Make your own free website on Tripod.com
 
 
КОНСЕРВАТИВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 
ОТ 80-ТЕ Е НЕОБРАТИМА
Джон МЕЙДЖЪР
Бивш министър-председател на Великобритания
Член на ръководството на Консервативната партия
 

    Вие бяхте човекът дал решаващия тласък на мирния процес в Северна Ирландия, който сегашният премиер Тони Блеър успя да развие. Как преценявате постигнатото споразумение?

    Ние очевидно наближаваме фазата, която ще се окаже преломна за решаването на проблема. Единственото, което може да застраши постигнатото споразумение, е свързано с това, дали участниците в преговорите ще имат достатъчно смелост, за да го реализират на практика. Те трябва да са наясно, че никой няма да постигне стопроцентово онова, за което претендира, нищо подобно няма да стане. Другото, което смятам за особено важно и което вече споделих със сегашния министър-председател, и той струва ми се го разбра е, че неприятности могат да се очакват от непредсказуемото поведение на някои от малките партии и формации, чиито позиции преговорите би трябвало да сближат, а не да раздалечат. С тях трябва да се внимава.

    Навремето, като британски премиер, Вие произнесохте голяма реч за мястото на Великобритания в света, демонстрирайки своя оптимизъм за нейното бъдеще. Има ли нещо в днешното лейбъристко управление, което да Ви прави по-малко оптимист?

    Първото, което искам да кажа, е че страната ни се намира в изключително добро икономическо състояние. Наистина бе злощастно стечение на обстоятелствата, че след като изградихме най-силната през този век британска икономика, ние, консерваторите, загубихме изборите. Смятам обаче, че в тези условия някои аспекти от политиката, която следва новото правителство на левицата, са погрешни. Първото, което те направиха, беше да повишат данъците, по начин, който никой не можеше да си представи. Ударът им се стовари върху пенсионните фондове на частните компании. На второ място, в резултат от техните действия, обменният курс на британската лира се качи на твърде високо ниво, което пък се отрази негативно върху износа на нашата продукция.

    Как бихте коментирали първите протестни демонстрации срещу правителството?

    Те обединиха най-различни групи от хора, протестиращи срещу различни аспекти от политиката на левицата. Най-шумни бяха противниците на ограниченията върху лова, но много хора, които не практикуват този спорт, също се включиха в протестите, защото смятат тази забрана за посегателство върху традициите и защото не желаят правителството да се превръща в опекун и бавачка на нацията.
n Какво, според Вас, би следвало на научи Тони Блеър през първата година от мандата си?
Той ще осъзнае, колко бързо се променят обстоятелствата около нас, и колко много зависим от тях. Ще разбере, също така, че често дребните и незначителни неща са в състояние да засенчат истинските проблеми. С течение на времето ще му стане ясно и че популярността е нещо, което лесно се губи.
n Как бихте коментирали личното приятелство между Блеър и американския президент Клинтън?
Безспорно е полезно, когато деловото и политическо партньорство се съчетава и с лично приятелство. Но не мисля, че на това може да се разчита особено. Тук не става дума за лични отношения. Политиката е мръсен бизнес и трябва да разчиташ предимно на себе си, когато си изправен пред вземане на трудни решения. Трайността на взаимоотношенията между политиците не се основава върху личната им симпатия.

    Наскоро 11 европейски държави заявиха, че ще се опитат да постигнат изискванията за присъединяването им към единната европейска валута.

    “Еврото” (новата обща парична единица на Европейския съюз - б.р.) се лансира при икономически обстоятелства, които поставят бъдещето му под въпрос. Ако всички страни-членки на ЕС наистина си мислят, че са в състояние да изпълнят критериитеу, заложени в договора от Маастрихт, бих определил това като най-голямото масово самозаблуждение в европейската история. Струва ми се, че носовете на някои европейски финансови министри би трябвало да пораснат като този на Пинокио, когато заявяват, че ще постигнат критериите от Маастрихт. Лично аз много се съмнявам в това. Но, така или иначе, определени среди работят в тази посока.

    Великобритания няма да бъде сред страните от “първата вълна” през 1999. Какво е мнението Ви за тези, които казват, че страната трябва да се присъедини към европейската валутна система, за да участва активно във “формирането на процеса”, дори ако този процес се окаже катастрофа?

    Може би някой ден ще се наложи да влезем в тази система. Никога не съм отхвърлял напълно подобна възможност. Собственото ми убеждение обаче е, че не бива да се присъединяваме към “еврото”, отказвайки се от лирата. Все пак не отхвърлям напълно и възможността, че някой ден и при определени условия това присъединяване ще се окаже необходимо зло” за страната ни.

    Щяхте ли да се представите по-добре на последните избори, ако бяхте отхвърлили по-решително подобна възможност?

    Едва ли. На практика всички големи консервативни издания, както и голяма част от ръководството на Консервативната партия активно работеха срещу приемането на новата европейска парична единица и прекаленото ни обвързване в ЕС. Те просто искаха окончателно да се откажем от него. Така обаче щяхме да се противопоставим на другото крило в партията, защото на практика не бяхме единни. А в края на краищата политиката, не се свежда просто да идеология, тя се нуждае и от определена доза прагматизъм. Политиците идват на власт, влизат в правителството, или биват избирани в Парламента преди всичко за да се грижат за икономическите интереси на своята нация. Аз съм проевропейски настроен, но гледам скептично на политиката, провеждана от Европейския съюз.

    С какво се надявате да Ви запомнят?

    С това, че ликвидирах инфлацията. Това не стана случайно и точно то осигури онази икономическа сигурност на Великобритания, от която днес се ползва правителството на левицата. Мисля, че това е едното. Второто вероятно е пробивът в Северна Ирландия. Смятам освен това, че ние, консерваторите, успяхме да запазим страната си от най-лошите последици на политиката, провеждана от ЕС, и при това си останахме европейци. И най-важното - ние съхранихме революцията извършена от консерваторите през 80-те години и я направихме необратима.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |