Теоретико-методологични въпроси, свързани с възникването на туризма

2.1. Обективни исторически предпоставки за поява и развитие на туризма.
Съвременният туризъм е динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб, след търговията с нефт и автомобили. Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че в началото на ХХІ в. туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления.
Вече не може да се твърди, че туризмът е млад, едва прохождащ отрасъл. Като сектор от икономиката на западноевропейските страни той има вековна история. Корените на съвременния туризъм обаче са много по-назад в миналото. Наистина, древният човек е преодолявал немалки разстояния заради търсене на безопасен подслон, храна и вода. Но пътувайки с такава цел, той е откривал нови места и явления, разширявал е своите познания. Този познавателен елемент на пътешествията от далечното минало първоначално е бил второстепенен, но много бавно, с течение на векове, се превръща в основна цел за някои пътувания. Част от пътуванията имат не само познавателен, но и религиозен, развлекателен, лечебен, рекреативен, дори спортен характер.
Постепенно се извършва разграничаване на тези движения, които трудно може да се нарекат туристически (затова ги определяме с термина пътешествия), от доминиращите в миналото движения на хората с цел преселване, търговия, военни действия и т.н. Самите пътешествия също постепенно се специализират и разделят по отношение на тяхната мотивация.
По въпроса кои са дълбоките причини за появата и развитието на пътешествията, а по-късно и на туризма, има две основни мнения.
Първото може да бъде определено като биологична хипотеза, според която те са израз на скитнически (номадски) инстинкт, заложен у човека. Второто схващане е, че туризмът всъщност е рожба на социално-икономически закономерности и по-конкретно на разделението на труда и пътуванията за извършване на размяна, на самия характер на труда, обуславящ различни форми на почивка, включително и чрез отдих в движение. С други думи, туризмът се явява следствие от трудовия процес и страничен продукт от разделението на труда и размяната. Във връзка с размяната на стоки се извършва движение на хора, покрай което се опознават нови места и се утвърждава навик за пътуване.
По-комплексно и доказано е второто схващане, макар тезата за туризма като съвременно номадство да има също известни основания.
Всъщност пътешествията от далечното минало се различават от съвременния туризъм по две основни характеристики:

  1. Те не са така масови, тъй като тогавашният бит не е предизвиквал масовото търсене на рекреационно-туристически дейности, с което се характеризират днешните общества. С други думи, липсва масовото търсене на туристически услуги.
  2. Общото социално и материално-техническо равнище, включително и степента на разделението на труда, не позволява да се създаде отделен отрасъл с материална база и кадри, предоставящи специализирани рекреационно-туристически услуги. Такъв отрасъл се създава след промишлената революция през ХІХ в. в напредналите европейски страни. Тогава се създава и необходимата организационна, материално-техническа и кадрова база за превръщането на туризма в динамичен стопански отрасъл.

Особено голямо значение за развитието на пътешествията и туризма има техническият прогрес на средствата за транспорт.
По-късно се увеличават обемът на лодката и броят на гребците. Голяма революционна крачка е използването на енергията на вятъра в корабоплаването. За откриването и използването на тези елементарни от днешна гледна точка нововъведения са били необходими хилядолетия. Темпът на научно-техническия прогрес, и изобщо на обществено-икономическото развитие, силно се ускорява при капитализма. Решаващо значение за туризма имат откриването на парния двигател, инсталирането му на парахода и особено изобретяването на локомотива и създаването на мрежа от железници, позволяващи придвиждане на хора и стоки за кратко време и на големи разствояния. По-късно техническо нововъведение с решаваща роля за туризма е изобретяването на двигателя с вътрешно горене и появата на автомобила и самолета.
Развитието на туризма е неделимо от развитието и усъвършенстването на обществените отношения и материално-техническата база.
Съвременният туризъм е модерен отрасъл, използващ широко модерни технически средства и методи за управление и маркетинг. Независимо от това той наследява от пътешествията много от структурните им особености.
Ето защо е логично и целесъобразно в хода на разработката да се осъществи кратък исторически обзор с цел проследяване на еволюцията на пътешествията и постепенното им трансформиране в туристически движения, а по-късно и в целенасочени туристически пътувания.

2.2. Ретроспекция на основните етапи в историческото развитие на туризма.
2.2.1. Туризмът в епохата на Старата история.
След разпадането на родово-общинния строй се задълбочават общественото разделение на труда и обособяването на земеделието, скотовъдството, занаятчийството и търговията. Стоковите отношения пораждат, първоначално незабележимо, а в последствие ярко изразено социално и икономическо неравенство. Появяват се обособени групи, които могат да си позволят пътешествия – с търговска, религиозна и завоевателна цел. Тези пътувания имат и познавателен характер. За Старата епоха рекреационните пътувания не са характерни. Хората са живеели в тесен контакт с природата. Изключение правят посещенията на места с естествени минерални извори. За някои от старите цивилизации е типично строителството на бани – например Римските терми при минерални източници, които са имали хигиенна, лечебна и дори култова роля.
Като се има предвид примитивният транспорт по суша и вода е ясно, че пътуванията извън местожителството през античността са се осъществявали в един ограничен географски периметър. Много често това са били посещения в съседни местности и селища, където са се устройвали събори, празници и др. Това са били и места за натурална и парична размяна.
Най-голямо развитие, както е извество, достигат великите робовладелски цивилизации на Египет, Древна Гърция и Рим.
Египтяните широко използвали река Нил и нейните многобройни ръкави за търговски цели, за военни операции и поддържане на администрацията, за събиране на данъци, за посещения на свети места и т.н. В течение на няколко века Римската империя обединява целия средиземноморски свят. Създадена е огромна мрежа от пътища с твърда настилка, мостове, крайпътни станции и крепости, голям военен и търговски флот, редовни пощенски връзки между отделните части на империята. Макар военно-административната функция на тази инфраструктура да е била определяща, тя е улеснявала превоза на стоки и хора. Например у нас римските пътища стават основата на пътната мрежа чак до края на османското владичество. За римската аристокрация са били характерни следните пътешествия с рекреационно-познавателна насоченост: летен отдих във вили край Рим и други метрополии в империята (често с цел лечение в термите), участие в спортни състезания и спектакли (обикновено в Рим и големите градове), посещения на летни резиденции в Сицилия, познавателно-образователни пътешествия в Елада и Египет. Патрициите и търговците са пътували със семействата си и голяма свита от близки и роби.
Голямо значение за разширяване на кръгозора на хората от античността имат експедициите, организирани от финикийци, египтяни, елини, римляни. Те са имали определено военна и търговска цел, макар често да са били афиширани на преден план други причини – религиозни, династически и т.н.
След разпадането на Римската империя настъпва периодът на ранния феодализъм, характерен с херметизация на отношенията и прекъсване на връзките между отделните части на Стария свят. Стопанството е натурално, затворено, движенията на хора и идеи прогресивно намаляват, Европа е разделена на множество враждуващи държавици. Почти нищо не се прави за поддържането на римските пътища. Огромно е влиянието на църквата, която със своите догми отблъсква познавателния интерес.
Като цяло периодът на Средновековието не е благоприятен за развитие на пътешествията. Известно развитие имат само поклонническите посещения във Ватикана, Йерусалим, Константинопол и някои други религиозни центрове. Те били организирани за богати аристократи, пътуващи с охрана и слуги. Основните мотиви за тези пътувания били религиозното поклонничество, вярата в целебната сила на свети места и мощи, поддържането на социален статус и престиж. И през този период се организират отделни експедиции, но тяхното осъществяване било съпроводено с големи опасности, трудности и лишения. Както през последните векове на Римската империя, така и през целия феодализъм са широко разпространени разбойничеството, корсарството и пиратството. Голямо е значението на кръстоносните походи за поддържане на връзката между Европа и Изтока. С оглед осигуряване на по-голяма сигурност пътуванията били групови и с охрана. Пътешествия на големи разстояния, като тези на венецианеца Марко Поло, са голяма рядкост и често са завършвали трагично.
Характерните общи особености на пътешествията през епохата на Старата история се свеждат до следното:

  1. Силно класово разслоение – достъпни са само за робовладелската и феодална аристокрация.
  2. Силно преобладават познавателно-религиозните и развлекателните над природно-рекреационните мотиви за предприемане на пътешествията.
  3. Пътешествията били твърде рисковани и съпроводени с големи транспортно-технически и други трудности.
  4. Те били възможни благодарение на традиционното гостоприемство, характерно за примитивните общества по време на мир.
  5. Пътешествията не са могли да генерират появата на туристически отрасъл с неговите основни елементи – специализирана база и кадри. Ето защо те не са имали съществен принос за икономиката на посетените места. С други думи, в този ранен стадий пътешествията не се отразяват върху разделението на труда чрез формиране на отделен клон от стопанството.

2.2.2. Туризмът в епохата на Средновековието.
При късния феодализъм, макар и бавно, започва едно развитие на пътешествията, в които участват предимно млади хора от аристократичен произход. Освен старите релизиозни центрове интерес представляват и градове като Йорк, Сантиаго де Компостела, Авиньон, Киев, Новгород, Прага, някои католически и православни манастири, които са центрове на духовен живот. Обекта на посещения са първите университетски градове, столични градове като Париж, Виена, Лондон, Краков, Мадрид и др. Организират се първите редовни превози на хора и поща с дилижанси. С отслабване на феодалната власт се появяват скитници, пътуващи артисти и занаятчии. Постепенно се създава мрежа от заведения за обслужване на пътуващите. Обикновено това са крайпътни заведения от типа на хановете с възможности за пренощуване, хранене, смяна на коне и екипажи. В самите посетени места също възникват заведения за хранене и нощувка, за покупка на сувенири, появяват се първите доброволни, а по-късно и платени екскурзоводи.
Въпреки застиналостта на феодалните общества в тях се извършват, макар и много бавно, социално-икономически и духовни промени, които се отразяват положително върху пътешествията. Темпът на тези промени се увеличава под влияние на откритията в естествените науки, Великите географски открития, започналата колонизация на страни извън европейския континент и някои други обективни исторически събития.
Периодът на дълбоки светогледни промени и преосмисляне на настоящето и миналото започва към края на Средновековието и се определя като Възраждане или Ренесанс. Това е период на реабилитация на свободния човешки дух на закостенялостта на феодалните общества. Класическата страна, родината на европейския Ренесанс е Италия, където този период започва през ХІІІ-ХІV в., а по-късно се разпространява във Франция, Фландрия, Холандия, Англия, Бавария, Швейцария, Австрия и други части на Европа. Ренесансът започва неслучайно в Италия – страната, в която навсякъде личат следите на голямата гръко-римска антична култура, страна, разпокъсана на множество княжества и градове-държави, които търсят своята идентичност и просперитет след прекъсването на връзките с Изтока в резултат на арабското и османското нашествия. За пръв път именно хората на изкуството и интелектуалците от италианските градове излизат от духовния затвор на феодализма и се обръщат към ценностите на античността, възражда се интересът към природата и природните явления.
През зрелия Ренесанс центърът на духовния живот се премества към Атлантическа Европа – Франция, а също Англия, Фландрия и Холандия – протестански страни, в които най-бързо си пробиват път новите капиталистически отношения и които имат геополитическо предимство по отношение на свободното корабоплаване и връзките с Новия свят, Индия и Африка.
През Средновековието (около 1500 година), започват т.нар. Голямо пътешествие (Grand Tour), в което участват млади аристократи от Централна и Северна Европа, посещаващи главно Италия, но и други земи от Средиземноморска Европа. Синове на благороднически фамилии тръгват на дълго пътешествие, за да опознаят Европа и паметниците на античността. В началото на периода средната продължителност на едно такова пътуване е била 4 години, възрастта на участниците – 23 години, докато към края на времето на Гранд Тур (около 1820 г.) тази продължителност спада на 3-4 месеца, като възрастта респективно нараства на 40 години. Твърде важна особеност на Гранд Тур е, че мотивацията на пътешествията вече не е нито завоевателна, нито търговска. Главната цел е познавателна – разширяване на културата, езиковите и религиозните познания. Участни-ците в Гранд Тур обикновено пътуват с цяла свита. По техните постоянни маршрути (напр. от Париж през Дижон по долината на Рона към Женева и Италия) възникват странноприемници, станции за почивка и смяна на конете, наема се допълнителен обслужващ персонал, водачи, екскурзоводи. Пътуването е дълго, понякога опасно и мъчително. Младите аристократи имат нужда и от развлечения, музика, подходящи блюда. Всички тези обслужващи дейности с времето стават постоянна професия на много хора в посещаваните места. Обслужването на гости дава начало на редица потомствени професии.
Друг важен пробив в средновековната застиналост е създаването на държавни служби за редовни или междуградски съобщения с пътнически и пощенски дилижанси.
През ХVІІ-ХVІІІ в. се активизира използването на някои минерални бани за лечебни цели и почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.
Ренесансът съвпада по време с големите научни и географски открития. Строят се големи платноходни кораби, пътуванията стават по-евтини, по-далечни и редовни, организират се множество експедиции с научно-познавателна насоченост. Ако първите пътувания са с разузнавателно-завоевателна цел, следващите имат ясно изразена насоченост към поддържане на администрацията, търговските връзки и към нарастваща роля на научно-изследователската и познавателната мотивация.
Епохата на Средновековието и развиващия се капитализъм бележат качествен и количествен ръст на пътешествията. Те все още не са туристически, все още са класово ограничени за знатните и някои представители на зараждащото се трето съсловие и интелигенцията. Но вече се зараждат бъдещите курорти, създадени са някои от предпоставките за обособяването на стопанските дейности, обслужващи пътешествията, които са предимно познавателно-развлекателни.

2.2.3. Туризмът в епохата на новата и най-нова история.
Периодът до Първата световна война е продължение на тенденциите в развитието на туризма през втората половина на ХІХ в. По време на световната война в отрасъла настъпва пълен застой, който бързо възстановява позициите си още през 20-те години. Забелязват се и нови тенденции, преди всичко свързани с широкото разпространение на автомобила като масово превозно средство в Северна Америка и във водещите европейски страни. В Русия след Октомврийската революция и Гражданската война се създават условия за масов, но контролиран от партийно-държавната власт отдих и вътрешен социален туризъм – чрез карти за почивка в профсъюзни почивни домове и за лечение в санаториуми. Поради изолацията на Съветска Русия там практически не се развива международен туризъм. Социален туризъм се развива и в развитите европейски държави. Със значителни постъпления от международен туризъм са отново старите туристически страни Италия, Франция, Швейцария, следвани далеч назад от Австрия, Германия, Чехословакия, Гърция, Унгария и т.н.
През междувоенния период в много европейски страни (Франция, Англия, Австрия, Скандинавските страни и др.) се узаконява 8-часовият работен ден и правото на 2-3 седмичен платен годишен отпуск. Това, наред с развитието на железопътния и автомобилния транспорт и развитието на санаторно-курортната база, създава условия за разширяване на социалната база, за количествен и качествен скок в развитието на туризма. Извършва се голямо строителство на пътища (особено в САЩ и Германия). На практика обаче скок не се осъществява поради Голямата икономическа криза, обхванала Европа и Америка (1929-1933 г.), поради политическото напрежение и назряващия военен конфликт на държавите от оста Рим–Берлин–Токио с Англия и Франция, а по-късно и със САЩ и Съветска Русия, който започва още през 1935 г. в Далечния Изток и Африка и се пренася на европейския континент с испанската гражданска война и окупацията на Полша през 1939 г. Независимо от задържащата роля на кризата, войните и вътрешните конфликти развитие има както по линия на техническия прогрес на транспорта, така и в областта на масовизирането на туризма и появата на т.нар. социален туризъм, субсидиран от държавата, синдикатите, църквата, спестовните каси и фондациите.
И все пак възможностите остават недоизползвани, туризмът не се превръща в световен стопански отрасъл. Равнището на доходите на широки слоеве от населението дори в развитите страни е такова, че те остават извън туризма, той все още не се е превърнал в достъпен за всички начин за използване на свободното време. Но събитията, като превръщането на самолета в средство за бърз транспорт на големи разстояния, строителството на огромни пътнически цепелини и др., сигнализират за наближаването на ерата на масовите пътувания.
Настъпването на тази ера се отлага от най-разрушителната война в историята на човечеството – Втората световна война.
Още преди завършването на войната богати американци започват да посещават Флорида и страните от Карибския басейн – най-вече Куба. По-голямата част от Европа е разрушена и първите следвоенни години са години на стопанско възстановяване на Западна Европа, подпомогната от американския план Маршал, и на попадналата в съветския лагер Източна Европа.
В старите туристически страни в Западна Европа в началото на 50-те години настъпва истински “туристически бум”.
По-късно той обхваща една втора група страни от периферията на континента – Испания, Гърция, Югославия, след това – Португалия, България, Румъния, Унгария, Кипър, Тунис и Мароко в Северна Африка (страните от “втората генерация”).
През целия следвоенен период развитието на туризма в Северна Америка и Карибския район е много бързо. Днес САЩ е водещата страна по развитие на вътрешен туризъм и редица основни показатели на международния туризъм. Голямо е развитието на туризма също в Мексико и Канада.
През 70-те години започва голямо развитие на нова група туристически страни (страните от “третата генерация”), разположени в Източна и Югоизточна Азия – Япония, Тайланд, Хонконг, Сингапур, Тайван, Южна Корея. Към това бързо развитие напоследък се присъединяват две страни с големи туристически възможности – Индонезия и Австралия, както и множество островни държави в Тихия океан.
В останалите райони на света – Южна Америка, Близкия изток, Южна Азия, Африка на юг от Сахара – туризмът е развит значително по-слабо, въпреки че има някои полюси на значителен ръст (Южна Африка, например). В тях живее по-голямата част от населението на развиващите се страни, чийто жизнен стандарт не позволява масово развитие на вътрешен туризъм и пасивен международен туризъм. Пречка за развитието на активен международен туризъм е липсата на местен инвестиционен потенциал и ноу-хау, както и недостатъчната инфраструктура. Тези дестинации са поставени в неизгодно положение от големите туроператори, които ги предлагат на международния пазар по такива цени и време, с които да не конкурират основните туристически страни. Независимо от това тези страни имат голям туристически потенциал с богатството на ценни природни и културно-познавателни ресурси.
Към 1950 г. презатлантическите кораби окончателно загубват състезанието със самолетите, които поемат изцяло пътническия трафик между Америка и Европа. Бързината на полетите позволява да се съкрати с около една седмица времето за пътуване с кораб в двете посоки, което разширява възможностите за по-дълъг престой на американски туристи в Европа. От 1958 г. започва използването на реактивния двигател в пътнически самолети, за да се стигне до строителството на самолети-гиганти като Боинг-747 и Конкорд. През 1991 г. над 1 млрд. са пътувалите по въздух, голяма част от които са туристи.
От друга страна, усъвършенстват се фериботите и корабите на подводни криле, чиято скорост е по-голяма. Последните се използват за пътувания на къси и средни разстояния по реки, езера, морски крайбрежия. С някои от старите лайнери и новопостроени кораби се организират круизни туристически пътувания, съчетаващи превоза на туристи с развлечения, посещения на пристанища и познавателни екскурзии във вътрешността. Така водният транспорт намира ново амплоа в туризма. Водещи в този нов вид туристическо корабоплаване са Англия, Италия, Япония, СССР.
Наред с техническия прогрес в транспорта и особено в автомобилостроенето, решаващ фактор за развитие на туризма е увеличението на свободното време и доходите. Почти във всички страни на света със закони се нормират работното време, годишният отпуск, обезщетенията за лечение и други социални придобивки. Хората разполагат с все повече компактно свободно време и пари, което им позволява да предприемат дълги пътувания.
В следвоенния период бързо се увеличават материалната база и инфраструктурата на туризма. Особено важни нейни елементи са хотелските комплекси и вериги, заведенията за хранене от различен вид и фирмите за туроператорска дейност и разнообразни туристически услуги в посетеното място. В световен мащаб разкритите легла са над 25 млн. само в хотелите. Пряко заетите в туризма са над 20 млн., а временно заетите или индиректно обслужващите туризма са още десетки милиони.
Бурното развитие на туризма през 50-те и 60-те години бе затормозено от нефтената криза и последвалите ценови и валутни сътресения на международния пазар в периода 1973-76 г. Независимо от това туризмът продължи да се развива динамично, макар и с по-ниски темпове. Автомобилът се превърна в средство за транспорт на над 80% от участниците в световния туризъм.
Много положително се отразиха върху международния туризъм намаляването и дори премахването (между страните от Европейската общност) на граничните формалности, облекчението на митническия режим, широкото приложение на застраховките и т.н.
Изчезването на блоковото противопоставяне в света, въпреки наличието на локални конфликти, силно разшири възможностите за избор на различни туристически дестинации.
Днес пътуванията с рекреационно-туристическа цел са необходимост за стотици милиони хора, които не са склонни да се откажат от тях дори в периоди на икономически ограничения. Условията на пазара са много динамични, дори конюнктурни, но това не променя основната насока на развитието – разширяване на социалната база и териториалния обхват на туризма в глобален мащаб, превръщането на отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент от бюджета на времето. В развитите страни 6-12% от индивидуалните разходи са свързани с отдиха и туризма. Все по-силно се проявява избирателността на различните контингенти по отношение на видовете туризъм и средите на тяхното провеждане, материалната база и услугите. Основната маса участници в туризма има предпочитание към рекреативните видове туризъм, съчетани със спорт и опознаване, докато богатите туристи пътуват главно заради развлечения, силни преживявания и удоволствия (т.е. туризмът е част от едно поведение, при което удоволствията са основна цел).
Развитието на туризма е свързано с преодоляването и на външни трудности като тероризма и насилието, влошаването на екологическите условия, както и с трудности вътре в отрасла, свързани най-вече с това, че предлагането значително превишава търсенето на световния туристически пазар. Несъобразеността с капацитета на естествените дадености и локалното замърсяване на природната среда станаха ограничителен фактор в някои райони с твърде интензивно използвани природни рекреационни ресурси.
Туризмът се превърна във важен, за някои страни основен, икономически отрасъл, осигуряващ големи валутни постъпления и трудова заетост. Туризмът се масовизира и планетизира. За всички слоеве от населението на различните страни туризмът не само стана достъпен, но той няма алтернатива като форма за възстановяване на силите и опознаване на света.
В самия отрасъл, понякога определян като “туристическа индустрия”, настъпиха динамични структурни промени. Основните дялове на туризма продължават да бъдат рекреативният и познавателният, но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях дейности и услуги. В съвременния туризъм един от основните фактори за успех е удачният избор на контингента (насочване към подходящ пазарен сегмент) и правилната оценка на предпочитанията.
Някои природни рекреационни ресурси се характеризират с големи различия по сезони, които се задълбочават под въздействието на социално-икономически и технологични фактори. Това обуславя силно изразена сезонност в туристическите движения (потоци) и свързаната с това голяма неравномерност във функционирането на базата и трудовата заетост. Това е особено типично за двата най-масови вида рекреация – морската и планинската. Смекчаването на сезонноста е било винаги цел на оптималното туристическо управление, но успехите в това отношение са ограничени.
Въпреки планетаризацията на туризма и превръщането му в универсален път за развитие в зоните с необходимите ресурси, неговото териториално разпределение е още по-неравномерно и динамично от неравномерността в сезонен разрез.
С повсеместната автомобилизация се увеличава ролята на туризма в движение за сметка на класическата стационарна почивка на курорт.
Количествените и качествените натрупвания и особеностите на туризма предизвикаха обособяването му като динамична социално-икономическа сфера с глобална значимост и характерна институционална структура. Същевременно туризмът става все повече арена на голяма конкурентна борба, в която всяко изоставане от научно-техническото развитие и новите форми на управление, маркетинг и реклама заплашва туристическите фирми с провал.
За един продължителен период от най-новата история, включително съвременния етап в развитието на туризма се очертават следните тенденции:

Френският социолог Дюмаздие още през 1960 г. отбелязва новите качества на съвременния човек - той вече е не само производител, но и консуматор, човек, който се развлича и практикува туризма (Homo turisticus).
Историята на туризма е съвкупност от социални, икономически, културни, политически събития, в които основен двигател е мотивацията на хората, които изпитват потребност да възстановяват силите си чрез пътуване, да опознават нови места и хора.

[Горе] [Предишна страница] [Индекс] [Следваща страница]