ГЕНЕРАЛЪТ ОТ ПЕХОТАТА
Животът на Иван Вълков е тясно свързан с най-славните и трагични 
моменти от новата история на България
 
    Дълго време комунистическата историография го квалифицираше като “фашист и престъпник”. За един от ръководителите на ВМРО Стоян Бояджиев, срещнал го в концлагера край Тутракан, той си остава “безупречен човек, когото не мога да сравня с никой от политическите водачи, с които съдбата ме сблъска по време на престоя ми в този и другите лагери”. Днешните историци пък припомнят заслугите му за превземането на Одрин по време на Балканската война. Всъщност животът на генерал Иван Вълков е неотделим от най-славните и трагични моменти в новата история на България.

    Роден през 1875 в Казанлък, в началото на нашия век Иван Вълков е единственият български офицер с две военни академии зад гърба си. През 1913, като началник-щаб на войските, щурмуващи Одрин, той е сред героите на тази епопея, символизираща величието на българския дух. Последвалите национални катастрофи полковник Вълков възприема изключително болезнено, както впрочем и опитите за установяване на “оранжева съсловна диктатура”, преценявани от него като стремеж в България да бъде наложен един близък до болшевишкия политически модел. Именно това го кара да оглави създадения през 1919 Военен съюз, а четири години по-късно и извършения от армията преврат срещу правителството на Стамболийски. Историците-марксисти определят преврата като “фашистки”, макар сред участниците в него да има представители на най-различни политически течения, включително и социалдемократи. Всъщност той е само поредния епизод от гражданската война, която българската левица е започнала още през 1918. Като военен министър през 1923-29 генерал Вълков играе ключова роля за смазването на комунистическия метеж през септември 1923 и на терористичната вълна през 1925, както и за провала на гръцката агресия в Петричко в края на същата година. Един от създателите на военните заводи в Казанлък, той има огромна заслуга за изграждането на модерна българска отбранителна промишленост. До оставката си през 1929 Вълков прави изключително много за съхраняването и укрепването на българската армия. По-късно, като посланик в Италия, продължава да работи за Отечеството си.
Арестуван от комунистическите служби през 1946, 71-годишният генерал е осъден на смърт (после присъдата му е заменена с доживотен затвор). Интересно е, че по същото време друг от извършителите на преврата от 1923 - Кимон Георгиев, е премиер и министър в “народното” правителство, а след това е обявен за “герой на НРБ”. Вълков умира в старозагорския затвор през 1962.

    Излязлата наскоро книга на Атанас Гърков, посветена на генерала, е сериозен опит за обективна оценка на дейността на този изтъкнат държавен и военен ръководител, но преди всичко искрен патриот, и поради това несъмнено заслужава вниманието на българския читател.
 

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |