Другото лице на “Бащата на терора”

Кому служи нароченият за “терорист номер едно в света” Осама бин Ладен - на ислямската революция, на арабската нация, или на американските и саудитски специални служби?

Михаил ЗАХАРИЕВ

Наскоро италианските служби за сигурност арестуваха неколцина араби, обвинени, че са подготвяли нападение срещу посолството на САЩ в Рим. Бе заявено, че организатор на атаката е считаният за “терорист №1 в света” Осама бин Ладен. През последните месеци това име все по-често се споменава в пресата, във връзка с уж подготвяни от него нови мащабни терористични акции в една или друга точка на планетата. И така,

Кой е “Бащата на терора”?

Историята на семейство Бин Ладен започва през 30-те години на ХХ-ти век, когато Мохамед Авад бин Ладен се преселва от Южен Йемен в Саудитска Арабия за да работи в пристанището на Джида. Още по времето на крал Сауд строителната му фирма става най-голямата в кралството. През 60-те години той активно участва в битката за престола между смахнатия Сауд и престолонаследника Фейсал, а след възцаряването на последния плаща половин година заплатите на всички държавни чиновници от собствения си джоб. В знак на благодарност по-късно кралят издава декрет, с който фирмата на Бин Ладен става монополист в строителния бизнес (това и донася фантастични печалби), и назначава собственика и за министър на обществените проекти. Мохамед бин Ладен умира през 1970, оставяйки след себе си 54-ма сина и процъфтяващ бизнес.

Днес наследниците му са сред най-богатите и влиятелни хора в света. Един от братята – Яхия бин Ладен, възстанови разрушения от гражданската война Бейрут. През 1990 бе открито представителство на основната семейна фирма Binladen Brothers for Contracting and Industry в Лондон, а с координацията на международните и операции се занимава швейцарската компания SICO, ръководена от Ислам бин Ладен. Структурата на самата компания е доста сложна, в нея влизат безброй дъщерни фирми, в някои от които съдружник на семейството е саудитската кралска фамилия, включително и самият крал Фахд. Смята се, че богатството на клана Бин Ладен надхвърля няколкостотин милиарда долара. Твърде интересен е и начинът по-който се управляват клоновете на компанията в отделните арабски страни - в Сирия например, филиалът се ръководи от син на Мохамед с майка сирийка, в Йордания – от негов брат с майка йорданка. Самият Осама бин Ладен е единственият измежду братята, чиято майка е саудитка. Той е роден на 26 юни 1957 в Джида. Докато следва в местния университет, младият Осама се сближава с един от най-известните теоретици на радикалния ислям Абдула Азам, някогашен съратник на Ясер Арафат. През 1979, буквално дни след съветското нашествие в Афганистан, Бин Ладен се появява в граничния пакистански град Пешавар, където с помощта на приятелите си от фундаменталистката организация “Джамаа Исламия” се среща с водачите на афганската съпротива, някои от които (като Рабани и Саяф) неведнъж са посещавали семейството му в Джида. Завръщайки се в родината, Осама уговаря братята си да подкрепят афганските моджахедини. В акцията се включват много саудитски милионери, а доставката на помощта се възлага на неколцина сътрудници на Binladen Company, родени в Афганистан и Пакистан. Компанията фактически поема снабдяването на афганската съпротива с оръжие, а Осама става представител на новия “филиал” на семейната фирма. През 1982 той окончателно се преселва в Афганистан, поставяйки под свой контрол всички канали за набиране на доброволци за войната срещу руснаците. За тази цел в Пешавар е създадено тъй нареченото “Бюро за подпомагане на джихада”, което работи в тясна връзка с американските разузнавателни служби и което, според Вашингтон, трябва да се превърне в център, синхронизиращ действията на мюсюлманите от целия свят срещу Москва. Неслучайно основните офиси на бюрото са в Детройт и Ню Йорк, а техен ръководител става духовният наставник на Осама Абдула Азам. Междувременно, през 1988 Бин Ладен (вероятно пак по внушение на американските си “съюзници”) решава да събере на едно място всички данни за хилядите арабски доброволци в Афганистан, както и за спонсорите на “свещената война”. Така възниква тъй наречената “Ал Кайда” (“Базата”), която по-късно се превръща в основа за формирането на бъдещата

“Частна армия” на Осама бин Ладен

Първите и успешни битки са тъкмо в Афганистан, където между другото, нейният водач работи в много тясна връзка не само с ЦРУ, но и със саудитските специални служби.

В края на 1989 Осама се връща в родината си и предлага на правителството в Риад да използва хората от “Ал Кайда” за “джихад” срещу контролирания от марксистите Южен Йемен. Предпазливият крал Фахд обаче е наясно, че подобна война срещу съседите може да направи страната му прекалено зависима от армията на Бин Ладен и вместо да одобри проекта, забранява на неговия автор да напуска Саудитска Арабия. Осама, разбира се, не е от тези, които могат спокойно да стоят на едно място. През цялата следваща година той чете лекции или държи речи в различни саудитски градове, предупреждавайки за опасността, която представлява за кралството режимът на Саддам Хюсеин. В началото никой не му вярва, още повече, че Саудитска Арабия, заедно с Кувейт, е основния спонсор на Ирак в близо десетгодишната му война срещу Иран. Така или иначе, само няколко седмици преди иракското нахлуване в Кувейт, Бин Ладен връчва на крал Фахд писмо, съдържащо препоръки за конкретни мерки срещу Саддам.

Веднага след окупацията на Кувейт, той изпраща второ писмо до краля, в което предлага услугите на частната си армия за отбраната на страната. Фахд приема предложението с благодарност, но малко след това кани в Саудитска Арабия… американската армия. Самият Бин Ладен пък официално одобрява решението му и, в същото време, призовава привържениците си отново да се съберат в тренировъчните лагери в Афганистан, където да се готвят за войната срещу Саддам. Така, шантажирайки Риад със своите моджахедини, Осама бин Ладен на практика кара крал Фахд да се хвърли в обятията на американците, а веднага след това изтегля всички антиамерикански настроени войнствени и потенциално опасни ислямисти (над 4000 души) в Афганистан, гарантирайки по този начин спокойния тил на съюзниците преди началото на Войната в Залива.

През 1991, след кратък престой в обхванатия от междуособици Афганистан, Осама се появява в Судан. Там е посрещнат радушно от ислямисткия режим, който му съдейства за изграждането на местни филиали на семейната компания в сферите на строителството и фармацевтичната индустрия. Именно по онова време в страната навлиза мощен поток от саудитски капитали, като началото поставят братята на Осама и неговите приятели и партньори от Джида. Пак тогава обаче, в Судан са извършени и цяла

Серия от терористични нападения

срещу американски туристи и войници на САЩ, участващи в умиротворителната мисия на ООН в южната част на страната (18 от тях са убити). По-късно Вашингтон приписва акциите на Бин Ладен, въпреки че суданските власти, разследващи случаите, така и не отправят обвинения срещу него.

На 26 февруари 1993 е взривен Световният търговски център в Ню Йорк, а американските власти арестуват като вдъхновител на акцията слепия ислямистки проповедник шейх Омар Абдуррахман. Малко по-късно в Пакистан (в една от централите за набиране на муджахидини, създадена някога от Бин Ладен в Пешавар) е арестуван и непосредственият извършител на престъплението – Рамзи Юсеф. И въпреки че по това време централата, където е открит Юсеф, се контролира не от Осама, а от саудитските тайни служби, подозрението отново пада върху Бин Ладен. Впрочем тъкмо оттогава датира и рязкото влошаване на отношенията му с правителството в Риад, което демонстративно го лишава от саудитско гражданство и забранява на всички свои поданици да се срещат с него. На свой ред Осама декларира, че Саудитите са изоставили каузата на исляма и са се продали на американците. През 1995 в една американска база край Риад са убити петима войници на САЩ. И макар че Бин Ладен категорично отрича връзката си с атентата, саудитската полиция прехвърля върху него цялата отговорност, което една година по-късно кара Судан (под силния натиск на Риад и Вашингтон) да го изгони от страната.

Така Осама отново се отзовава на територията на Афганистан, където (заедно с 400-те му “помощници”) го приютява влиятелният лидер на движението “Хезб-и-Ислами” Юнис Халес. По това време саудитските специални служби, като цяло, контролират процесите в страната. Малко след пристигането на Бин Ладен, в казармите на американската армия в саудитския град Дахран избухва мощен взрив, в резултат от който са убити 17 военни летци на САЩ. Отново никой не поема отговорност за него, но Риад пак го приписва на хората на Осама. В отговор Бин Ладен за първи път открито заявява, че е обявил “война на Америка”, призовавайки “да бъдат ликвидирани всички американски окупатори в Саудитска Арабия”. Най-странното обаче е, че тъкмо след този кръвожаден призив, атентатите на територията на кралството са прекратени като с магическа пръчка. Малко по-късно (в края на 1996) Осама (напук на предишната си омраза към режима в Багдад) внезапно заплашва всички държави, изпратили войски в района на Залива, че ако не ги изтеглят незабавно, ще пренесе войната срещу тях на собствената им територия. Разбира се, нищо подобно не се случва. Вероятно защото самият Бин Ладен през следващите месеци е зает с по-важни задачи от една страна небезуспешно се опитва да разцепи контролираното от саудитските служби Движение на талибаните, а от друга групира около себе си най-известните терористи в ислямския свят, като Айман Ал-Завахири от египетския клон на Джихад и Рифти Таха от Ислямски джихад, а също активисти на радикалния ислямизъм от Кашмир, Пакистан и Средна Азия. Всички те са привлечени от официално обявеното му в началото на 1998 намерение да създаде международен алианс за борба срещу американците. Малко по-късно Бин Ладен дава скандално интервю за американската телевизия АВС, след което Вашингтон официално го нарочва за “терорист №1 в света, а средствата за масова информация в САЩ усилено започват да рекламират “огромните разрушителни възможности, с които уж разполага. Репутацията му на “баща на терора”, окончателно е утвърдена след

Атаките срещу американските посолства

в Кения и Танзания, при които загиват няколкостотин души. И макар, че в интервю за пакистанския вестник “Нюз Осама твърди, че няма нищо общо с акциите (между другото има достатъчно свидетелства, че нападенията действително са пълна изненада за него), той окончателно се превръща в най-голямата звезда на международния тероризъм от времето на Карлос насам. Последвалите две безсмислени американски ракетни атаки срещу фармацевтичната фабрика на семейство Бин Ладен в Хартум и срещу един празен лагер в Афганистан, допълнително укрепват репутацията му, тъй като така САЩ на практика го признават за реален и равностоен противник.

Всъщност, има повече от достатъчно основания да се твърди, че “Бащата на терора” не е извършил, нито организирал какъвто и да било терористичен акт през живота си. Той не признава участие в нито един от приписваните му удари и не защото го е страх от възмездие, а по-скоро, защото рискува да бъде изобличен от онези, които действително са ги извършили. А подобно разобличение би сложило и край на мита за несъкрушимия борец срещу американския империализъм, зад който по всяка вероятност се крие изключително умел двоен агент, поддържащ твърде съмнителни връзки със саудитските и американски специални служби (впрочем, с последните неговите хора си сътрудничеха тясно и в Косово). Тъкмо тези служби са заинтересовани да поддържат репутацията му на терорист №1”, за да могат чрез него да контролират и действията на хилядите действително опасни войни на Аллах, способни в противен случай да започнат хаотична тотална война срещу Запада. Като заради това, те са готови да забравят дори и за истинските организатори на големите антиамерикански атентати в близкото минало.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.4/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]