Make your own free website on Tripod.com
ЦЕНАТА НА ПРЕСТИЖА
В цял свят богатите купуват престижа си
само по един начин - чрез осъзната и планомерна благотворителност
Бисер Банчев

    Българските новобогаташи чувстват липсата от пълноценно признание. Подценявани от западните си партньори, те не се радват и на уважението на своите сънародници. Особено ги дразни мълчаливото презрение на старите буржоазни фамилии.

    До преди година-две това беше без значение. Днес “децата на перестройката” изживяват драма. Мутрите искат да станат предприемачи, а комсомолските секретари - аристократи. Има механизъм, който предлага рение на проблема. Моделът му е заложен в българската традиция.

    Днес никой не пита как богатите възрожденци са направили парите си. Паметта на нацията съхранява само благородното им дело.

    Практически всеки по-заможен българин е дарявал за църква, за училище или за стипендии на бедни, но талантливи деца. Никой не се интересува, че Васил Априлов е печелил парите си като производител на водка в Одеса. Само специалистите знаят, че братята Евлоги и Христо Георгиеви са развивали търговски и лихварски операции на територията на две империи - Османската и Австроунгарската, като са живеели в Румъния и са били покровителствани от външното министерство на Руската империя. Всички обаче знаят, че Софийският университет е построен с тяхно дарение. С дарение е създадено и подържано Висшето Търговско училище “Димитър А. Ценов” в Свищов. Това е само един от примерите как възрожденската традиция е продължена и след Освобождението.

    Най-богатият българин Иван Е. Гешов отделя от времето и парите си и е дългогодишен председател на БЧК. Същият като председател на БАН, със собсвени пари покрива дълговете на академията. Недостижим остава и примерът на тютюневия магнат Кудоглу създал Дом за благотворителност и народно здраве “Димитър Петков Кудоглу” и дарил за целта пететажна сграда в центъра на Пловдив и приходите от два тютюневи склада.

    Това не са единични примери. В началото на века фонд “Дарители и завещатели”, управляван от Министерството на Просвещението, е вторият по големина след пенсионния. Той управлява фондове като “Донка и Атанас Бурови”, които осигуряват стипендии за бедни ученици от гимназията в Лясковец. В това отношение богатите българи не се отличават от световния елит. Достатъчно е да споменем създадените в първата половина на века фондации “Братя Рокфелер” и “Форд”. Изключително голяма роля за хуманността през ХХ век оказва и шведската фондация “Валенберг”. Германските концерни “Бертелсман” и “Фолксваген” също са известни с мощните си фондации.

    Разбира се подтикът за дарителство не е само филантропичен. Твърди се, че ако семейство Форд са били направили своята фондация 20 години по-рано, по примера на Рокфелерови, към днешна дата те биха контролирали два пъти по-голям финансов ресурс.

    Оправдани са и средствата, отделени за подпомагане на науката. Приоритет имат стратегическите центрове. Специализирани в рискови анализи, те оценяват политическия и социален риск на всяка крупна инвестиция. Прогнозите им внасят известна сигурност и предвидимост в днешния несигурен свят. Различните фондации са място, където могат да се срещнат в дружеска обстановка, непримирими противници в бизнеса и политиката.

    Известен благотворител трудно може да бъде злепоставен. И Стефка Костадинова, и Весела Лечева са шампионки с бизнес-интереси, но Стефка Костадинова е много по-сериозно ангажирана с благотворителност. Тези неща постепенно започват да се разбират и вече има примери, как нашумели застрахователни компании финансират социални трапезарии. Младите български бизнесмени и досега са демонстрирали склонност за спомоществователство. Просто спонсорирането на артистки и футболни клубове трябва да бъде заменено със социална благотворителност.

    Първите дами, въпреки проблемите помежду им, също дават пример и подсещат недосетливите бизнесмени, какви са правилата в модерната държава.

    Благотворителността е своеобразен “данък обществено мнение”. Плащат го богатите от цял свят.

    Само чрез благотворителността “децата на прехода” ще забравят съмнителото си минало и ще се почувстват наиститна членове на един нов свят. Силните и в Америка и в Европа ще ги приемат като равни.

    Протича скрито преразпределение на местата в българския политически и бизнес елит. Благотворителността е етикетът на “силните на деня”.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |