме около Кръглата маса. Не и без да притежаваме собствена, а не дарена ни от някой друг “стойност”.

Но и истинския смисъл на “стойността” не е влизането някъде, само по себе си. Този смисъл е свързан с повишаване на собственото ни благосъстояние, с появата на повече работни места, което пък гарантира и повече събрани данъци, и по-добър живот. А не мизерия и постоянния въпрос “откъде ни дойде това на главата?”. За съжаление, в момента продължаваме да действаме така, че след време отново да се изправим пак пред същия въпрос.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* www.komentari.com