Make your own free website on Tripod.com
 
 
ТРЕТА БАЛКАНСКА ВОЙНА - ЗАЩО НЕ?
Когато се говори за сърби и албанци, нещата наистина могат да отидат до края
ЧАВДАР СИРАКОВ

    Под предлог, че преследват терористи от Армията за освобождение на Косово, сръбски части навлизат на територията на Албания и Република Македония. По същото време българските гранични пунктове Отоманци, Стрезимировци и Калотино са задръстени от косовски бежанци, които поради затваряне на македонската и албанската граница са потърсили спасение на изток. За да потуши конфликта НАТО иска съдействие от България, Албания и Македония. От Белград Шешел заявява, че югославската армия ще атакува всяка страна, предоставила територията си на пакта.

    Този апокалиптичен сценарий е само един от възможните варианти за развитие на косовския пожар. Сам по себе си той е равнозначен на Трета Балканска война. За всеки живял на Балканите е ясно, че когато се говори за сърби и албанци, нещата наистина могат да отидат до края. Конфликтът е с вековна давност, а през последните години радикализацията на страните върви в геометрична прогресия. Най-меката албанска позиция е: Косово - протекторат на ООН преди да бъде обявено за независима република. От другата страна предлагат единствено преговори за мъглява автономия без чужди посредници. И докато Западът въвежда оръжейни санкции срещу сърбите, битката на терена започва. Вече не става дума за акции на сръбската полиция, която и бездруго е военизирана, тъй като разполага с “полицейска” артилерия и “полицейски” танкове, а за намесата на самата югославска армия, чиито части открито се дислоцират по границата с Албания. Радикалните албанци също не бездействат и трайно завземат редица села в централно Косово. За тях Ругова е прекален пацифист и предател, пречещ на АОК да вдигне всеки албанец срещу окупатора.
 
    Къде в тази обстановка се пречупват позициите и интересите на съседните държави?

     Албания явно поддържа своите сънародници в Косово и по редица секретни данни тайно ги въоръжава. Гърция тайно симпатизира на сърбите, но се бои от бежански поток и се стреми да изразява позиции, близки до тези на контактната група, доколко последната би могла да се смята за единен фактор. Турция тайно е на страната на албанците, но не смее да го изрази заради своето Косово - Кюрдистан. Заради своето Косово в западната си част и дори в някои скопски квартали, Македония официално подкрепя контактната група, но просръбското й ръководство на моменти губи самообладанието си и така се стига до инициативи като “плана Глигоров” за коридорите към Албания, което по същество е вземане на страна в конфликта. Преживяла най-болезнено предишните санкции, България прояви дипломатическа активност и обедини официалните становища на съседките си, но по същество това не променя ситуацията.
 
    В този омагьосан геополитически лабиринт недокрай ясна е ролята на международната контактна група. Засега единствено американците гледат много сериозно на възможността за ново, още по-мащабно, повторение на босненската трагедия. Те са за строги санкции срещу Белград, за тотална изолация на режима и според все повече висши офицери от Пентагона за военна акция в Косово. На другия край е традиционната политика на Русия, която бе в унисон с останалите страни-членки единствено по отношение на референдума в Сърбия. Европейците пък са за спазване на човешките права, за широка автономия на албанците, за диалог, неща, за които и сърби, и албанци все по-малко искат да слушат.

    На бойното поле обаче стратегиите ясно се очертават. С блокадата на албанската граница югоармията максимално ще ограничи снабдяването на албанските бойци с оръжие и муниции. След това от север и североизток ще започне масово прочистване на селищата от “терористи”, а това ще образува пълноводна бежанска река на юг и югоизток. Така в ръцете на сърбите ще останат плодородното Северно Косово и богатите залежи на цветни метали в източната част, основна суровина за стратегическия комбинат Трепча. Оттук нататък Милошевич може да започне да преговаря. На албанците ще бъде предложена някаква автономия в рамките на Сърбия, т. е. ако искате да се завърнете по домовете си, признайте сръбските власти, ако не, стойте си по голите хълмове на юг и се разпилейте по целия полуостров.

    Санкциите, референдумът и радикализацията на сърбите биха могли да позволят на Слободан Милошевич да прибегне до подобна схема за разсичане на Косовския възел. Но като опитен тактик, той е наясно, че Западът не би му позволил да стигне дотам. Чувството му за съхранение на властта на всяка цена, според белградския политически коментатор Стоян Церович, би го подтикнало да направи някои отстъпки пред контактната група. Но това пък може да стане коз в ръцете на Войслав Шешел, който чака всеки удобен момент да яхне сръбската националистическа истерия. А както е известно Шешел и военният му министър от радикалното правителство в сянка през 1996 г. Томислав Николич имат прост план за “решаване проблема с албанците в Космет” - сръбското население се извежда от областта, а след това влиза в действие неутронната бомба.

    Хърватският писател Мирослав Кърлежа оприличаваше Балканите на кръчма, а сърбите наричаше “махмурлиите от балканската кръчма”. За съжаление, в края на ХХ век никой не може да гарантира, че тази кръчма няма да бъде изпотрошена и подпалена от не съвсем изтрезнелите балкански махмурлии.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |