Make your own free website on Tripod.com

Изгубеният флот на Империята

След смъртта на Александър Македонски огромният флот, предназначен за завоюването на света, внезапно изчезва. Следите му могат да бъдат открити в огромното пространство между Индия и Южна Америка

Стоян ПЕТРОВ

Още известният немски учен Александър фон Хумболт отбелязва, че делото на Александър Македонски малко отстъпва по значение на Великите географски открития, извършени през късното Средновековие и радикално променили света. На практика, десетгодишните походи на Александър обединяват в империята му почти целия известен на древните европейци свят. Пред смаяния поглед на многобройните учени, географи, историци, философи и художници, съпровождащи македонската армия, се откриват върховете на планините Арарат, пустините на Хиндукуш, долините на големите средноазиатски реки, светът на Инд и Хималаите и пустините на Арабия. Според биографа на императора Ариан, малко преди смъртта си, Александър събира край Вавилон

Най-големия флот

който някога е съществувал в цялата древна история на човечеството. По думите на Птолемей Лаг, общият им брой е бил над две хиляди, включително осемдесет “триреми” и “куадриреми” (чиято големина значително е надминавала тази на корабите, с които почти две хилядолетия по-късно испанците стигат до Новия свят), както и значителен брой товарни съдове. След няколко месеца армадата е базирана в устието на Инд, откъдето е трябвало да се включи в новото свръхамбициозно начинание на великия македонец. Повечето историци са единодушни, че Александър е подготвял поход за завладяването на Западна Европа и африканските финикийски колонии начело с Картаген, като за тази цел се е предвиждало флотът, ръководен от Неарх, да тръгне покрай Арабския полуостров, после да обиколи Черния континент (т.е. да повтори в обратна посока плаването на финикийците, изпратени двеста години преди това от египетския фараон Нехо да изследват Африка), окупирайки картагенските фактории в Западна Африка и, накрая, да влезе през Херкулесовите стълбове в Средиземно море и се включи в обсадата на Картаген. Подготвяйки се за експедицията, корабите на Неарх на няколко пъти изследват маршрута от Индия до Африка. Така, капитан Бахиас открива островите Бахрейн, които кръщава Тилос, колегата му Андростен стига до Абу Даби и съобщава за оживената търговия с бисери по арабското крайбрежие, а Хиерон заобикаля Арабския полуостров и стига до Африканския рог. Няма никакво съмнение, че екипажите, в чиито редици са били мобилизирани най-известните мореплаватели от Финикия, Кипър, Кария и Египет, напълно са били в състояние да извършат планираният поход около Африка. Съдбата обаче решава друго. На 10 юни 323 пр.н.е., след кратко боледуване, Александър умира във Вавилон. А само след няколко дни изчезва и огромният флот, базиран в устието на Инд. Адмирал Неарх участва в междуособиците, обхванали империята, командвайки далеч по-малки флотилии, действащи в Източното Средиземноморие, като името му престава да се споменава в хрониките след 314 г.пр.н.е. Остава обаче, загадката, къде е отплувал най-големият флот в историята на човечеството, която вълнува историците вече повече от две хиляди години. Ясно е, че планираният поход на запад, около Африка, не се е състоял. Тогава?

Напоследък все по-популярна е хипотезата, че флотът се е отправил на Изток

Било е лято, т.е. сезонът на мусоните. На Запад, против вятъра, се намирали пустините на Арабия. На Изток – земи, за които вече е имало някакви сведения, и които са изглеждали далеч по-подходящи за колонизация. Така поне смятат американските археолози Харълд Гледуин и Констанс Ъруин, опитващи се да проследят може би

Най-вълнуващата морска експедиция в историята

на човечеството. Тя, при това, съвсем не е била безумен скок в неизвестното, както твърдят скептиците. Според Диодор Сицилийски още през 400 г.пр.н.е. гръцкият мореплавател Ямбул стигнал до бреговете на днешна Сомалия (Източна Африка) и оттам се насочил на Изток. След четири месеца корабът му стигнал голям остров, разположен близо до екватора, потънал в зеленина и притежаващ изключително горещ климат. Оттам Ямбул се върнал през Индия в родната си Гърция. Историците продължават да спорят, дали земите, които описва Диодор, са Цейлон, Ява или Суматра, или пък смелият грък е успял да се добере чак до западното крайбрежие на Австралия. Във всеки случай, ясно е, че македонският флот е имал известна представа за земите, разположени на Юг и Изток. Вероятно, в началото корабите са се движели покрай бреговете на Южна Азия. Според Гледуин и Констанс, заобикаляйки Индустан, те е трябвало да спрат на брега за по-дълго време поне два пъти – в южния край на полуострова, а после и на източното му крайбрежие, попълвайки запасите си от вода, храна, а вероятно и включвайки местни хора в екипажите. От Индия, корабите се отправили към Бирма, а оттам се насочили на юг, покрай бреговете на Малайския полуостров. Заобикаляйки го, флотът отново поема на Изток, покрай северния бряг на Суматра и навлиза в огромния Индонезийски архипелаг. После корабите стигат до Нова Гвинея, а по-късно и до островите на Полинезия. Американските археолози смятат, че това пътуване е отнело поне четвърт век. Хората от първоначалния екипаж и огромните съдове остарели, много загинали по пътя в бурите или в схватки с местните племена. За сметка на това нараствал броят на моряците, произхождащи от Южна и Югоизточна Азия, а сред могъщите триреми и куадриреми се появат и характерни за южните морета кораби. Въпреки това обаче, според друг американски професор - Гордън Диксън, грандиозният поход на имперския флот съвсем не приключва в Полинезия, а продължава на Изток, като, в крайна сметка,

Някои от корабите достигат бреговете на Америка

прекосявайки огромните пространства на Пасифика. Възможно ли е това, и съществуват ли реални доказателства за подобен подвиг? Оказва се, че броят им се измерва със стотици, а някои от тях са съвсем реални. Гледуин например смята, че екипажите на добралите се до бреговете на Южна Америка остатъци от флота на Александър Велики са изобразени върху стените на много от пирамидите на индианците-мочика, създали една от най-могъщите местни цивилизация, много преди появата на инките. Действително, там могат да се видят хора с бойни шлемове, съвършено идентични с използваните в армията на Александър. Струва си да се отбележи, че тъкмо плетените имитации на подобни каски, използвани от жителите на Хавайските острови, смайват капитан Кук, убеден, че е първият европеец посетил тази част на света. Друг аргумент, използван от Гледуин и Ъруин е пан-флейтата, инструмент, създаден в Древна Гърция (според митологията от бог Пан), но разпространен също в Панама, Колумбия, Перу и на Соломоновите острови, т.е. точно по предполагаемия маршрут на изгубения македонски флот. Съвпадение или заимстване? Гледуин подчертава, че флейтите имат една и съща тоналност, съвпадат и редица особености при направата им. Освен това археолозите посочват няколко спортни игри, еднакво разпространени както в древното Средиземноморие, така и в Полинезия и Америка. Наскоро пък бе открит тъкачен стан, използван в древно Мексико, който като че ли е “копиран” от онези в Стара Гърция.

Съществуват и други, при това далеч по-сериозни доказателства. Така в на няколко места в Северна Австралия са открити гръцки монети, при това тъкмо от епохата, непосредствено предшестваща походите на Александър. Серия от археологически разкопки в Нова Каледония пък доказват, че няколко стотин години преди новата ера в иначе примитивната местна глинена керамика внезапно се появяват характерни средиземноморски мотиви, както и значително по-сложни и изискващи далеч по-сериозни познания произведения. Най-интересното е, че с течение на времето качеството на керамичните изделия постепенно отново се влошава, изравнявайки се с онова, типично за цяла Меланезия. Тоест, налага се изводът, че известно време в региона са присъствали представители на далеч по-високо развита цивилизация от средиземноморски тип, които след това са отплували в неизвестна посока. Впрочем, напълно възможно е, по време на похода си на Изток, корабите от флота на Александър да са

Достигнали и Австралия

Още повече, че китайските картографи например, са знаели за съществуването на континента още 2500 години преди новата ера! А, според директора на Природонаучния музей в Маунт-Йорк Робърт Гилрой, “до Австралия са стигали и древните египтяни, използвайки океанските течения, носещи корабите им от Червено море към Индия, Югоизточна Азия и о-в Ява”. Така, аборигените от Кимбърли употребяват думи, поразително напомнящи древногръцки или финикийски, а в централните райони на щата Куинсленд са открити скални йероглифи подобни на онези, използвани от древните критяни. В Северна Австралия и островите от пролива Торес местните жители, изпълняват погребални обреди, идентични с древноегипетските, в Австралия и Индонезия са открити изображения на галери, използвани в Стария свят, а изследвайки египетски мумии в Британския музей, учените стигат до извода, че при балсамирането им е използвано евкалиптово масло, което в онази епоха е можело да бъде доставено единствено от Австралия и околните острови!

Но ако древните египтяни, критяни или китайци са могли да стигат до Австралия с жалките си корабчета, това едва ли е било проблем за флота на Александър включващ съдове, по-съвършени от които не са създадени през следващите петнайсет столетия. Разбира се, поход, като описания по-горе, вероятно е траел дълги десетилетия. И трудно може да се предположи, колцина от първоначалния екипаж са се добрали до бреговете на Америка, както и как точно са изглеждали остатъците от огромния флот в края на тази грандиозна експедиция. Което обаче, съвсем не променя факта, че подвигът на онези, които са я извършили, по нищо не отстъпва на този, който по-късно ще сторят моряците на Лейф Ериксон или Колумб.

[СЪДЪРЖАНИЕ]