Make your own free website on Tripod.com
КОМУНИЗМЪТ УБИ
85 МИЛИОНА ДУШИ
Френски интелектуалец настоява да се преодолее “фашисткия комплекс”
и ясно да се каже: “комунизъм=националсоциализъм”
ТАНЯ МАНГАЛАКОВА
 
    85 милиона невинни са убити в името на Маркс и Ленин за няколко десетилетия от СССР до Китай, минавайки пред Камбоджа, според авторите на “Черната книга на комунизма”, публикувана от френското издателство “Робер Лафон”. Историците очертават криминалните измерения на комунизма в 800 страници, използвайки отворените архиви на Изток. Книгата смразява кръвта с проучванията си страна по страна, картите на руския ГУЛАГ и китайския “Лаогаи” и на непоносимите снимки на редиците мъртви тела. Стотици концентрационни лагери, съзнателно провокиран глад, депортиране на цели населения, фалшифицирани процеси, измъчвани, обесени, разстреляни противници, екзекутирани с куршум в тила... Тази мартирология е организирана в името на “прогреса и щастието на човечеството”.

    Поставянето под въпрос на личността на Ленин от “Черната книга” не е нещо ново. Прокламираната “диктатура на пролетариата” води неизбежно до терора. Френският историк Никола Верт потвърждава тази очевидност, проучвайки непубликувани архиви. Читателят остава потресен от призивите към убийства, произнесени от Ленин, и осъществени от чудовищното Че Ка (бъдещото ГПУ, НКВД, КГБ) на Дзерджински. След Октомврийската революция десетки хиляди заложници са разстреляни, стотици хиляди разбунтувани селяни са убити, 5 милиона души умират от глад, донските казаци са ликвидирани или депортирани, концентрационни лагери се отварят още през 1918 г. Невъзможно е след тези разкрития да се вярва във фикцията за чистия и невинен болшевизъм, “изпортен” от злия Сталин.

    Преди издаването на книгата трима от нейните шестима основни автори се разбунтуваха срещу Стефан Куртоа, шеф на екипа, обвинявайки го в изопачаване на фактите и “преминаване от научното в идеологическото”. Всъщност причината за полемиката е в сравнението, което прави Куртоа между комунизма и нацизма в предговора на книгата. “Смъртта от глад на едно дете на украински кулак, настойчиво тормозено с глад, “струва” колкото гладната смърт на едно еврейско дете от гетото във Варшава, притиснато от глад от нацисткия режим”. Куртоа сравнява броя на убитите от нацистите, които са “само” 25 милиона, с 85 млн. убити от комунистите.

    Извън терминологичния или идеологическия спор, съпътстващ промоцията на “Черната книга на комунизма”, най-голямото й предимство е документалното богатство. Равносметката в цифри е, че в СССР има 20 млн. мъртви (извън войната), в Китай - 65 млн., с което Мао печели рекорда за най-голям убиец на всички времена, в Камбоджа - 2 млн. мъртви от население от 7,8 млн. души.

    Публикуването на “Черната книга на комунизма” послужи на френския печат да упрекне левицата заради отказа й да класира комунистическия геноцид сред престъпленията срещу човечеството. Журналистите публикуваха отново написаната през 1931 г. от Луи Арагон “поема”, в която той възпява желанието си за създаване на френско ГПУ:

    “Пея за Ге Пе У,
    необходимо във Франция
    Искайте Ге Пе У
    Трябва ви Ге Пе У
    Да живее Ге Пе У,
    диалектическа фигура на героизма”

    Издаваното на френски език сп. “Изток-Запад”, списвано от журналисти от бившите комунистически режими в Европа, посвещава своя 51- ви брой на “Черната книга на комунизма”. Кореспондентката на изданието в Белград Оливия Русовац пише за жертвите на комунизма в Югославия в статията си “Историята намира убежище в романите”.
    “Символ на сталинските страдания в Югославия е Голи Оток, остров в Адриатика, където са престоявали хората,осъдени като агенти на ИНФОРМБЮРО, т. е. тези, които след скъсването на Сталин с Тито през 1948 г., са избрали Сталин. В лагера на Голи Оток и няколко други са преминали хора, чийто брой все още е непознат. Според признание на министъра на полицията от онова време, е имало 70 000 политически затворници, но други оценки посочват, че там е имало до 120 000”.

Комунизмът е „класов геноцид”
Стефан Куртоа   пред в. „Ди Цайт”
 
    Г-н Куртоа, вие подчертавате, че на съвестта на комунизма тежат 100 милиона жертви и сравнявате това число с 15-те милиона убити от нацистите. Какво целите с тази ранглиста на ужаса?

    - Цифрите просто отразяват реалностите. А сравнението трябва да покаже на обществеността, че комунизмът е причинил огромни трагедии, които са най-малкото сравними с трагедиите, за които отговорност носи националсоциализмът.

     Твърдите, че по цял свят комунизмът е извършил престъпления, които, ако се приложат критериите на Нюрнбергския процес, ще се окажат престъпления срещу човечеството. С други думи: избиване, прочистване, поробване, депортации, разделяне на хората по политически, расови и религиозни белези.

    - Комунистическите режими са вършили всякакви престъпления, най-тежките между които се вместват в споменатите критерии. Вземете например начина, по който Съветска Русия се разправя с казаците след 1920 г. - това си е геноцид. Мъжете са избити, жените, децата и старците - депортирани, селата - разрушени. Казашкото население е било изличено. Същото става и с кавказките народи след 1943 г. или с немците от Поволжието след 1941 г. Сходствата с големите гонения, извършени от нацистите срещу евреите и циганите, са просто фрапиращи. И в двата случая държавата преследва една народностна група не заради това, което тя върши, а заради това, което е. И в двата случая държавата предоставя цяла изградена структура за депортиране.

    Пишете за руския “класов геноцид” и за германския “расов геноцид”. Редно ли е този паралел да се прокарва без ограничение?

    - Ако измерваме престъпленията на двете системи от гледна точка на тяхната безчовечност - паралелът винаги е приложим. Това обаче не означава, че системите и техните престъпления са идентични. От 1945 г. насам знаем, че “абсолютното зло” се нарича националсоциализъм. Отскоро има свободен достъп до много архиви на комунизма и ние установяваме, че на Изток, особено в Съветския съюз и Китай, са вършени престъпления, които могат да бъдат сравнявани с тези на националсоциализма...

    Някои комунисти днес просто осъждат сталинизма, но това не е достатъчно. Това е все едно след 1945 г. германците да бяха заявили: “Да, ние осъждаме националсоциализма, но нека не говорим повече на тази тема”. Комунизмът носи отговорност за една от фундаменталните трагедии на ХХ век и това трябва внимателно да се анализира.


Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |