Make your own free website on Tripod.com

ИМА ЛИ СТУДЕНТСКО  КРЕДИТИРАНЕ?

Не е ясно по какво “студентското кредитиране” се различава от обикновеното
Живко Pайчев

Ако студент сключи договор за кредитиране в размер 2 000 000 лв. 
с петгодишен срок на погасяване на главницата при 16,5% лихва, 
месечната вноска ще бъде 50 392 лв. 
Ако кредитът е в размер 7 000 000 лв. месечната сума възлиза на 176 372 лв.

    Шумно рекламираните от Министерството на образованието и науката студентски кредити вече са факт. От 15 април 1998 г. студентите от IV и V kурс могат да ги получат във всички клонове на ДСК в страната. Добрите новини май свършват до тук. Кредитополучателят-студент е необходимо да отговаря на следните условия: Да е български гражданин и да учи в българско висше училище редовно - държавна поръчка или платено. Да не е по-възрастен от 25 г. към датата на заема и да има успех от предходната година не по-малък от добър 4,00. Максимално позволената сума за заем  по този начин е 7 000 000 лв. Разрешава се за заплащане на семестриални такси, които се превеждат безкасово по сметката на ВУЗ. Сумата за месечна издръжка на студент е 80 000 лв. /за година 720 000 лв./ и се изплаща в началото на всяко тримесечие. В тридесетдневен  период след получаването на кредита започва погасяването на лихвите. Първата вноска на главницата е шест месеца след първата дипломна сесия на съответния ВУЗ. Тя е посочена в нов тип формуляр, който студентът е длъжен да попълни и завери във висшето си училище. Максималният срок за погасяване на кредита е пет години.

    Студентът е длъжен да декларира успеха си в ДСК в началото на всеки нов семестър. В случай, че той бъде по-нисък от добър 4,00 погасяването на кредита започва веднага. Не е ясно обаче, ако същия този студент, да речем първи курс, втория семестър постигне успех отличен 5,50. Отново ли трябва да сключва договор с ДСК и защо? Не би ли било по-удачно вместо семестриален да бъде зачитан годишен успех? За да се получи заемът е нужен съдлъжник, но не само той, а и двама поръчители плюс ипотека на недвижим имот или запор на равностойна банкова сметка?! Всеки член от семейството на съдлъжника трябва да има доход от 1,5 минимална работна заплата и с остатъка да е в състояние да покрива дължимото към ДСК. Заемът се сключва по местоживеене на съдлъжника. Той получава траншовете и плаща лихвата, която в момента е 16,5 %. Ако и тези изисквания на банката на народа ДСК бъдат удовлетворени, остават само двама поръчители и ипотека на имот. При този дългосрочен кредит, ако лихвеният процент стане 70% ситуацията става доста нажежена. За сметка на това е прозрачно ясно, че банката като институция е безпощадна към дребните длъжници за разлика от големите.

    В дългосрочен план, когато образованието ще стане изцяло платено този тип подкрепа има много недостатъци. В случая не пледирам държавата да поема отговорностите на индивида, заради избора му как да живее.

    Напротив, мисля че бъдещето ще бъде по-добро, ако всеки се вземе в ръце и не разчита по социалистически на друг, но в една нормална държава. По-скоро ме смущава симулираната държавна подкрепа в медийното пространство през последните месеци. Това си намирисва на популизъм и промиване на мозъци. Такива резултати ли трябва да очакваме от реформата?

    Ясно е че ДСК така брани интересите на вложителите си. Защо е нужно обаче това четворно презастраховане, загубеното време в нови бюрократични формалности, текущата кореспонденция между ДСК, МОН и

    ВУЗ-овете за уточняване на това кой е легитимен да получи кредит ...при условие, че има ипотека. Нима тя не е достатъчна? Ако се направи паралел между обикновен кредит на ДСК и “студентския” ще се види, че няма никаква разлика. “Привилегията” на този заем е в отсрочката, през която лихвите се плащат за всички години.
Така че, скъпи колеги, пригответе се да търчите с формуляри, съдлъжници и поръчители под мишница. Ако имате смелост, естествено.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |