Homo Ludens в епохата на Интернет

Играещият човек остава единствената валидна категория в глобалния виртуален свят, създаден от компютърните технологии

Д-р Дияна ПЕТКОВА

Във виртуалното пространство на Интернет сайтовете с компютърни игри са най-често посещаваните. Те предоставят възможност за забавно и приятно прекарване на времето и, в зависимост от предпочитанията на индивида, съдействат за активната му релаксация или провокират у него силни емоционални усещания и покачване на адреналина. Именно широкият спектър от изборност и разнообразие, както и фактът, че в Интернет игрите непрекъснато се обновяват и актуализират, правят толкова висок интереса към този вид дейности в глобалната мрежа. Всъщност в епохата на Интернет

Играта като културно-исторически феномен

се възражда, а “хомо луденс” (или “играещият човек”) е изглежда най-точното определение, с което биха могли да се окачествят хората, пребиваващи в мрежата.

В социо-културен план специалистите разграничават две основни категории игра – детската, която се разгръща на ниво инстинкти, и социалната игра на възрастните хора, чиято цел най-често е постигане на удоволствие и забавление. Ако наблюдаваме обаче по-задълбочено игрите в глобалната мрежа, ще видим, че Интернет предлага качествена промяна в традиционния модел и на двата вида игра.

Днес децата от съвсем малки свикват да играят с компютърни игри и часове наред стоят в къщи пред компютъра или в Интернет-клубовете. Това, разбира се, има своите последствия. От една страна, се развиват бързите реакции, схватливостта и аналитичните умения на детето. От друга обаче, се нарушават пълноценните му връзки с връстниците и с играчките. Замяната на обикновената играчка с компютърната “виртуална” игра означава нарушаване на материално-осезателния контакт с околния свят, което значително снижава възможността за адаптиране към социалната среда. Днес децата развиват необичайни техно-умения, но за сметка на това често не знаят как да общуват пълноценно с връстниците си. Трансформацията на самия характер на традиционната детска игра пък води до значителни промени в познавателния опит на децата и налага нови модели на междуличностно общуване.

Не по-малки промени претърпява в Интернет и така наречената “социална игра” при възрастните хора. Глобалната мрежа предлага неизброими възможности за усилване на афектите и на удоволствието, което се извлича от играта. Оттук идва и огромната популярност на компютърните игри. Към днешна дата в Интернет съществуват 11639 сайта и 14 900 000 уеб-страници, в които се съдържа ключовата дума “игра” (“game”), като тази статистика включва само заглавията на английски език. В епохата на Интернет играта не само преживява истинско възраждане, но и променя коренно облика и характера си. Виртуализацията задава и някои от основните предимства на компютърната игра. Вече не са необходими никакви подръчни средства за игра като например карти, топка и т.н. Достатъчен е само компютърът, който осигурява абсолютно всичко. Наред с това, бързо могат да се сменят различните игри и не е нужно да се търсят други играчи – човек играе сам, а компютърът му осигурява виртуални партньори. Играта не зависи от атмосферните влияния, с нея се пести времето, необходимо например за да се отиде до спортната площадка или до най-близкия шах-клуб. Така в много случаи игрите в глобалната мрежа изместват тези в реалността.

В тази насока от особено значение е фактът, че Интернет налага своеобразно размиване и заличаване на границите между игрите на децата, от една страна, и социалните игри на възрастните, от друга. Така, заедно с традиционната игра на карти, шах или табла, в мрежата съществуват игри от различни жанрове като фентъзи, научна фантастика, или екшън. Които са еднакво предпочитани и от деца, и от възрастни. Играчите напълно се потапят във високотехнологични светове, които, за разлика от традиционните игри в реалността, притежават много по-висока степен на симулативност и предоставят възможност за пълно проникване и отдаване на играта. По този начин в Интернет все повече се омаловажава факторът “възраст”. Играейки различни игри, децата придобиват статута на възрастни, а възрастните се превръщат в деца и всички са равноправни играчи в мрежата. Така, на практика, в Интернет отпадат не само границите между детската игра и социалната игра на възрастните, но се заличават и самите различия между децата и възрастните хора. Тоест, в глобалната мрежа остава валидна една единствена категория – тази на играещия човек, или “хомо луденс”.

В същото време, самият Интернет би могъл да се приеме като

Една голяма игра

В мрежата се намират огромен брой чатове, общества, както и обединения на големи групи от хора, общуващи помежду си чрез електронната поща. По този начин процъфтява и едно ново явление – Интернет-запознанства, флиртове и приятелства. При тях често се запазва висока степен на анонимност, а не са малко и онези, които участват в разговорите в мрежата с фалшиви имена, прякори или инициали. Себеотдаването на хедонистични настроения обаче би могло да приеме застрашителни размери и играта за удоволствие да се изроди в своебразно пристрастяване към нея. Така играта става патологична, измества изцяло жизнения свят на личността, докато накрая я обземе тотално. Индивидът става зависим от играта, вече не може да се контролира, нито пък сам да решава кога да влиза и излиза от нея. Така патологичната игра почти напълно се идентифицира с дрогата.

През последните десетилетия, в психологията, пристрастяването не се свързва задължително с някаква конкретна субстанция, като алкохола, наркотиците или цигарите, а се отнася и за определени поведенчески модели. Все повече, например, се увеличава броят на хората, пристрастени към конкретни теми (като “постигане на идеалната фигура”), емоциална или любовна връзка, фикс-идея или игра, каквито са хазартът или спортните залагания. Самият Интернет обаче, в някои случаи се превръща в патологична игра и в

Своеобразна “техно-дрога”

Вече е установен факт, че все повече се увеличава броят на онези, които се пристрастяват и стават зависими от мрежата. В американската психология дори се наложиха термините “смущение, свързано с патологичната употреба на компютри” (Pathological Computer Use Disorder) и смущение, свързано с пристрастяването към Интернет (Internet Addiction Disorder). Клиничните изследвания показват, че податливите на пристрастяване към Интернет хора представляват две основни категории: такива, които вече са били пристрастени към нещо друго, преди да се пристрастят към глобалната мрежа и други, притежаващи особено живо въображение и обичащи да фантазират. Оказва се, че въпреки безпорните предимства, които глобалната мрежа предоставя на модерния човек за събиране и обработване на информация, тя понякога провокира появата или задълбочаването на някои силно изразени психични проблеми.

Тук, разбира се, трябва да подчертаем, че в Интернет съществуват и групи (предимно анонимни общности), които особено успешно се борят тъкмо с психични разтройства като пристрастяването. А борбата с патологичната игра най-често се води със средствата на друг вид социална игра – т.н. “психодрама”. Тя е инвенция на американския психолог от румънски произход Джейкъб Морено и се изразява в сформирането на групи за взаимопомощ. В тях участниците споделят и дискутират проблемите, които ги вълнуват и разиграват дадени ситуации, влизайки в различни роли. По такъв начин се цели и преодоляването на психичния проблем. Точно на този принцип се изграждат Асоциацията на анонимните алкохолици и Асоциацията на анонимните пристрастени към дрогата, станали особено популярни вече не само в САЩ, но и в целия свят. Оказва се обаче, че те са много по-често посещавани в Интернет, отколкото в традиционните общности.

В мрежата лесно могат да се открият страниците на Асоциацията на анонимните алкохолици (www.alcoholics-anonymous.org), Асоциацията на анонимните пристрастени към храна (www.footaddicts.org), Асоциацията на анонимните пристрастени към секса и любовта (www.slaafws.org), Асоциацията на анонимните комарджии (www.gamblersanonymous.org) и т.н. Всички те са виртуални общности с много по-висока степен на анонимност, отколкото в реалността, които чрез психологическата игра, събеседването и споделянето на личния опит се борят успешно със сериозните психични смущения, свързани с пристрастяването. Така в много случаи

Интернет-общностите

дори се превръщат в по-влиятелни от традиционните такива . Това се дължи на факта, че сдруженията в глобалната мрежа са по-отворени, по-лесно допускат до себе си нови членове, а дискусиите в тях са по-свободни, понякога и по-продуктивни.

Но когато се създаде общност на пристрастените към Интернет и проблемите на пристрастяването се разрешават със средствата на мрежата, тогава нещата изглеждат почти безнадеждни. Такъв е например случаят с Асоциацията на анонимните пристрастени към Интернет, която се намира в самия Интернет (http://crapco.com/net/addict) На този адрес полу-нашега, полу-сериозно Интернет-маняци обменят впечатленията си. Разбира се, сайтът е направен най-вече като пародия на сайтовете на групите за взаимопомощ, за които стана дума по-рано. А самото му присъствие в Интернет още веднъж демонстрира, че в глобалната мрежа често отпадат и се заличават всички граници между сериозното и шегата, между истината и лъжата, между действителността и играта. Заедно с това обаче наличието на този сайт насочва и към някои особено важни въпроси – например, доколко наистина съществува опасност пристрастените хора, търсещи помощ за психичните си смущения във виртуалните общности, да пренасочат поведенческите си модели на пристрастяване и на свой ред патологично да се привържат към глобалната мрежа. Статистиката показва, че подобни явления не са рядкост.

Изложените дотук факти ясно демонстрират, че в Интернет не просто многократно нарастват възможностите за игра, но и че самата тя придобива по-голяма вариативност и променя някои от основните си характеристики. Последното пък води до изграждане на нови междуличностни отношения, конструиране на нов тип социални общности и формиране на качествено нови идентичности. Или казано с две думи, “хомо луденс” от ерата на Интернет представлява нов етап на еволюционно развитие по отношение на своите предшественици от миналите епохи.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР. 7-8/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]