Make your own free website on Tripod.com
Български колорит в европейската традиция

Творчеството на Маня ВАПЦАРОВА е наистина великолепно доказателство за органичната принадлежност на родната култура към тази на Стария континент

Пламен ДЕНЧЕВ

Творчеството на Маня Вапцарова може да бъде възприето и “прочетено” както през призмата на европейската културна и пластична традиция, така и чрез специфичното усещане за колорит и композиция, характерно за изкуството на балканския регион. Макар че художничката всъщност има руска жилка. Едно нещо при нея действително никога не може да бъде сбъркано – тя чувства и рисува “по женски”. Подобна характеристика за колежките си обикновено дават мъжете – художници и критици, за да подчертаят особеното и своеобразното в тяхната интерпретация на изкуството. Макар че тя нерядко представлява странна смес от джентълменско снизхождение и скрита ирония, намекващи за някаква интелектуална и пластична непълноценност.

Всъщност, макар и създадени от жена, маслените платна, графиките и рисунките на Маня Вапцарова притежават повече от достатъчен

Философски заряд и пластични достойнства

за да разбият на пух и прах това мъжко самомнение. Не може да се отрече обаче, че те действително носят особена мекота на художествения изказ, деликатност на формата и съпричастност в интепретацията на всеки персонаж. Зрителят неминуемо открива в нейното изкуство онова хуманно отношение към изобразеното, което сме свикнали да свързваме с майката и стопанката на дома.

Художничката принадлежи (вече) към средното поколение български творци с утвърден почерк и извоювано място в гилдията. Завършила е през 1986 специалността “Графика” в софийската Художествена академия. В биографията си има над една дузина групови изложби в страната и зад граница, както и седем самостоятелни представяния на свои творби пред публиката. Носител е на престижни български и чуждестранни награди, а нейни творби са притежание на различния галерии по целия свят. Сега преподава в своята “Алма-матер”, стремейки се да сподели със студентите си онези неща в изкуството, за които не може да се прочете в книгите или пък да се открият в Интернет. Гледайки творбите на Маня Вапцарова, човек добива усещането, че тя сигурно помага на студентите си бавно и постепенно да формират в своето съзнание онова нравствено и етично чувство за околния свят, което се излива в художествената творба чрез линиите, обемите и багрите.

Като повечето мъчително наложили се творци, Маня Вапцарова не обича да говори за своите картини и графики. Когато рисува модел, предпочита да го усети с някакви свои вътрешни, чисто духовни рецептори, прониквайки в съжетите си с една особена и тайнствена проницателност. Зрителят схваща духовното и естетическото и послание само, когато застане пред вече завършената творба и се опита, без да бърза, да проследи емоционалните завои, през които е преминала и самата авторка. Само така могат да бъдат разбрани големите пространство в топъл колорит, както и спокойните, често преливащи се линии, в картините на Маня Вапцарова.

“Женската” интерпретация и финеса, излъчван от човешките персонажи и

Композициите на художничката

не са продукт на един живот и творчество, преминали “под похлупак”. Онези, които познават по-отдавна Маня Вапцарова, знаят за работата и в заводския цех. Знаят също, че двете и дъщерички, както и ежедневните задължения на майка и съпруга, са причина усамотяванията и пред статива и работата с графичната преса да се превръщат в своеобразна надпревара с времето.

Някои критици откриват в работите на Маня Вапцарова влиянието на Холбайн, Дюрер или Франс Халс. За други, застиналите в малко изкуствени пози жени с ренесансови лица и мъже с очи, вперени в безкрая, са пряк цитат от най-добрите времена на италианския ренесанс. Когато човек се загледа в някои от натюрмортите на художничката обаче, може да усети странните и нереални пространства на сюрреалистите. Любимите на Маня кучета и коне в кавалетните маслени картини пък често напомнят за пластичните открития на итлианските футуристи или немските експресионисти.

Каквито и

Композиционни подходи и стилови похвати

да използва художничката, тя винаги оставя на зрителя възможността да открие толкова типичната за нея особена топлота и духовност на посланието. В същото време, колкото и миролюбива да изглежда, Маня Вапцарова не е никак чужда на стилната провокация. Така нейните женски персонажи нерядко съжителстват с прости битови предмети и кухненски аксесоари. Мъжете-патриции пък изглеждат някак странно – едновременно и като духовни колоси, и просто като къмпютърни специалисти с проблеми в зрението. Често в портретите, които рисува Маня са изобразени и птици. Те по странен начин допълват композицията, “взривявайки” в същото време достолепието на лицето и намеквайки за онази, присъща на всеки човек, капчица лудост. Котките нерядко излизат от кожата си, за да се превърнат в цветни килими и сложни композиционни ребуси. Кучетата са надменни, може би защото са породисти. И някъде, през всяко пето-шесто платно, се появява самият рицар на кон, или пък нещо просто ни напомня за него. Дали е символ на доброто или пък вечното олицетворение на грубата сила, зрителят е свободен да гадае.

Маня Вапцарова притежава и едно рядко за модерния живописец дарование. Тя никога не търси съзнателната прилика между реално съществуващите персонажи и наситените със символи потрети, които често рисува. Даже и работейки поръчкови портрети на съвсем конкретни хора, успява да постигне специфичната за нея висока степен на идеализация и чисто ренесансов “flaire” (). От друга страна обаче, всеки познаващ обкръжението и наблюдател може да открие в “измислените” композиции една или друга конкретна личност. Като прибавим към това и неумението на художничката да се ориентира в чисто пазарните изисквания и закономерности, можем мимоходом да споменем и, че тя спада към към онази (по-малка) група съвременни български художници, при които цената на поръчковите портрети е винаги далеч по-ниска от художествените достойнства на творбата.

Графиките и рисунките на Маня Вапцарова свидетелстват, най-малкото, за отлично владеене на материала и

Завидно богатство на сюжетите

Последните отчасти тръгват от кавалетната живопис, а по-често просто допълват и разширяват визиите на художничката в нейните маслени платна. По правило тиражите на графичната продукция на Маня Вапцарова са на нивото на разумния минимум (до десет екземпляра), което ги прави твърде ценни за колекционерите. Като изявен график, тя принадлежи към все по-намаляващата група български художници, способни отлично да сътворят истински ценен в художествено отношение “Ex Libris”. След посещение на ателието на Маня Вапцарова познавачът, а дори и неизкушеният в изкуството зрител, изпитват лекото и приятно чувство, че по софийските мансарди все още работят творци като нея, които говорят на свой собствен език, не нравоучават, не се правят на палячовци и не гледат на посетителя непременно и само като на клиент.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.11-12/2000 - СЪДЪРЖАНИЕ]