Make your own free website on Tripod.com
В Черна Гора отново идва
времето на „бели” и „зелени”
”Федерацията е мъртва”, заявиха видни интелектуалци след като бившият черногорски президент Момир Булатович бе избран за съюзен премиер, въпреки съпротивата на парламента в Подгорица
Чавдар Иванов
 

    През късната есен на 1918 г., когато по фронтовете на Първата световна война оръдията вече са замлъкнали, дълбоките клисури на черногорските планини разнасят надалеч ехото от пушечни изстрели. Какво всъщност се случва? Едни срещу други са се изправили бойни чети популярни сред местното население като “бели” и “зелени”. Зелените се сражават за обща държава със Сърбия, докато белите отстояват независимостта на Черна гора на всяка цена. След няколкомесечни боеве, водени с променлив успех, съдбата на тази минигражданска война е решена от сръбския генерален щаб, който изпраща Крушевацкия полк в помощ на зелените. През пролетта на 1919 г. белите са разбити, а един от водачите им - войводата Вукашин Маврович, е обесен на площада в северния черногорски градец Плевля.
 

    Според агенция "Дамар" в началото на 1997 г. над 65 на сто от гражданите на Черна гора са подкрепяли общата държава (включвайки и стремежа за унитаризация на СРЮ). В средата на 1998 г. броят на онези, които смятат, че СР Югославия е най-доброто бъдеще за Черна гора, за пръв път падна под 50 процента. Обявяващите се за унитарна държава са само 3 процента. 

    На президентските избори през октомври 1997 г. Джуканович победи само с 5000 гласа. На парламентарните избори на 31 май 1998 г. разликата вече бе смазваща: 169 674 за коалицията на Джуканович срещу 123 552 гласа за поддръжниците на Момир Булатович. Ако се вземат предвид и гласовете на либералите, открито обявяващи се за независима Черна гора, става ясно, че две трети от черногорците казаха "Не" на политиката на Милошевич.

    80 години след онези събития, които югославската историография се бе постарала да превърне в бели полета за черногорския народ, в Подгорица вече се очертават наследниците на някогашните “бели” и “зелени”. Изразителната победа на движението “Да живеем по-добре” на президента Мило Джуканович на последните парламентарни избори над белградското протеже Момир Булатович и неговата Социалистическа народна партия, извади от равновесие официалните югославски кръгове. Създадената трипартийна конфигурация в черногорския парламент отрежда на новите “зелени” аутсайдерска роля. Въпреки че никога официално не е заявявал, че ще отдели страната си от Югославия, Мило Джуканович е наричан от почти всички политически среди в Белград сепаратист, а контролираните от режима на Милошевич медии му отреждат ролята на Стипе Месич, последният ротационен президент на СФРЮ. Наистина в чужбина Джуканович определено се държи като глава на независима държава. При посещенията във Вашингтон, Париж, Лондон и Москва нито едно от югославските посолства не бе уведомено за програмата и срещите на президента от Подгорица. Затова пък навсякъде Мило Джуканович бе приет на възможно най-високо държавно ниво, а обещанията за финансова помощ и икономически контакти с републиката му се оказаха не само думи. Черногорски икономически делегации не спират да обикалят Европа и да търсят най-различни начини за изправянето на крака на предприятията в страната. Наскоро норвежки корабостроителен гигант направи джойнтвентчър с корабостроителницата в Котор. Очакваното съвместно производство е за около 100 милиона долара годишно. “Ал Италия” пък е готова да купи и стабилизира закритата “Монтенегро еърлайнс” и с това да отвори обратния път на западните туристи към адриатическата перла. Шведски и германски фирми имат интерес към черногорското дървопреработване и текстил. Цялото това икономическо раздвижване откъм Адриатика вбесява югочиновниците предвид тежките санкции спрямо федерацията. А от западните столици президентът Джуканович продължава да призовава за мирно решение на косовския конфликт с помощта на чуждестранни посредници. Разливайки победното шампанско в следизборната нощ, той каза, че последната битка, която трябва да се спечели е за демократизацията на цяла Югославия.

    Но дали такава битка изобщо е възможно да се спечели при семейния режим в Белград? Милошевич заедно със загубилия в Подгорица съюзен премиер Момир Булатович са противници, решени на всичко. Притискани все по-твърдо от Запада заради Косово, те търсят оправдание за провала си в “предателската политика на Джуканович”. А в Черна гора всеки ден никнат нови комитети на майките, които искат синовете им да не служат в югославската армия. В тази обстановка започва заседанията си черногорският парламент, където председателят на Либералната партия Славко Перович вече е подготвил проектозакона за бъдещия референдум. На него според лидера на третата парламентарна сила, черногорците трябва да отговорят на въпроса: “Съгласни ли сте вашата родина Черна гора да стане независима държава, неделима част от демократична и обединена Европа”.
 


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |