Make your own free website on Tripod.com
 
 
ОЛИГАРХИЯ ИЛИ ДЕМОКРАЦИЯ
Законопроектът на ВМРО за политическите партии
предвижда налагането на ясни правила в политическата игра
Петър ГЕОРГИЕВ
 
    Възраждането на многопартийната система е задължително изискване за успешния преход от тоталитарен режим към демокрация. В същото време обаче, наличието на множество политически партии, само по себе си, не е гаранция срещу превръщането на демокрацията в един по същество олигархичен режим. Българският опит от последните десетина години недвусмислено показа, че съществуването на почти двеста официално регистрирани политически формации не само не способства за утвърждаването на гражданското общество у нас, но, напротив, дискредитира самата идея за такова общество, изграждащо се върху принципите на демокрацията и плурализма. За никого не е тайна, че по-голямата част от така наречените “политически партии” бяха създадени и до днес функционират единствено като икономически субекти, които използвайки несъвършенствата в приетия през 1990 от комунистическия Парламент закон, нанесоха със своята дейност непоправими щети на българската икономика и държава.
 
Красимир Каракачанов,  
Председател на ВМРО и народен представител от ОДС: 
“Политическите партии трябва да работят за, а не против България. Недопустимо е да има партии, които са срещу единството на българската нация.  Недопустимо е финансовата дейност на партиите да не се контролира от държавата. Министерството на правосъдието или друг държавен орган (не възразяваме това да бъде Сметната палата) трябва да следи за дейността на всяка българска партия. Регистрирането на партиите трябва да става лесно, ограниченията са необходими при участие в общонационални избори.”

    През последните осем години бяха официално регистрирани откровено сепаратистки формации, както и политически организации (принадлежащи към крайната неокомунистическа левица), пропагандиращи разпалването на класова омраза и допускащи въоръжената борба като средство за овладяване на властта. В същото време продължават да развиват активна дейност официално нерегистрирани политически организации, или пък такива, които дори не крият, че се финансират от чужбина. В Народното събрание влязоха партии, изразяващи не интересите на една или друга група от населението, а тези на съмнителни икономически групировки и намиращи се изцяло на тяхна издръжка - като Българският бизнес блок и част от депутатите на ОНС например. Естествено е, че подобна ситуация в политическия ни живот, породена до голяма степен и от хроничните дефекти на “българския преход” в икономиката, сама по себе си е предпоставка за развихряне на корупция, да не говорим, че води до тотално разочарование на избирателите от цялата ни така наречена “политическа класа”. Промените настъпили в обществото след паметните събития в началото на 1997, изискват и адекватни корекции в схемата, по която функционират политическите организации у нас. В това отношение вече се очертаха два коренно различни подхода. Единият се олицетворява от предложения от Евролевицата проектозакон за политическите партии. Неговото основно изискване - наличие на десет хиляди члена за регистрацията на една партия, очевидно цели да остави на българската политическа сцена не повече от 2-3 големи политически формации. Това обаче, както и неизясненият напълно проблем за тяхното финансиране, поставя ред въпросителни. Практиката показва, че американската политическа схема, основаваща се на съперничеството между две големи партии, не е особено подходяща за една европейска държава. Тя не отговаря и на българската политическа традиция от периода 1878-1944. Най-тревожното е, че подобно узаконяване монополното положение на два политически мастодонта, наред със сегашната икономическата ситуация, създава реални условия за формирането на откровено олигархична икономическа и политическа система, твърде близка до онази в редица страни от Латинска Америка през 50 и 70-те години, която вместо да съдейства за интеграцията ни в обединена Европа, на практика ще ни отдалечи от нея. Необходимо е да се търси друг път и той е очертан в проектозакона за политическите партии, внесен в Народното събрание в края на април от депутатите на ВМРО Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.

    Два принципни момента в него - изискването за минимум 500 члена и това за регистрирането на партията от Министерството на правосъдието, целят от една страна да пресекат досегашната практика да се регистрират партии фантоми, или такива с откровено екстремистка и антинационална насоченост, а от друга - да осигурят изконното право на българския гражданин на политическа дейност и адекватен обществен контрол върху партиите и политиците. В законопроекта изрично се подчертава необходимостта политическата дейност да бъде съобразена с националните цели, както и ограничаване възможността в политическия ни елит да проникват екстремистки настроени лица, или просто хора с изявени престъпни наклонности.

    Ключово е и предложението за финансирането на политическите партии от страна на държавата, което е съобразено с реалната тежест на партията и конкретната политическа дейност, извършвана от нея. Изричната забрана за финансиране на партиите от игрални домове и казина, както и от чужбина, цели да сложи край на една порочна практика, довела до тоталното корумпиране на значителна част от сегашната ни политическа класа и да ограничи опасния процес на срастване на политическата власт с организираната престъпност, придобил кошмарни размери по времето на Беров и Виденов.

    Проектозаконът на ВМРО предвижда максимална прозрачност и ясен регламент за всяка една партия - участник в политическия процес. Той освен това е в пълно съответствие с изискванията на Съвета на Европа, особено що се отнася до разпоредбите на Програмата за борба с корупцията. Приемането му от Народното събрание, ще бъде важна стъпка в изграждането на новия политически облик на българската национална държава. Държава, в която ще управлява не олигархията, а нацията и чийто гръбнак ще се формира от средната класа. Не е случайно, че негови вносители са именно депутатите на ВМРО - организацията подкрепяща и подкрепяна от дребния и среден частен бизнес, от квалифицираните държавни служители, и разбира се от младите хора. Организацията олицетворяваща новото българско национално движение.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |