Make your own free website on Tripod.com
 
 Априлското въстание е голямото прегрешение
на българската интелигенция
Иван Симеонов, Добрич

    В общество без цензура и табута събитието от април 1876 г. поражда отново множество въпроси. Едни от тях са - опитваме ли се да разбираме историята си и не рискуваме ли да продължим прочита на настоящето си, без да сме наясно с миналото?  С онова, което ни корени в тази земя и ни прави такива, каквито ще бъдем утре. Без значение дали искаме или не искаме да живеем като  българи - ние сме такива до смъртта си. Това налага да отидем отвъд традиционната емоционална драматургия на масовото съзнание за Априлското въстание. Най-малкото, защото спрямо възможните решения на съвремието тя е непригодима.

    Първият “другоезичен” поглед за Априлското въстание дължим на Иван Хаджийски. Той намира за недостатъчно тълкуването на народното мълчание дотогава като мъдър сън, дочакал своя Паисий, за да реализира поривът си за свобода в трагичната пролет на 1876 г. Опирайки се на фактите, не открива сеизмична промяна в данъчното бреме на българина, нито видими и целенасочени репресии на централната власт, различни от действащите през вековете.

    Нека не забравяме, че през кърджалийския период  1792-1808 г. султанът дори въоръжава българите в своя защита. Защо обаче не въстанаха те тогава?

    За Хаджийски причините са не в дълбоките недра на вековете, а непосредствено преди самото въстание. Обусловени са от икономическия подем, свързан с навлизането на капиталистическите отношения, срещнали се с историческа случайност - разселването на 200 000 черкези след войната през 1856 г. в земи с преобладаващ български характер.  Неспособни да водят уседнал начин на живот, те се отдават на грабежи. Централната власт ги толерира, поради невъзможност да се справи с тях, което в случая е равносилно и на нежелание. С разрастването на пазара, а българският еснаф търгува по всички краища на империята, черкезите правят джоба му по-лек и живота му по-несигурен.

    През XVIII в. с натрупването на капитали расте самочувствието  на българския еснаф като икономически субект. Придобива контрол върху общините. Представителите на централната власт се съобразяват с неговото самоуправление.  Извоюва си народностно признание чрез религиозна автономия  - създава Българската екзархия.  Процесът на националното самоосъзнаване следва икономическото замогване. Еснафът вече може да формира собствен елит,  поради възможността да плаща обучението на децата си в чужбина. Българското възраждане вече е налице с желанието да се прави лична история извън неизменната история на общността.
Това са условия, които предполагат искането на независима политическа власт, но не тогава. Според социолога Георги Димитров Априлското въстание е голямото прегрешение на българската интелигенция. Аргументите му са, че въстанието няма съдържанието на социална революция, а е плод на емоционалната припряност /незрялост/ на интелигенцията. Освен това почива на външна символика - гениалната личност на Бенковски, очакваната помощ от друга държава, надежда за съвест от Европа.
След 120 години трябва да заявим, че консервативната част от българската емиграция е била далеч по-разумна и трезва в отказа си от припряност. Като представител на едрия капитал, тя е била по-наясно какво трябва да се направи и какво не трябва да се прави. За строежа на нова България братята Евлоги и Христо Георгиеви биха били далеч по-полезни от либерала Любен Каравелов.

    Изконните въпроси тук са: Защо не въстана Македония, Мизия и цяла Тракия? Защо се претупа организацията на въстанието за три месеца и само в някои райони? Нужно ли бе въстание с локален характер? И на кого?
 
    От независимата държава в този момент спечели само интелигенцията, която получи достъп до властта, и малоимотните селяни, които се оземлиха, но не за дълго. Конкуренцията /преждевременна/ с фабрична Европа доведе до фалит на българския еснаф и оскъпи процесите на модернизацията на България. А липсата на морално право на Османската империя да владее християнско население се замени с правото на по-силния и по-хитрия сред новосъздадените християнски държави, да претендире за неподеленото й наследство.

    Липсата на прагматизъм на тази същата интелигенция породи няколко национални катастрофи, болшевизъм, прахосване на капитали и обществена енергия, както и загубата на много българи , които биха били далеч по-полезни не с това да загинат. Интелигенцията наблюдава пасивно продължението на Априлското въстание - Илинденско-Преображенското въстание. Позволи на Русия да решава чрез нас въпроси на външната си политика без ни най-малко да съвпадат интересите ни.

    Няма нужда да гадаем какво би станало, ако ЕС спре да издържа своето отроче Гърция финансово и политическо. А България неизбежно ще заеме своето подобаващо място на Балканите и Европа. И вместо постоянно да обвиняваме другите нека по-добре да попитаме себе си къде е нашата 1956 г., 1968 г., 1980 г. и да погледнем дисидентите си, за да разберем къде сме.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |