Make your own free website on Tripod.com
 
 
ИРЛАНДСКАТА ЛЕГЕНДА
Еймън Де Валера - бащата на свободна Ирландия
Тодор ХРИСТОВ
 
    На 16 април 1916 г. (Великден) четири батальона на така наречените “Ирландски доброволци”, единият от които е командван от 34-годишния учител по математика Еймън Де Валера, подкрепени от няколкостотин активисти на “Гражданската армия”, ръководена от Джеймс Конъли, и младежката организация Фиана, начело с графиня Констанс Маркевич, завземат ключовите учреждения в Дъблин и провъзгласяват независимата Република Ирландия. След пет денонощия на ожесточени сражения британските части успяват да потушат въстанието, като последен слага оръжие командирът на трети батальон на “Ирландските доброволци” Де Валера.

    Роден през 1882 г. в Ню Йорк в семейството на испанец и ирландка, в началото на века Еймън Де Валера се завръща в Ирландия, където става активист на създадената през 1905 г. националистическа партия Шин Фейн (името на партията в превод от ирландски означава “ние самите”). Шин Фейн отхвърля всички предложения за половинчата автономия или самоуправление на окупирания седем столетия от британците остров, обявявайки се за пълната независимост на Ирландия от Лондон. Благодарение на американския си паспорт Де Валера оцелява в последвалата разгрома на Великденското въстание вълна от репресии, при която е ликвидиран цветът на ирландското национално движение. През 1917, въпреки че е все още в затвора, той е избран за ръководител на Шин Фейн, която постига триумфален успех на изборите през следващата година. Верни на традицията, депутатите от тази партия отказват да заседават в британския парламент и на 21 януари 1918 г. се събират в Дъблин, където под председателството на Катал Бруга се обявяват за Асамблея на свободна Ирландия и избират Еймън Де Валера (освободен от затвора през февруари) за първи президент на независимата република. Една от първите мерки на неговото правителство, действащо на практика в полулегални условия, е създаването на Ирландската републиканска армия, която през 1920 г. наброява почти сто хиляди бойци. На фона на зачестилите схватки между нейни членове и части на британската армия и полиция през декември 1920 Парламентът в Лондон взема едно безпрецедентно решение, обявявайки отделянето на шестте северноирландски графства, населени преобладаващо с протестанти, от останалата част на острова.
Междувременно продължават преговорите между британското правителство и ирландските националисти. На 6 декември 1921 г. водачът на тяхната делегация Майкъл Колинс подписва с английския премиер Лойд Джордж договор, който превръща южна Ирландия в доминион на Британската общност под името Свободна ирландска държава. Този акт обаче предизвиква дълбоко разцепление в редиците на патриотите, както и в ръководството на Шин Фейн, където хората на Колинс го преценяват като “разумен компромис”, докато радикалите около президента Де Валера, Катал Бруга и графиня Маркевич, продължават да настояват за обявяване на пълна независимост на страната. Конфликтът се задълбочава от скандалната дискриминация на католиците в Северна Ирландия и терористичните действия на активистите на Ирландската републиканска армия, които убиват през юни 1922 г. в Лондон бившия шеф на британския генерален щаб генерал Уилсън. Последвалият ултиматум на англичаните до правителството в Дъблин провокира началото на кървава гражданска война на острова. Зад Де Валера застава Ирландската републиканска армия, докато съперникът му Колинс разчита на сформираните от него части от ветерани от Първата световна война. Сраженията продължават цяла година и са прекратени едва след смъртта на шефа на ИРА Лайъм Линч, което принуждава привържениците на Де Валера да сложат оръжията. 12 хиляди от тях са вкарани в затворите, в страната цари хаос и икономическа разруха, броят на безработните е над сто хиляди, а нацията е настръхнала и озлобена.

    Опитвайки се да преодолее разделението и отново да обедини ирландските националисти, през 1926 г. Еймън Де Валера създава партията Фиана Файл (“Войници на съдбата”), която постига голям успех на изборите през 1932, а нейният лидер оглавява правителството, което с малки прекъсвания продължава да ръководи чак до 1959.

    Връщайки се начело на управлението на ирландската държава, Де Валера си поставя амбициозната цел да постигне обединението на нацията на основата на връщането към нейните традиционни ценности и древния гейлски (келтски) език и едновременно с това да сложи край на икономическата и политическа зависимост на Ирландия от Лондон. Той отказва да положи клетва към краля на Англия и успява да постигне необходимите изменения в конституцията, слагащи край на унизителното за ирландците състояние на страната им като британски доминион. Държавата започва да субсидира ирландските фермери, изграждат се големи хидротехнически съоръжения и електростанции. Създават се мощни държавни предприятия като индустриалния концерн “Борд на Мона” и националната авиокомпания “Аер Лингус”. Едновременно с това правителството поощрява дребния частен бизнес в областта на хранително-вкусовата промишленост, текстила и строителството. Само за първите шест години от управлението на правителството на Де Валера са създадени над 60 хиляди нови работни места.
Верен на стремежа си към възстановяване на националната идентичност на ирландския народ, министър-председателят и неговото правителство всячески насърчават развитието на националната култура и разпространението на гейлския език, който започва да се изучава задължително във всички ирландски училища. Според Де Валера “една макар и зависима Ирландия, съхранила своя език, винаги е за предпочитане пред уж свободна Ирландия, лишена обаче от древния си гейлски език”. Основна опора на правителството продължава да бъде Католическата църква, която винаги е играла особена роля в борбата на Ирландия за национална независимост.

    Много активна е и външната политика, провеждана от Де Валера, който през 1932 е избран за председател на Съвета на Обществото на народите, а през 1938 ръководи неговата Асамблея. Междувременно през април същата година той успява да накара англичаните да закрият военните си бази в Ирландия, в чиято нова конституция е изрично отбелязано, че “националната територия включва целия остров Ирландия” (т.е. и шестте северни графства, намиращи се под британски контрол). Втората световна война се оказва удобен случай за ирландците да утвърдят своята независимост и правителството на Де Валера обявява (и спазва в продължение на шест години) неутралитета на Ейре във войната. Независимо от трудностите и опитите на Лондон да постави Дъблин в изолация след края на войната, подобна позиция окончателно утвърждава в очите на света независимостта на ирландската държава. Под ръководството на Де Валера Ирландската република става един от основателите на Европейската организация за икономическо сътрудничество, а през 1955 влиза в ООН. В същото време страната отказва да стане член на НАТО, защото, както обяснява на американците тогавашният външен министър Макбрайд: “За нас е немислимо да влезем в един военен блок, в който членува и Великобритания”.

    През 1959 77-годишният Де Валера напуска министър-председателското кресло, за да стане президент на Ирландската република - пост, който заема до 1973. През този период е извършена коренна модернизация на икономиката на страната и окончателно е утвърдена нейната независимост, а през 1970 тя е приета за член на Европейската общност. Една година преди това, на срещата си с френския президент Шарл Дьо Гол, Еймън Де Валера декларира подкрепата си за неговата теза за обединена Европа на отечествата.
Де Валера умира през 1975, на 93-годишна възраст в момент, когато членовете на неговата някогашна партия Шин Фейн и на Ирландската републиканска армия отново се сражават с британците по улиците на Белфаст. Днес, почти четвърт век по-късно, създадената от Де Валера “Фиана Файл” отново управлява страната, а нейните лидери имат всички основания да се надяват, че именно те ще осъществят решаващите стъпки към реализацията на неговата мечта - обединението на Ирландия.
 


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |