Make your own free website on Tripod.com
“Chronicles” и американският “палеоконсерватизъм”

През 1976 група американски интелектуалци от Средния Запад създават Института Рокфорд като поредния идеен център на консервативната ропубликанска десница. Поставяйки си задачата да “защитят фундаменталните институции на нашата християнска цивилизация”, те се обявяват за възраждане на семейните ценности, налагане на истинските демократични принципи, децентрализация на икономическия и политически живот, съхраняване на националните особености и приобщаване на модерното общество към Традицията. В края на 80-те ръководителят на института Томас Флеминг започва да издава и месечното списание “Chronicles”, което постепенно се превръща във водеща трибуна на “палеоконсерватизма” – едно от основните идейни течения в модерната американска десница. Сред авторите в списанието са хора като покойния Ръсел Кърк, Семюел Френсис, Патрик Бюкенън, Робърт Нисбет или перуанският класик Марио Варгас Льоса, а повечето анализи са посветени на такива сериозни проблеми като “изолационизма”, имигранската криза, новите етнически конфликти или “мултикултурализма”.

Новото лице на християнството

Пренебрегвано от либералният Запад, християнството печели нови позиции, превръщайки се в идеология на значителна част от бедния Юг

Филип ДЖЕНКИНС

През ХІХ век американците вярват, че именно тяхната нация ще доминира през идващото столетие, не само заради огромната и икономическа мощ, но и поради нейната морална и религиозна сила. Вярват, че това ще бъде “векът на Америка”, но в същото време и “век на християнството”. Неслучайно, през 1893 в Чикаго се свиква Световният парламент на религиите, символизиращ очаквания триумф не просто на християнството, а именно на неговата либерална, протестантска и специфично американска форма.

Днес, столетие по-късно, едва ли някой би квалифицирал отиващият си ХХ-ти век като “християнски”. От гледна точка на Запада, той е по-скоро ера на секуларизация и отказ от духовното изобщо. Но, в същото време, той наистина е период на небивало разпространение на християнската религия, печелеща нови привърженици в Африка и Азия почти със същата скорост, с която ги губи в Европа и Северна Америка. Странно е, че малцина обръщат внимание на този феномен. Вероятно защото религията, към която се обръщат милиони африканци и азиатци е онова традиционно, динамично в духовния си аспект и строго консервативно в политическия, направление в християнството, нямащо почти нищо общо с натрапваното на християните от развития Запад. Съвсем наскоро, по време на Събора на англиканските епископи в Ламбет, представителите на либералните западни християнски деноминации бяха смаяни от яростта, с която техните колеги от Третия свят атакуваха опитите да бъде оправдан хомосексуализмът например, отхвърляйки категорично толкова скъпата на днешните ултралиберали идея за мултикултурализма и открито обвинявайки Западния свят, че е отстъпил от принципите на истинското християнство.

Изглежда, напук на теориите, че занапред вярата ще играе все по-малка роля в живота на човека, характерът на света през ХХІ век ще се определя тъкмо от

Доминацията на религията

в нейните основни исторически форми: християнството, исляма, будизма и хиндуизма. Днес има шест държави в света с население над 200 милиона души, през новото столетие броят им вероятно ще стигне 14, като само една от тях – САЩ, ще представлява така наречения “развит Запад”. Китай и Индия ще имат население от милиард и половина, бързо ще нараства и населението на Бразилия и Мексико, а също на страни като Индонезия, Виетнам, Филипините и, разбира се, това на Африка (очаква се броят на нигерийците например да стигне 500 милиона!). Сега, а и в бъдеще, най-голям ще бъде броят на християните-католици. Но през ХХІ век католиците от Европа и САЩ ще бъдат нищожно малцинство, на фона на тези от Латинска Америка, Африка и Азия. ХХ-ти век бе последния, в който белите доминираха в християнската религия. Занапред това ще бъде религия преди всичко на цветнокожите. Този факт обаче, не изчерпва трансформациите, които се извършват върху религиозната карта на планетата. В Западна Европа и Северна Америка празните църкви отдавна са кошмар за католици и протестанти. По-лошото е, че някои от тях се превръщат в джамии. Ако така продължава, англиканизмът може да се окаже първата “колониална религия”, изчезнала напълно там, където някога е възникнала, но разцъфтяваща бурно на територията на бившите британски колонии.

Занапред не либералните християни от Запада, а именно християните-традиционалисти и консерватори от Третия свят, ще определят лицето на тази религия. И именно те, поемайки основното бреме по разпространяването на християнството, влизат днес в онзи жесток сблъсък с новия, войнствен Ислям, който ще определи и облика на пост-модерната епоха.

Така западният свят внезапно се оказва изправен пред една нова, този път религиозна, революция, в която лозунгите ще се основават върху текстове от Библията и Новия завет вместо от Маркс или Мао, и за която Западът олицетворява “съвременния Вавилон”. Неслучайно толкова се говори за възможността от навлизането на света в едно “ново Средновековие”, типична за което ще бъде не глобалната идилия, а сблъсъкът между войнственото християнство, изповядвано в Третия свят и изповядваният пак там още по-войнствен Ислям. Един сблъсък, в който на либералният и светски Запад е отредена ролята на ням и безсилен свидетел.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.1/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]