Българският Франкенщайн

Държавата продължава да демонстрира отчайващо безсилие в битката с престъпността

Любомир ЗАХАРИЕВ

Казват, че преди известно време шефът на НСБОП Кирил Радев се срещнал с Димитър Джамов и босове на други “силови” групировки” за да потърси съдействието им в овладяването на вихрещата се улична престъпност и откровен бандитизъм. “Изгонихте ме от улицата, сега се оправяйте сами” – в общи линии такъв бил отговорът на президента на “Зора инс”. Очевидно за полицията и специализираните и поделения смазването на престъпността се оказва една все по-

Непосилна обществена функция

Реалната обстановка, както и цитираният по-горе факт, съобщен от осведомен източник в МВР, контрастират с казаното от премиера преди две години: “Отношението между силите на държавата и групировките е много в наша полза”. Сега се оказва, че държавни чиновници разчитат на същите тези групировки, а отчетените успехи по “План 2001” са просто прах в очите на обществото. “Няма ръст в престъпността напоследък” – твърди вътрешният министър. Какво тогава означават близо четиридесетте бомбени взрива от началото на годината? Какво означава бумът в кражбите? Напоследък момчетата, съкратени от борческите бригади, започнаха да посягат и на скъпите коли на височайши особи. Всяко денонощие у нас се крадат средно по 27 возила. Сякаш за фиксират безсилието си пред престъпния свят, законодателите промениха Наказателния кодекс и НПК, залагайки най-вече върху тежестта на възмездието, а не въргу неговата неизбежност. Тягостното впечатление от неефективността във войната с изгладнелите улични бандити не може да се компенсира дори с такива “големи удари”, като залавянето на тъй нареченият “убиец на Луканов”. Впрочем, съмненията, че това е украинецът Александър Русов, продължават да висят.

Междувременно корупцията – фаталното раково образувание на “демокрацията по байганьовски”, не излиза от полезрението на обществеността. Медийният съветник на Костов Михаил Михайлов бе обвинен от Константин Тренчев във вземане на подкупи. С подобни обвинения срещу вече бившата съветничка на вицепремиера Жотев - Едит Гетова, стартира войната на Богомил Бонев срещу правителството и сегашното ръководство на СДС. Наистина, все още не са изнесени сериозни факти, улечаващи управлението в корупция, но сянката на съмнението падна дори и върху премиера, във връзка с така нареченият “приятелски кръг Олимп”.

“Големият проблем на държавата ни не е, колко корумпирани има и, колко точно пари са взели, а защо премиерът прикрива корупцията” – хвърли поредната “бомба” екс-вътрешният министър Бонев, който на свой ред бе обвинен, че е свързан с компания-монополист в областта на телекомуникациите.

В крайна сметка

Толерирането на рушветчийството по върховете

се превърна в пример за подражание за престъпния свят, който тъкмо по този начин успя пред последните десетина години да се слее с държавата, а злоупотребата с властта стана основен принцип в обществото. Една обективна равносметка неизменно би констатирала тъжния факт, че в новата ни история едва ли има друг период, характеризиращ се с такъв тотален възход на престъпността. Липсата на реален контрол върху бандитизма и криворазбраната “етническа толерантност” поставят под въпрос съществуването на държавата.

Така, след поредното убийство извършено от местни цигани, плевенското село Мечка е на ръба на етническия сблъсък. Насред центъра на София, в двора на царския дворец, мургави апаши разбиха и се опитаха да отмъкнат бронзова скулптора на великия Далчев. В Плевен демонстративно взривяват коли на полицаи. В Кърджали взривиха “лада”-та на кредитен експерт от ОББ, ресторант, собственост на италианец, и павилион за закуски на училищно общежитие. Уреждането и на най-дребните “сметки” чрез бомбени атентати е вече ежедневие. Мудната в повечето случаи реакция на полицията става светкавична само ако бъде ограбен някой, като депутата Венцеслав Димитров. За сметка на това, без всякакво внимание от нейна страна бе оставена поредната издънка на скандалния Тодор Славков, ранил трима граждани с джипа си в центъра на столицата.

Междувременно страната ни продължава да бъде сред най-важните звена в “балканския път на наркотика”, а криминалните хроники изобилстват с битови скандали, убийства и грабежи на складове, кооперации, офиси и частни домове. Насилието отдавна е станало ежедневие и като че ли вече не впечатлява никого. Но, дали триумфиращата криминална престъпност, не е просто димна завеса, зад която на тъмно се продават предприятия и курорти на съмнителни родни и чужди компании? Дали тя не е необходимото условие за предварително програмирания разпад на нацията, след като, мачкайки обикновения българин, ликвидира и без това слабите наченки на гражданско съзнание и просветен патриотизъм у него? Да не забравяме обаче, че подобно на чудовището Франкенщайн, и марионетките от престъпния свят нерядко се обръщат срещу своите създатели и покровители.