ТАНКОВЕТЕ НА ВТОРАТА 
СВЕТОВНА ВОЙНА
Пламен ВАСИЛЕВ
 
    При подготовката на Германия за Втората световна война, ударението по отношение на наземните операции пада върху създаването на бронетанкови подразделения, способни за кратко време да преодоляват значително разстояние и да нанасят мощни удари във всички направления, така че да пробият максимално бързо вражеската отбрана. Без никакво съмнение най-големият коз на Вермахта е мобилността на неговите подразделения. Германия започва войната с 6 танкови дивизии от стандартния танк Панцер III, още 4 дивизии, съставени от лекия Панцер II плюс 4 моторизирани дивизии. Тези машини, заедно с влезлият по-късно (през 1940 г.) и станал стандартен танк на Вермахта - Панцер IV, са предизвикателство, на което по онова време Съюзниците не могат да противопоставят нищо адекватно, като изключим може би британския танк “Матилда” с дебелата му броня, но със скорост едва 13 км/ч. Немските танкове са относително леки и механично издръжливи машини, които обаче не са съобразени с огромните руски пространства. Все пак при настъплението в Русия се вижда, че германците са извлекли доста поуки от предишните си операции. Въздушната подкрепа е забележителна, а настъплението на танковете е безпрецедентно по своята мощ. Германската армия взема толкова пленници, че през декември 1941 две трети от Червената армия са елиминирани. Тя обаче запазва съпротивителните си способности, а получава и мощни подкрепления от елитни части, обучавани в Сибир и добре подготвени за изключително тежката руска зима. Наличието на огромен по дължина фронт силно затруднява съсредоточаването на по-значителни сили и техника в определено направление или място. След 6 декември 1941 за първи път армията на Третия Райх е принудена да води сражения, в които под въпрос е поставено оцеляването й. В развитието на бронетанковата си техника руснаците намират адекватно решение в лицето на Т-34, един танк, по-бърз, по-добре въоръжен и брониран от който и да било друг от същия клас. Германците се опитват да отговорят с великолепния Панцер V “Пантера”, със 75 мм  оръдие, и двата класически тежки танка Тигър I и II, с оръдия калибър 88 мм.

    Панцер II  е най-използваният по време на офанзивата във Франция през 1940. Това е лек танк със шестцилиндров бензинов двигател с мощност 140 к.с., дълъг  е 4,80 м, широк 2,20 м, височината му е 2 м, а масата - 9,5 тона и обикновено е използван за разузнаване, а по-рядко в бой. Въоръжен е с едно 20 мм оръдие и съосна 7,92 мм картечница в купола, екипажът е трима души, а максималната дебелина на бронята - 35 мм. Тактико-техническите му характеристики са били подобрявани многократно и различни модели на тази машина са използвани чак до края на войната. Моделът F се появява през 1941 и е използван в Северна Африка. Общо са били произведени 2500 такива машини.

    Панцер III е замислен като основен боен танк и се появява за първи път през 1936. Снабден е с 12-цилиндров бензинов двигател с мощност 300 к.с., масата му е 22 тона, дълъг е 5,50 м (6,4 заедно с оръдието), широк 2,9 м, височината му е 2,50 м. Развива максимална скорост 40 км/ч и може да измине с едно зареждане 176 км, а максималната дебелина на бронята е 50 мм. С екипаж от 5 човека този танк съставлява ядрото на танковите дивизии чак до 1942. Проектът на Даймлер-Бенц, модификацията “Е”, е първият модел с окачване характерно и за съвременните танкове и представляващо 6 малки странични колела, монтирани на еластични, издържащи на усукване, напречни греди. Въоръжението му е усилено значително - първите модификации са с късо оръдие калибър 37 мм и броня дебела едва 15 мм, а моделът J от 1941 е с 50 мм оръдие KwK 39 L/60 и предна броня 50 мм. Стандартният немски танк Панцер III участва във всички големи сражения до 1943, като доста машини остават в експлоатация до края на войната.

    Панцер IV е замислен отначало като 75 мм самоходно артилерийско оръдие за поддръжка настъплението на бронираните машини, но става масовия, основен, германски боен танк през Втората световна война. Конструкцията и здравината на шасито позволяват прогресивно увеличаване на въоръжението и бронираността му. С 12-цилиндров бензинов двигател с мощност 300 к.с., дължина 5,90 м /с оръдието 7 м/, широчина 3,30 м и височина 2,70 м, маса 25 тона, максимална скорост 38 км/ч и екипаж от пет човека, той има далечина на пробега 200 км. Неговото производство продължава до края на войната, достигайки до 8 500 броя. Въоръжението му в началото е 75 мм оръдие KwK L/24 с малка скорострелност при първоначалните модели, като в модела “H”, показан тук, то е заменено с KwK L/48, 75 мм, стрелящо почти два пъти по-бързо от L/24, и увеличена дебелина на бронята, достигаща до 80 мм и подсилена с противокумулативни екрани около купола и бойното отделение.

    Създаването на Панцер V “Пантера” е свързано в значителна степен с влиянието на средния съветски танк Т-34, който германците срещат за пръв път през юли 1941. Предложението да се копира руския танк, оказал се по-добър от който и да било немски танк в действие по това време, е отхвърлено като неизпълнимо, но някои характеристики на Т-34 са заимствани в новата машина, като например наклонената предна бронирана плоскост. Панцер V Пантера е снабден с 12-цилиндров бензинов двигател с мощност 700 к.с., има екипаж от 5 души, тежи 45 тона, развива скорост от 45 км/ч и има автономия на пробега 176 км. Дължината му е 6,90 м (8,80 с оръдието), широк е 3,40 м, а височината му е 3,10 м. Пантера започва да се произвежда през ноември 1942 г. и първите машини /модел D/ имат многобройни технически проблеми, които са в голяма степен разрешени във втория модел “А”, показан тук. Той притежава 75 мм оръдие KwK  42 L/70 и 7,92 мм съосна картечница, монтирана върху купола и защита на бензиновите резервоари, а бронята достига до 80 мм.
Общо 5 800 Пантери са произведени в три модификации до края на войната. Това е един от най-добрите средни танкове по онова време и някои от характеристиките му са заимствани в много модели следвоенни танкове.

    От всички немски танкове, влезли в бой със Съюзническите войски по време на Втората световна война вероятно Тигър I е този, оставил най-дълбоко и силно впечатление сред тях. Мощното му 88 мм оръдие и дебелата му 110 мм броня го правят практически неуязвим за съюзническите танкове в Северна Африка през 1942-43. За първи път използван в Русия през ноември 1942, той е конструиран от фирмата Хеншел с 12-цилиндров бензинов двигател, 700 к.с., тежи 55 тона, развива 38 км/ч, има далечина на пробега 99 км и екипаж от 5 души. Размерите му са: дължина 6,20 м /8,20 с оръдието/, широчина 3,70 м и височина 2,90 м. Произведени са общо 1350 машини, които оказват голямо влияние върху по-голямата част от сраженията, в които участват от 1942 до края на войната.

    По-добрите съветски танкове подтикват германците да създадат през 1942-1943 г. по-мощна версия на Тигър. Конструиран също от Хеншел, Тигър II има общи черти с Тигър I, но прилича и на Пантера по наклонената предна бронирана плоскост, както и в редица други особености, тъй като се е целяла максимална стандартизация. Тигър II има същия двигател като Тигър I, дълъг е 7,20 м /10,20 с оръдието/, широк 3,70 м, висок 3,10 м, с маса 68,6 тона, максимална. скорост 38 км/ч, далечина на действие 108 км и екипаж 5 души. Произведен в 485 броя до края на войната, с някои технически проблеми, породени от краткото време за разработването и създаването му, Тигър II с 88 мм си оръдие, двете 7,92 мм картечници и дебелата 150 - 185 мм броня все пак остава най-страшната от бронираните машини, използвани по време на Втората световна война.

    Първоначално Съветският съюз противопоставя на германците леките /18-19 тона/ танкове А-20 и Т-32, чието най-голямо качество е мощният 450 к.с. двигател и забележителната скорост от 65 км/ч, въоръжени съответно с 45 мм и 76,2 мм оръдие плюс две 7,62 мм картечници. Високата скорост обаче не им помага особено в сраженията, а слабата бронева защита - 20-30 мм ги прави лесна жертва на германските танкове. Руският отговор се нарича Т-34 - среден танк, от който са произведени от 1939 г. до края на войната 40 000 броя. Т-34 е забележителен с голямата си проходимост, повратливост, мощност и скорост - тежи 26 тона, а модернизираният от 1944 г Т-34-85 - 32 тона, снабдени са с дизелов двигател /500 к.с./, благодарение на който развиват скорост 51 км/ч. Екипажът им е от 4 или 5 човека, имат далечина на действие съответно 370 и 420 км, въоръжени са с 76,2 мм оръдие, по-късно заменено с 85 мм и две 7,62 мм картечници и броня 45-75 мм - не много дебела, но поставена под ъгъл от 30 градуса, което увеличава ефективността й.

    Още преди началото на войната руснаците разработват тежкия танк “Климент Ворошилов” КВ-1. Той е снабден с двигател с мощност 600 к.с., тежи 47 тона, бронята му е увеличена до 75 мм, въоръжен е с едно 76,2 мм оръдие и три 7,62 мм картечници. Екипажът му се състои от 5 души, развива максимална скорост от 25 км/ч и има далечина на пробега 250 км. Тъй като този танк е твърде тежък и бавен, по-късно се създава усъвършенстваната версия КВ-1с, която се отличава само с намалената до 42,5 тона маса, дебелина на бронята до 60 мм и увеличената до 42 км/ч скорост. Третата версия - КВ-85 е с маса 46 тона, екипаж от 4 души, и по-мощно - 85 мм оръдие.

    Курската битка показва, че 76 мм, а даже и по-мощното 85 мм оръдие са недостатъчни за борба срещу Пантерите и Тигрите. Затова руските конструктори създават нов танк “Йосиф Сталин” ИС-2, чието главно предимство е необикновено мощното му въоръжение - 122 мм оръдие и броня, дебела 105-120 мм. Масата му е 46 тона, максимална скорост 37 км/ч, двигателят е с мощност 520 к.с.

    Много от битките във Втората световна война са решени от танковете. Затова невъзможността на германците да поддържат първоначалното си превъзходство над съюзниците в това отношение, до голяма степен предопределя и тяхното поражение в нея.

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |