Make your own free website on Tripod.com
 
 
УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ
И ПРЕПОРЪКИТЕ НА ЮНЕСКО
(Как министър Методиев стана брънка от 
многоходовата външна политика на Турция)
Бисер Банчев
    Дори най-запалените критици на министър Методиев не виждат истинската опасност. За пореден път Турция показва как се прави външна политика. За пореден път никой в България не го разбра.
    Министърът стана пионка в една игра, която далеч надхвърля Балканския полуостров и българо-турските отношения. Същевременно общественото мнение затъна във фарсовия спор имало ли е турско робство и колко разбира Веселин Методиев от история.
    От история Веселин Методиев разбира и затова е спокоен за сравняването на учебниците. Проблемът е, че за турската страна няма никакво значение какво ще отсъди смесената комисия.
    Сравнени по толерантност българските учебници печелят без проблеми. Наскоро фондация “Балкански колежи”, финансирана от програмата “ФАР” сравни учебниците по история на шест балкански страни. Според него българските учебници представят коректно фактите от историята и не съдържат обидни квалификации за чужди държави.
    Между другото терминът “турско робство” още през 70-те години бе заменен с “османско владичество”.
Споменатото изследване критикува свързването на учебния материал с т. нар. “свещена територия” - Мизия, Тракия и Македония. Идеалът на Санстефанска България се сочи като възможен източник на конфликти.
Всъщност Санстефанска България дори не обхваща всички български земи. Така например Северна Добруджа е дадена на Румъния, а районът на Ниш - на Сърбия. През 1878 г. Великите сили не са имали съмнения, че това са територии с преобладаващо българско население. Показателно е, че те отсъстват от очертанията на “свещената територия” (още по този въпрос може да прочетете в “НИЕ”, бр. 2, 1998).
Българските учебници подминават като второстепен въпроса за българския принос към световната цивилизация, макар че биха имали достатъчно основание да го направят.
    Турските учебници компенсират с лихвите това отсъствие. Всички те са основани на т. нар. “турска историческа теза”. Важна част от нея е, че “турският език е в основата на всички културни езици”.
Цивилизационният принос се търси още в древността. Преподава се, че не “съществува самостоятелна гръцка цивилизация”. Гърците все пак са зачетени, докато траките въобще липсват.
    По принцип другите народи почти нямат място в турските учебници. В страниците, посветени на Османската империя, се говори рядко за немюсюлманското население. То присъства само за да се внушат тези, като писаната от покойния Тургут Йозал, че християните силно желаели да дадат децата си за еничари, заради “перспективите от бляскава кариера”. За Априлското въстание (1876) учебниците пишат, че “българите се нахвърлили срещу турския народ”. Авторите отричат обвиненията за извършване на кланета над мирното немюсюлманско население при потушаването на въстанието и ги определят като инсинуации на Русия. Турската наука винаги е определяла всички, които са се борили за национална независимост, като “първите в света терористични организации”. Сражението на Шипка е наречено “българското предателство”. Урокът за Балканските войни обвинява българи и гърци в кланета и мародерства сред турското население. Редките споменавания на Християнските народи и то предимно в отрицателен план подчертават “образа на врага”. Най-негативно са представени българите и гърците. Единствено Русия е представена като по-голям враг на турците.
    Точно срещу “образа на врага” са насочени усилията на ЮНЕСКО. От много години световната организация налага идеята за смесени комисии, анализиращи учебното съдържание. Идеята се прилага успешно в държавите от Европейския съюз.
    Ние не трябва да се страхухуваме от подобна комисия. Тя ще покаже само едно. Нашите учебници съдържат по-малко обиди и неистини.
    Въпреки неизбежните национални пристрастия, българинът винаги се е отличавал със своята толерантност. Приемаме го по подразбиране и мислим, че и другите го знаят. Ако България има за какво да бъде укорявана, то е липсата на навици и модел на представяне пред света. Защитната нагласа винаги ни е водила до загуби. Добрата воля на българите трябва да стане достояние на ЮНЕСКО, Европейския Съюз, Съвета на Европа и т.н.
    Всяко нещо, което може да ни представи в положителна светлина трябва да бъде многократно тиражирано. Проблемът не е в смесената комисия за преглед на учебното съдържание. Проблемът е, че не можем да извлечем дивидент от нея.
    Дивиденти още от сега извлича Турция. Реално никой не се интересува дали препоръките на подобна комисия се прилагат. Самото участие обаче, изгражда положителния образ на една страна. Това ще бъде поредния аргумент на Турция, че е цивилизована и модерна държава.
    Образът на Турция несъмнено се нуждае от разкрасяване. Върху него все още лежи сянката на геноцида над повече от 1 500 000 арменци само за периода 1915-1923 г. Геноцидът бе осъден от ООН през 1984 г. и от Европейския Парламент през 1987 г.
    Вината за геноцида пада върху Османската империя, но модерна Турция се обявява за нейна наследница и чества 700 години от основаването й. Съвременна Турция също се обвинява в постоянни нарушения на човешките права. Кюрдите са само един пример.
    За разлика от нас в Турция си дават сметка колко е важно да си признат в света и то с положителен образ. Турското правителство не жали средства в тази насока. То наема световни рекламни агенции по модела на “Кока Кола” и “IBM”. През 1989 г. бе нает рекламният колос “Саачи и Саачи”, с цел промяна на обществения имидж на Турция във Великобритания.
    Същата поръчка в САЩ се изпълнява от “Хил и Ноултън” срущу 1 100 000 долара годишно, от “Интърнешънъл Адвайзърс” срущу 875 000 и т.н. Между другото фирмите имат ангажимент “...по установяване и коригиране на фактически грешки относно съвременна Турция и турската история, съдържащи се в учебниците за средно образование ...и в стандартните справочни енциклопедии”.
    Турското правителство само решава кои са “фактическите грешки”. През 1986 г. в Турция бе цензуриран преводът на “Енциклопедия Британика” заради бележа под линия, която споменава, че през ХII век в Киликия е имало арменска държава.
    През последните 15 години Турция е изразходвала не по-малко от 3 000 000 долара за финансиране на университети, институти и отделни историци в САЩ, които да “разкриват истината за турската история”.
    Нямаме данни за Европа, но числата са съпоставими.
    Очевидно Турция държи да има добър образ пред света и не жали средствата. Много професори реализираха допълнителен доход.
    Далеч сме от мисълта, че министър Методиев е купен. Но още по-жалко би било да е свършил работата без пари. Благородният порив на българските историци ще бъде поредното средство в турската външнополитическа стратегия.
    Глупаво ще бъде да създаваме нов “образ на врага”. Турската държава трябва да бъде похвалена за умението й да отстоява своята национална политика.
    Вместо да сипем хули срещу турците, можем просто да се поучим от тях.
    Това е същността на модерния национализъм.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |