Make your own free website on Tripod.com

Америка и нейните врагове

Нежеланието на Белия дом да потърси политическите корени на тероризма, обрича на провал амбициозните планове на САЩ

Збигнев БЖЕЖИНСКИ *

Измина година откакто Америка започна войната срещу терора, и ето че тази война рискува да бъде “удавена” в постоянните ограничения, налагани и от различни чужди правителства. И днес, вместо да жънат лаврите на лидер на международната демократична коалиция, Съединените щати са изправени пред заплахата да изпаднат в международна изолация. Администрацията на президента Буш продължава да описва предизвикателството, хвърлено в лицето на Америка, използвайки фрази, взети назаем от Библията. На общественността внушават, че тероризмът е “зло” и с това не можем да не се съгласим. Казват, че отговорността за него носят някакви “злодеи”, което също е вярно. Само че, колкото и да са оправдани подобни квалификации, зад тях откриваме очевидна историческа празнота. Сякаш тероризмът е абстракция, намираща се извън пределите на собствения ни свят, а самите терористи действат по някакво дяволско внушение и не притежават собствена воля. Президентът Буш бе достатъчно умен, избягвайки да отъждествява тероризма с Исляма в своите послания и подчертавайки дори, че Ислямът, сам по себе си, не е виновен за случилото се. Някои, очевидно престараващи се негови служители обаче, се оказаха много по-невнимателни в това отношение, заявявайки, че ислямската култура е враждебна на Запада (и особено на демокрацията) до такава степен, че именно тя формира онази

Неистова ненавист към Америка

демонстрирана ни от терористите.

От вниманието на спорещите по този повод сякаш е убегнал простият факт, че всеки терористичен акт има своите политически предпоставки. Което, разбира се, не оправдава нито самия престъпник, нито политическите му възгледи. Но фактът си остава факт: навсякъде тероризмът се поражда от съвсем конкретен политически конфликт и се поддържа пак от него. И този извод е приложим както за Ирландската републиканска армия (ИРА) в Северна Ирландия, така и за баските в Испания, палестинците от Западния бряг и Газа, мюсюлманите в Кашмир и т.н.

Размишлявайки за причините, довели до трагедията от 11 септември, не трябва да се задълбочаваме особено за да ни стане ясно (имайки предвид и произхода на терористите), че цялата политическа история на Близкия изток е причина за омразата на тамошните терористи към Америка. Разбира се, историческите подробности не са най-важните в случая, защото самите терористи едва ли са решили да станат такива в резултат от ровенето си в историята. По-скоро става въпрос за влиянието на емоционалния фон от дълго трупани обиди – лични, на съседите, или идващи от миналото, който поражда патологичния фанатизъм на терористите и, в крайна сметка, ги тласка към убийства.

Очевидно е, че основната причина за демонстрираната от тези хора ненавист към Америка е намесата на САЩ в Близкия изток. Не можем да пренебрегнем факта, че отношението на арабите към политиката се формира и чрез сблъсъка на региона с британския и френския колониализъм, краха на опитите на арабския свят да попречи на създаването на израелската държава (подкрепяна от Америка и упражняваща репресии срещу палестинците) и установяването на непосредствен американски контрол върху тези земи. Последното бе възприето от по-фанатизираните жители на региона като оскърбление на свещената мюсюлманска религия (да не забравяме, че в продължение на векове Саудитска Арабия, където също се появиха американски части, се смята за опекун на свещените за Исляма места) и съзнателно затрудняване нормалния живот на иракския народ. Религиозните мотиви също стимулират тяхната ярост, но си струва да отбележим, че някои от терористите, извършили атаките от 11 септември, съвсем не са се ръководели от традициите на мюсюлманската религия. Напротив, тяхното нападение срещу Световния търговски център имаше откровено политическа окраска.

Интересно е, че опитите за по-задълбочен анализ на историческите корени на тази омраза към всичко американско, срещат силна съпротива в самата Америка. Хората като че ли са склонни да се доверяват на абстрактните твърдения, че терористите “ненавиждат свободата” или, че религиозното им възпитание ги кара да презират западната култура.

Ето защо, за да постигнем победа във войната с тероризма, трябва да си поставим

Две основни цели

Първата е да унищожим терористите, а втората – да сложим ударението върху промяната на условията, направили възможна тяхната поява. Така действа Великобритания в Олстър, Испания в Страната на баските и дори Русия в Чечения. Но политическият процес не се изчерпва с антитерористичните операции, а е необходима и съществена част от стратегията, насочена към откриването и унищожаването на организираната подкрепа за терористите. Аналогията не винаги върши работа, но ако потърсим паралели на това, с което днес се сблъскват Съединените щати по отношение на близкоизточния тероризъм, можем да ги открием във вътрешните безредици и хаоса, залели Америка през 60-те и 70-те години на миналото столетие. По онова време страната бе разтърсена от небивала вълна на насилие, извършвано от групи като Ку-Клукс-Клан, Съветите на белите граждани, “Черните пантери” или т.нар. “Симбиозна армия за освобождение”. Без необходимото законодателство, основаващо се на зачитането на гражданските права, и съответните промени във възгледите на американското общество за расовите отношения, проблемите, предизвикани от въпросните организации, вероятно биха продължили много по-дълго, придобивайки наистина заплашителни измерения.

В този смисъл, твърде упростеното и, на практика,

Едностранчиво определение на терористичната заплаха

което дава администрацията на Буш, крие опасността някои други държави да се възползват от него за да решат собствените си политически задачи, както вече правят президентът Владимир Путин в Русия, министър-председателят Ариел Шарон в Израел, премиерът Атал Бихар Ваджпайе в Индия и китайският президент Цзян Цзъ-мин. За всеки от тях неясната американска формулировка на терористичната заплаха се оказва изключително удобна. Обръщайки се към американците, и президентът Путин, и премиерът Шарон никога не пропускат да споменат тази тема, превръщайки борбата на Америка с тероризма в съвместна борба с техните собствени ислямски съседи. Господин Путин ясно вижда блестящата възможност да отклони от Русия враждебността на мюсюлманите, въпреки онова, което днес руснаците вършат в Чечения, а преди това сториха в Афганистан. Господин Шарон пък само би приветствал влошаването на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия или пряка военна атака срещу Ирак, които биха му развързали ръцете да се разправи с палестинците. Фанатичните хиндуисти в Индия също нямат нищо против да слеят в едно Исляма, като цяло, и кашмирския тероризъм, в частност. Китайците пък, съвсем наскоро успяха да убедят Бущ да включи “опасната” група на уйгурските сепаратисти-мюсюлмани, действащи в провинция Синцзян, в списъка на терористичните организации, свързани с “Ал-Кайда”.

Потенциалната заплаха за Америка

се крие в това, че досегашната неполитическа формулировка на войната с тероризма, може да бъде изтълкувана съвършенно превратно от някои. Последиците ще бъдат ужасни. Ако основните съюзници на Америка – европейските демокрации, започнат да я смятат за невежа в моралната сфера и наивна – в политическата, за неспособна да осъзнае истинския мащаб и дълбоките корени на тероризма, или дори нещо повече – ако видят, че САЩ въобще не подбират средствата в стремежа си да потиснат силово определени етнически и национални сремежи, това ще означава края на глобалната подкрепа за Америка. Сериозно ще намалее възможността Съединените щати да обединят около себе си що-годе значителна международна демократична антитерористична коалиция. Рязко ще спадне и международната подкрепа за евентуална операция срещу Ирак. А Америка (вероятно) ще се сблъска с още по-сериозни заплахи от страна на изгарящите от жажда за мъст терористи, готови да обвинят САЩ за всеки произвол, извършен от самозваните ни съюзници. Победата в антитерористичната война никога няма да бъде ознаменувана с подписването на някакъв акт за капитулация. Вместо това, с течение на времето, тя ще се превърне в нещо като фикс-идея с постепенното намаляване интензитета на терористичните акции. А всички следващи нападения срещу американци ще се възприемат като болезнено напомняне, че войната още не е приключила. За съжаление, основната причина за всичко това е именно нежеланието на Америка да потърси чисто политическите корени на атаките от 11 септември.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* Статията на известния американски геополитик публикуваме със съдействието на Център “Евразия” и кореспондента ни в Чикаго