Националното движение и “партията на разочарованите”
На следващите парламентарни избори ВМРО има уникалната възможност да обедини бивши симпатизанти и на СДС, и на БСП
Юрий МИХАЙЛОВ
Както показват социологическите проучвания, днес най-голямата партия в България е тази на разочарованите. Изглежда дори сборът от процентите на гласовете за двата доскорошни политически мастодонта е вече по-малък от нейните. Впрочем, предизборната агитационна кампания на последните вече стартира, напук на уверенията на премиера, че предсрочни избори нямало да има. Засега тя е плаха и вяла, вероятно защото големите партии все още са ангажирани с вътрешни междуособици. В нея особено сериозни са предизвикателствата към управляващия Съюз на демократичните сили. По правило, на натоварените с пасивите на управлението е необходимо два пъти повече време за реализация на успешна кампания, отколкото на опозицията. А пасивите на сегашните управляващи не са никак малки. Във всеки случай, не много по-малки от тези на предшествениците им.
Днешното
Всеобщо разочарование
е породено от сблъсъка между надеждите за реална промяна, водеща до повишаване на жизнения стандарт, включително и чрез грижите на държавата за собствените й граждани, и стремежа на политическите чиновници, кой знае защо наричани елит, да управляват вече приватизираните предприятия при ниско заплащане на труда и съкращаване на работническите привилегии. Или пък - да продават малкото останала държавна собственост срещу тлъсти комисиони и без въобще да ги е грижа за по-нататъшната им съдба.
Както обикновено става във време на покруса и дори фрустрация, новото се ражда в недрата на стария политически модел. Днес на гребена на вълната са Националното движение, олицетворявано от ВМРО, както и новопоявилите се граждански движения от типа на "Гергьовден", или “Св.Георги Софийски”. При навременно и професионално стартиране на предизборната си кампания и като следствие от нея - чрез широко утвърждаване на имиджа им в общественото съзнание, тези формации имат шанса значително да надскочат първоначално отреденият им от големите политически централи дял в обществения живот на страната.
Известно е, че България е държава със застаряващо българско и увеличаващо се циганско население. Една трета от него са пенсионери, които обаче имат, и обикновено упражняват, правото си на глас. И сред които намират радушен прием идеите за справедливост, морал, уважение и патриотизъм. Затова една кампания без силна програма за социална защита, без активна морална ангажираност и без значителна доза патриотизъм е обречена на неуспех. Това, впрочем, се отнася и за останалите групи от електората. Хората в активна възраст, но с излъгани надежди, които реално бяха използвани за "масовка" и като донор на успялото в полза на само 5% от българите “преустройство”. Представителите на родния дребен и среден бизнес, смачкан от тежките данъчни тежести и предпочитанието на управляващите към чуждия капитал. Културните среди - защото никъде няма държава без дотации за културата и не разполагаща със ясна стратегия за развитие в тази област.
В това отношение
ВМРО стартира от добри позиции
Борбата на организацията със сектите и непримиримостта към проявите на сепаратизъм определено съдействаха за позитивния и имидж. Липсата на корупция сред нейните лидери и активисти, неангажираността и с “групировките” (за разлика от Евролевицата или ДПС например), както и управленският опит, добит от участие във властта на местно равнище, също съдействат за добрите й стартови позиции в предстоящата кампания. От друга страна обаче, това очевидно не е достатъчно за постигане на поставените високи цели, особено при предсрочни парламентарни избори. Посланието на Организацията в тях следва не просто да бъде професионално изработено и обхващащо всички области, но и добре разгласено и познато на обществото. А също - насочено към онези, които действително могат да бъдат привлечени. Такива, впрочем има доста, и от ляво, и от дясно.
В “ляво” например, особено много са разочарованите от сближаването между Първанов и Доган. Те не биха се насочили, нито към тотално деградиралите родни “национал-болшевики” (последните отдавна не са политически фактор), нито пък към многобройните, изповядващи интернационализма, комунистически формации. При наличието на силен социален акцент в предизборната програма на ВМРО, мнозина от тях биха предпочели да гласуват за Организацията. Последното особено важи за представителите на сравнително многобройната “лява” интелигенция и, разбира се, за хората от “смесените” райони.
Отдясно пък, трябва да се търси подкрепата на разочарования от корупцията по върховете традиционно “син” електорат. За завоюването му също би следвало да се акцентира върху социалния момент, като ударението обаче се постави върху създаването на реални възможности за инициативните и подкрепата за българския дребен и среден бизнес, особено по отношение на данъчната тежест и нарастващата външна конкуренция. Впрочем, повечето обикновени хора, както отдясно, така и отляво, виждат във ВМРО предимно формацията, способна с твърда ръка да пресече такива язви на съвременното ни общество като корупцията или престъпността. Огромен резерв за Организацията, разбира се, са традиционно дясно ориентираните млади хора и оформилата се през последните години интелектуална десница.
Опитвайки се да привлече към себе си внушителния електорат на “партията на разочарованите”, Националното движение би трябвало да отправи ясни и конкретни послания към различните потърпевши от псевдореформите професионални групи. А такива са и военните, и лекарите, и учителите и университетските преподаватели, и дори представителите на едрия за мащабите на страната ни бизнес, чиято перспектива днес е да бъде унищожен от превъзхождащата го чужда конкуренция. На всички тях следва да бъде предложено подходящото и за тях, и за ВМРО решение. И то сега - докато все още има време.