Глобалната посткапиталистическа икономика

Днес богатството се създава, преди всичко, от интелекта. Означава ли това, че капитализмът вече принадлежи към миналото?

Проф.д-р Иван НИКОЛОВ*

Онова, което става около нас, несъмнено се нуждае от теоретично осмисляне. В света продължават да се извършват глобални и радикални промени, а възелът от проблеми, наречен глобализъм, изисква колективните и едновременни усилия на философи, социолози, психолози, политолози, еколози и др. Ето защо, следващите редове са опит да се разгледа само един от аспектите и една от възможните тези на тази тема.

Обикновено се смята, че глобализмът е просто нов етап в развитието на капитализма. Съществува обаче и друга теза, която поддържам и аз, и тя е, че глобализмът е отрицание на класическия капитализъм като обществено-икономическа система. Известно е, че

Капитализмът е рожба на индустриалната епоха

Негова материално-техническа база е едрото машинно производство, върхът на което е конвейера, а основен белег - пълното господство на капитала над труда. Последното произтича от изискванията на машината, подчиняваща напълно работника на собствения си ритъм и технология и превръщаща го в свой придатък. Вторият фактор е частната собственост върху средствата за производство, които, по своята най-дълбока същност, представляват опредметени знание и трудов опит. Това богатство, създадено от поколенията, е превърнато (присвоено) в частна собственост, но следва да се подчертае, че тази частна собственост е историческа необходимост, защото като информационен механизъм създава най-добрите стимули за съхраняването и разширяването на общественото богатство. По чисто икономически причини работникът е принуден да продава работната си сила като стока на пазара, попадайки по този начин под “експлоатацията на капитала” (последното е описано достатъчно добре от Маркс). Стопанският живот е подчинен на икономическите и материалните интереси на работниците и капиталистите, а материалното богатство (поради всеобщата бедност на обществото) приема веществена форма, като “полезности” – стоки и пари. Апогеят на тоталното господство на капитала над труда е пълната механизация на материалното производство, постигната чрез конвейера (да си припомним великия Чаплин във филма “Модерни времена”).

Икономическото развитие през периода между 1945-1970 бе най-успешния икономически възход на капитализма. Без икономически кризи, почти без безработица, с много високи темпове на развитие и високи доходи, както за капиталистите, така и за обикновените хора. Създаде се средна класа, работникът престана да бъде пролетарий, превръщайки се в социално осигурен собственик на къща, кола и т.н. Условията за класова революция в развитите страни просто изчезнаха. Пазарите бяха препълнени с индустриални стоки, продукт на масовото конвейерно и типизирано производство. Това обаче, стана и предпоставка за тежката икономическа криза на свръзпроизводството от 1969-1974. Последната пък даде старт на онези глобални и радикални промени, които породиха глобализма. В случая, под “глобални промени” следва да се разбира, от една страна, че трансформациите обхващат цялото земно кълбо (в Афганистан също ползват Интернет), а от друга – че всички социални структури, икономиката, техниката, здравеопазването, образованието, културата, медиите, спорта и т.н. се “маркетизираха”, превръщайки се в сфери на високо ефективни инвестиции. Под “радикални промени” пък се разбират промените, отричащи съществуващото, представляващи нещо качествено ново и слагащи началото на нов етап в социалното развитие, включително нова система на обществени отношения и механизми. Какво имам предвид?

Кардинална промяна претърпя материално-техническата база на капитализма. Извърши се преход от пълната механизация на материалното производство към автоматизация на производството и социалните дейности. Последното е, по същество, отрицание на индустриализма и поставя началото на доминацията на информационните производства. В основата на този преход е новото “оръдие на творческата дейност” – компютъра. То е отрицание на всички предшестващи оръдия на труда, защото възпроизвежда техните функции със своята памет. Доколкото специфичното при човека е способността му да мисли и придобива познания, компютърът е единственото “оръдие”, отговарящо на тази специфика, освобождавайки човека от “прикрепеното” му положение към работния механизъм на машината и от функцията на прост носител на физическа сила. Новата материално-техническа база се основава вече на роботизацията, автоматизацията и компютъризацията.

Нека си представим за момент, напълно автоматизираната производствена линия. Тя се управлява от висококвалифициран работник, седящ зад компютъра и решаващ, с негова помощ, в какво темпо да се движи поточната линия, какво да произвежда, какви да са отделните операции, каква технология да ползва, какво количество и асортимент да произвежда и т.н. Той създава софтуерните програми или ползва онези, които вече са създадени и може да извършва управлението от своя офис или дома си. Чрез компютъра получава необходимата информация за състоянието на пазара, т.е. за търсенето, предлагането и цените и съобразно с това взема, пак с помощта на компютъра, ефективните решения. По същия начин операциите се осчетоводяват, ползват се правни услуги и т.н. Каква е ролята на капиталиста и капитала в тази схема? Капиталистът, на практика, е извън бизнеса, той е вече преди всичко рентиер, собственик получаващ лихвата за вложения от него капитал.

Богатството вече се създава от интелекта

– т.е. от знанието, а не от капитала. От това зависят реалните доходи на фирмата или предприятието. Опредметеното в средствата за производство знание вече е подчинено на текущото знание и високата квалификация на човека, стоящ зад компютъра. В автоматизираното производство трудът господства над капитала. Използваният пример е от сферата на материалното производство, но това правило важи с още по-голяма сила за информационното произвоство.

Двама икономисти от известната фирма Scandia провеждат много интересно изследване за съотношението между балансовата стойност (инвестираният капитал) и пазарната цена на най-известните фирми в сферата на информационните технологии. То е, както следва, за “Хюлет Пакард” - 1:1.35, за “Интел” – 1:2.28, за “Майкрософт” – 1:9.5, за “Ройтерс” – 1:10.2, за “Оракъл” – 1:13.1, и, най-интересната, “Нетскейп” – 1:60. Последната фирма разработва програми за Интернет, има собствен капитал от 17 млн.долара, а пазарната и цена е 3 милиарда. Във фирмата работят общо петдесет души, висококвалифицирани специалисти. Обяснението, което дават авторите на проведеното изследване, е, че “високата пазарна цена е резултат от интелектуалния капитал, а не от дългосрочните материални активи на фирмата”. С други думи, богатството се създава от творческия потенциал на служителите, от текущото знание, а не от капитала, като опредметено знание. Според тях,

Интелектуалният капитал

се състои от “човешки” и “структурен” като под последния разбират имиджа на фирмата, реномето на марката и т.н. Лично аз считам, че термините “интелектуален капитал” и “човешки (humane) капитал” са ненаучни и неточни, въпреки, че вече са получили изключителна популярност в икономическата литература. В крайна сметка, основното отношение при класическия капитализъм е това между труда и капитала, т.е. между наемната работна сила и средствата за производство като частна собственост. Ясно е, че знанията на работника са изражение на висококвалифицирания му труд, а не на капитала и поради това не са и не могат да се определят като “капитал”. Примерът разкрива още един много интересен проблем. Пазарната цена в случая е “скрита стойност”, тя не се отчита в никакви книги, тя се очаква, а потенциалният и носител е труда, т.е. тя не зависи нито от “количеството средно-необходим абстрактен труд” (каквото е марксисткото определение за стойността), нито от “пределната полезност” (съгласно определението на “икономикс”).

С прехода от господството на индустриалното производство на пазара към това на информационното, като обем и, най-вече, като стойностни величини, започват да доминират информационните стоки. Които съществено се различават от стоките на материалното производство. Те се търсят на пазара заради носената от тях информация – ново знание, изкуство или просто новина, и по същността си са духовно богатство, което (като процес) постепенно започва да доминира над материалното. Веществената форма на тези стоки е само носител на въпросната информация. Тя може да се променя, а информацията да се запазва. Потреблението на “информационното благо” е многократно, с неограничени възможности и “стойността” му при потребление не намалява, а (обикновено) дори нараства, с ръста на интереса на хората към конкретния информационен продукт. Тук има два теоретични проблема, произтичащи от характеристиките на “информационното благо”, с изглючително значение за бъдещата практика на глобалната икономика. Дали, при продажбата на една информационна стока (софтуерна програма например), действително се извършва фактическа продажба, сменя ли се собственика и, настъпва ли "“отчуждаването” и? Не, защото авторът на програмата, който я продава, продължава да я притежава, дори нещо повече, винаги може да я преотстъпи за ползване и на друг (ако не точно същата, то с много малки промени). Може ли да се говори за отношения на собственост при “информационните блага”? Така наречената “интелектуална собственостсе отнася до значително променени правни отношения, в сравнение със собствеността върху вещите. Чисто икономически, тук липсват онези отношения на “присвояване и отчуждаване”, характеризиращи собствеността като икономическо отношение. За сметка на това, тук се развива процес на получаване, създаване и предаване на информация. Този процес доминира над онзи на обмяната на веществата, който е в основата на материалното производство. Разискването на тези въпроси преминава в областта на икономическата теория, превръщайки се в

Проблем на нова икономическа парадигма

което е извън задачите на настоящите редове. Ще продължим да изброяваме с елементарен коментар другите съществени икономически, радикални и глобални промени, настъпили през последните трийсетина години и илюстриращи тезата за глобализацията като отрицание на капитализма.

Както вече отбелязах, основното капиталово отношение е това между труда и капитала, наемния работник и капиталиста, собственик върху средствата за производство. Това са и двете основни фигури, двете класи при капитализма. В глобалната епоха обаче, настъпват съществени промени, както по отношение на труда, така и по отношение на капитала.

Съвременната икономическа ситуация много точно се характеризира от известния американски учен Питър Дракар в книгата му “Посткапитализмът” с формулата “капитализъм без капиталисти”. В материалното производство рязко намалява броят на работниците и като абсолютна величина, и като отношение към произведената от тях продукция. Сега в американската автомобилна индустрия, относителният дял на труда е около 10%, а в селското стопанство – 1,9% от общата работна сила. В заводите на “Нисан” в Съндърленд (Англия) през 1999, от общото годишно производство на автомобили, на един работник са се падали по 24 коли, а през 1998 - вече по 98. Това не е просто увеличаване на производителността на труда. Това е внедрено знание чрез роботи и компютри. Индустриалното производство върви към пълното си “обезлюдяване”. Масата от освободена работна сила остава без работа, като малка част прелива в сферата на услугите, където вече са ангажирани около 75% от общата работна ръка. Вече се говори за автомобили, движещи се без шофьори, за трактори, работещи без трактористи или за обработка на селскостопански градини единствено с управлявани от лабораториите машини.

Днес капиталистическата частна собственост се реализира предимно в ценни книжа, носещи на своите собственици някаква рента. Т.е. капиталистът е във все по-голяма степен рентиер. Основните инвеститори вече са банките, застрахователните дружества и, особено, приватизационните фондове. Последните притежават повече от 55% от инвестициите на големите транснационални корпорации (ТНК).

Какво означава това?

Работниците и служителите през последните трийсетина години са правили своите вноски в пенсионните фондове, които са ги използвали за ефективни инвестиции. Така днес в най-голям “капиталист”- инвеститор, се превръща тъкмо работникът. Нещо повече, съгласно регламента на тези фондове, отделният пенсионер вече може да играе на фондовите борси със сумата, представляваща главницата от вноските му, върху която се начислява пенсията. Тоест, днес рентиер е както капиталистът, така и работникът.

Основна движеща фигура в стопанския живот става притежателят на знание, талант или висока квалификация. Именно тези хора създават със собствения си труд голямата част от общественото богатство днес. Осем от десетте най-богати в света са създали богатството си със собствения си труд. Трима от “наемните работници” на Бил Гейтс също са в десетката на най-богатите. В България един от много богатите е Христо Стоичков, “наемен работник”, спечелил всичко с таланта си на футболист. Имената и примерите в това отношение са много. Изводът е, че днес голямото богатство е лична (а не частна) собственост и е създадено от труда на талантите и творците. И още един извод – все повече като основна форма на обществено богатство се налагат текущото знание и талант, а не веществената форма на това богатство.

Известният руски професор Валтух, изследвайки въпроса за за съотношението между величината на новосъздадената от високвалифицирания труд стойност и тази на простия труд, стига до извода, че едно малцинство (около 25% от обществото) създава голямата част от националното богатство в развитите икономически държави (изследвани са 15-те водещи сред тях), докато болшинството създава по-малко богатство, отколкото получава като доход. Ето как се стига до парадокса, “експлоатираната” работническа класа, в лицето на масовия индустриален работник без особена квалификация, да получава по-високи доход, отколкото създава. Тук възниква още един въпрос. При така очертаните характеристики на съвременната икономика, може ли въобще да се говори за “експлоатация” от страна на капитала в материалното и информационно производство? Има ли чувството Стоичков например, че е експлоатиран? Макар че отборът, в който играе, вероятно получава повече, отколкото плаща на играчите си. Професор Владислав Иноземцев в своя статия твърди, че когато материалната принуда за труда отпадне, когато започнат да доминират творческият труд и талантът, отпадат и терминът, и самото усещане за експлоатация, нещо повече, при този тип трудови изяви по-важните стимули са не материалните, а духовните.

От друга страна обаче, днес

Господар на света е финансовият капитал

И този факт е в очевидно противоречие, с лансираната по-горе теза за отмирането на капитализма в условията на глобализацията. Парадоксът заслужава особено внимание и специален анализ.

В заключение, следва да отбележим, че глобализмът е обективен и исторически прогресивен процес. Той е породен от развитието на съвременните информационни технологии, свързан е с преодоляването на ограничените граници на обособените социуми и динамично развива глобалната общност във всичките и измерения. В същото време, глобализацията е отрицание на икономическата същност на класическия капитализъм. Проблемът обаче е, че по силата на обществените закони на развитие, този обективен и прогресивен процес се реализира посредством остарелите механизми на капиталистическото пазарно стопанство, което доведе до изключително бързи темпове на масово обедняване на милиарди жители на планетата, задълбочавайки опасно пропастта между бедни и богати в световен мащаб. Изключително висока е цената, която народите плащат за развитието на глобалния свят. И тъкмо поради това, в световен мащаб, се раждат, зреят и узряват изключително остри противоречия, глобални по своя характер, доколкото засягат глобално всички страни на социума.

И, накъде ще тръгне светът от тук нататък, е въпросът на въпросите.

[СЪДЪРЖАНИЕ]
* Статията на проф.Николов публикуваме като дискусионна. Според нас, въпреки, че българската икономика е все още далеч от описаните по-горе тенденции, развитието им ни дава определени възможности за качествен икономически скок и възприемане на нов модел на догонващо развитие.