Make your own free website on Tripod.com
 
 
СЯНКАТА НА ПЕРЕЯСЛАВСКАТА РАДА
След последните парламентарни избори бъдещето на 
Украйна като самостоятелна държава е поставено под въпрос
Милена ХРИСТОВА
 
    Според мнозина главният резултат от проведените наскоро в Украйна парламентарни избори може да стане отдалечаването на страната от Европа, съчетано със забавяне на приватизационния процес и нарастване влиянието на руския капитал в тази бивша съветска република. Успехът на Комунистическата партия (почти 25% от депутатите избрани по партийните листи и немалък брой от мажоритарните райони), чийто лидер Петро Симоненко тържествено се закле, че ще направи всичко за възстановяването на някогашния Съветски съюз, означава реална възможност в скоро време Украйна да последва примера на Беларус и да потърси по-тесен съюз с Москва. Отказът на страната от сегашната й прозападна ориентация се подкрепя освен от комунистите и от блока на Социалистическата и Селската партия начело с бившия председател на Радата Александър Мороз, а също така от крайнолявата Прогресивна социалистическа партия на Наталия Витренко. Близката до сегашния президент Кучма Народно-демократична партия получи само 5% от гласовете и заедно с Обединената социалдемократическа партия (в която влизат предишният държавен глава Кравчук, екс-премиерът и някогашен генерал от КГБ Евгений Марчук и мултимилионерът и собственик на киевското “Динамо” Суркис), едва ли ще разполага с повече от 60 депутати в 450-местната Рада. Все още не е ясно какви позиции ще заемат изразяващата интересите на дребния и средния частен бизнес Партия на зелените и ръководената от Павло Лазаренко формация “Громада”, но и те едва ли ще подкрепят безусловно “президентския блок” в Парламента.

    Основната организация на украинската национална десница - движението РУХ, което разполага с над 80 депутати в Радата, затвърди мястото си на втора по значение политическа сила в Украйна, ползваща се по традиция с най-голямо влияние в западните области на страната. Според историческия водач на РУХ Вячеслав Чорновил, причината за успеха на левицата се крие в неспособността на управляващите да извършат радикална реформа в икономиката и отказът им да обединят всички формации на десницата под егидата на ръководеното от него украинско национално движение.

    Какво следва да се очаква в близко бъдеще? Макар че доминираната от комунистите левица може да разчита на не повече от 200 гласа в Радата (за обикновено мнозинство са необходими 226 гласа), нейната атака срещу президента Кучма едва ли ще закъснее. Сегашното правителство на Валерий Пустовойтенко вероятно ще стане първата й жертва, предвид сериозните икономическите затруднения, които изпитва страната и силното недоволство в източните райони, населени с голямо руско малцинство. Втората цел на опозицията е установяване контрол над приватизационния процес в икономиката. Тъй като продажбата на “най-апетитните” украински предприятия (в областта на енергетиката, нефтопреработването, черната и цветна металургия) тепърва предстои, битката за установяване контрол над тях ще бъде изключително жестока. От друга страна, изборите за пореден път доказаха слабостта на украинския национален капитал и свързаните с него политически сили. Инвестиционният климат в страната се преценява от западните експерти като много по-лош от този в съседна Русия (неслучайно украинските “евробонове” са със 7% по-скъпи от руските), така че там едва ли може да се очаква мощен приток от европейски, японски или американски частни капитали. В същото време, за никого не е тайна, че украинската левица и преди всичко комунистите и стоящата още по-наляво партия на Витренко, която не без основание сравняват с Жириновски, на практика лобират за големите руски компании. А определени среди от новата руска олигархия, недоволни от участието в приватизацията в Русия, несъмнено разчитат да компенсират неуспеха си, установявайки контрол над ключовите предприятия в икономиката на Украйна. Затова левицата ще се опита на всяка цена да отстрани сегашния председател на Фонда на държавното имущество Бондар и да го замени със свой човек - най-вероятно с Александър Рябченко. Естествено основният удар ще бъде насочен към смятания за “прозападно настроен” президент Леонид Кучма. Следващите президентски избори са планирани за есента на 1999, но могат да се състоят и много по-рано. Комунистическият водач Симоненко вече обяви, че първият закон, който ще приеме новият Парламент, ще даде право на Радата да свали президента. Ако освен левицата, за него гласуват и депутатите от “Громада”, тази заплаха би могла да се превърне в реалност.

    От предстоящата битка за контрол над украинската икономика (а оттам и над политиката) зависи до голяма степен и бъдещето на Украйна като самостоятелна държава. Една победа на неокомунистическата левица със сигурност ще означава отказ от европейската интеграция и от специалните отношения с НАТО, които страната (която по конституция е неутрална държава) поддържа днес. Вместо това Киев вероятно ще се ориентира към военнополитически съюз с Москва с всички възможни последици от това. Не би следвало да се изключва дори разделяне на страната, тъй като западните райони на Украйна, където доминират националистите от РУХ и където има силни антируски настроения, едва ли ще възприемат подобно възраждане духа на Переяславската рада (през 1654 г. в Переяславл е взето решение за обединение на Украйна с Русия). Тази опасност добре съзнават не само сегашният украински президент, но и американската администрация, която смята Украйна за стратегически партньор на САЩ в Източна Европа. Неслучайно финансова помощ отпускана от Вашингтон за Киев е най-голямата след тази за Израел и Египет. Ясно е също така, че центристкият пропрезидентски блок не е в състояние да се противопостави ефективно на настъплението на комунистите и техните съюзници. Това кара мнозина да насочват поглед към националистическата десница, олицетворявана от РУХ и неговия харизматичен лидер Чорновил. Не е изключено битката за бъдещето на Украйна да изведе националистите до върховете на властта, а бившият дисидент Чорновил да посрещне идващото хилядолетие като държавен глава на една от най-големите държави в Европа.
 


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |