Make your own free website on Tripod.com
 
 
„ИСТИНСКИЯТ КАРАМАНЛИС“
 ИСАЯС КОНСТАНТИНИДИС

    На 23 април 1998 г. в Атина на 91-годишна възраст почина бившият президент и премиер на Република Гърция Константинос Караманлис. За своите привърженици той бе “Господ”, “Спасител”, “Гръцки политик на ХХ век” и т.н. Дали това е вярно, ще се разбере след години. Сега може само да се опише неговият път, за да се види колко “велик” е бил покойникът.

    Роден през 1907 г. в с. Проти (на турски Кюпкьой), Серско, Караманлис учи право, а след това работи като адвокат в Серес. За първи път е избран за депутат през 1935 г. Малко обаче са хората, които знаят начина, по който 27-годишният младеж влиза в парламента. Твърди се, че Караманлис измамил опитния депутат Аргирос и му откраднал много гласове в серските села, като казвал пред избирателите, че Аргирос се отказал в негова полза. Резултатът - Караманлис влиза в праламента, а Аргирос от мъка почива няколко месеца по-късно. И всичко това при положение, че Аргирос е човекът, който пръв въвежда Караманлис в голямата политика!

    През 1949 г. Караманлис става министър на труда и транспорта. За спомен от неговото министерстване е днешният транспортен хаос в Атина, тъй като новият министър анулира градския план, изработен по поръчка на крал Отон.

    През 1955 г. внезапно почива гръцкият премиер маршал Папагос. Напълно неочаквано крал Павлос назначава К. Караманлис за премиер. До ден-днешен никой не може да обясни защо кралят предпочита 48-годишния тогава министър пред по-опитните и известни негови колеги.
В началото на 1956 г. министър-председателят Караманлис основава собствена партия ЕРЕ (Национален радикален съюз). До 1967 г. и особено през годините, когато е управляваща (до есента на 1963), ЕРЕ е главният изразител на гръцката десница. Антикомунизъм, антибългаризъм и сляпо връзване със Запада са най-важните черти на първото управление на Караманлис. Измислица е твърдението, че по негово време се нормализират отношенията между Гърция и България - това става през 1964 г. след като управлението пое Съюзът на центъра на Георгиос Папандреу.

    Във външнополитически план К. Караманлис подписва през 50-те години Цюрихското и Лондонското споразумение за независимостта на Кипър. С тези споразумения за първи път след османското робство Турция придобива отново права върху острова (като “сила-гарант”). Така се поставят основите на кипърската трагедия от 1974 г.

    Има съмнения, че през този период Караманлис е управлявал без всъщност да има подкрепата на гръцкия народ - станал премиер без избори, загубил изборите през 1956 г. (получил обаче парламентарно мнозинство, заради тогавашната избирателна система), използвал насилие и фалшификации в изборите от 1961. Безспорна е само победата на Караманлис през 1958 г.

    След загубата през 1963 г. разочарован той емигрира в Париж. Връща се в Гърция след цели 11 години, през юли 1974 г., и става министър-председател в т. нар. “правителство на националното единство”. Всъщност за Караманлис се сещат, когато управляващата от 1967 г. военна хунта пада от власт, заради Кипърската криза. Турската армия настъпва в Южен Кипър, а Караманлис вместо да търси решение в рамките на НАТО (както би било редно), заявява, че Гърция се оттегля от военната организация на НАТО! Историците ще докажат дали това е било правилно, но е факт, че в деня, когато пада Хунтата (24 юли) турската армия владее само 2 % от кипърската територия, при управлението на Караманлис турците окупират 37 %...

    Караманлис легализира ККЕ (Гръцката комунистическа партия) след като тя цели 25 години е била в нелегалност. Макар че обещава да покани в Гърция крал Константинос (син на Павлос), накрая го измамва и през декември 1974 г. провежда референдум за отмяна на монархията без присъствието на краля. Гърция е обявена за република.

    Караманлис основава партията “Нова демокрация” и спечелва изборите на 17 ноември 1974 г. Остава министър-председател до 1980 г., когато е избран от парламента за президент на Гърция. Отстъпва президентския пост на Христос Сардзетакис през 1985 г., когато ПАСОК спечелва изборите. През 1990 г. Караманлис отново е избран за президент след изборната победа на “Нова демокрация”.
Караманлис остава като човека, който вкара Гърция в Европейския съюз (тогавашната Европейска икономическа общност) и то във времето, когато главната опозиционна партия ПАСОК на Андреас Папандреу бе против евроинтеграцията. Мнозина обвиняват Караманлис, че по негово време се е появил политическият тероризъм и по-точно организации като “17 ноември” и “ЕЛА”.

    Караманлис без съмнение е “патриархът” на съвременната гръцка десница. Това е човекът, който я доведе до модернизацията и европейската ориентация, скъсвайки с престола и крайнодесните политически и военни фактори.

    Караманлис също така е политикът, който след падането на военната диктатура стана гарант за основаването и стабилизирането на една необикновена за Гърция демократична държава. И наистина, от 1974 г. насам в Гърция се появи едно демократично управление от европейски тип, тъй че не е случайно, че през 1981 г. Гърция стана член на Европейския съюз, а на власт дойде първото социалистическо правителство на Андреас Папандреу.

    Караманлис вкара Гърция в ЕС, но както пише известният гръцки журналист Кирякос Диакоянис “абсурдно е да се мисли, че Гърция влезе в Европейския съюз само и единствено заради Караманлис, сякаш страната е нямала никаква история и не е съществувала преди него”.
 


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |