Make your own free website on Tripod.com
 

Македония в Интернет
Българската позиция се защитава от ентусиасти,
а не от държавните институции
СИМЕОН ЦОНЕВ

    Като мощно средство за информация световната компютърна мрежа “Интернет” се използва в последните години за усилена пропаганда по Македонския въпрос.  За съжаление, засега преобладават прогръцките и македонистките Web страници, българските се броят на пръсти.

    В началото, преди две-три години, преднина имаха гърците като по-отворена и богата нация. Немалка роля за това изигра и добре организираната гръцка емиграция в Западна Европа и най-вече в САЩ и Австралия.  Първи гърците успяха да регистрират сървъра http://www.macedonia.com/, който е типичен сайт, разясняващ гръцките претенции към Македония и името й.  Други известни гръцки  Web страници могат да се видят на
http: //www.abest.com/~angelos/.

    Общото за тях е, че се стремят да прокарат гръцките твърдения за Антична Македония, но също и за сегашното положение на българо-македонското малцинство в Гърция.  Не е отмината и по-новата история с борбите между българите екзархисти и гъркоманите патриаршисти.  Характерна за много гръцки сайтове е тенденцията българо-македонците в Гърция да се обявяват за славяногласни елини, а славяните в Република Македония - за българи, което все пак е някаква подкрепа на историческата истина за произхода на днешните македонци.

    В последно време, се акивизира и македонистката пропаганда и се нароиха страници на македонци - както от Република Македония, така и емигранти в Канада, Австралия и САЩ.  Представяйки страната си, те не пропускат да повторят основните постулати на скопските историчари, но в общи линии целта им не е полемиката по историческите и политическите проблеми.  Една от най-добрите страници на македонци в Интернет е Virtual Macedonia (http://www.vmacedonia.com/ - минава за официална страница на РМ в Интернет).

    Само ще отбележа, че първата страница, посветена на Република Македония, беше направена от български гражданин - Пламен Близнаков, който учеше в Аризонския щатски университет.  Адресът й е
http://www.b-info.com/places/

    Тук бих искал да се спра накратко на тези македонистки страници, които се занимават изключително с историята и политиката.  Такава е страницата на Славко Манговски (македонист, чиято майка е от Плевен) -
http://www.gate.net/Mango/

    Тя представлява историческо списание, излизащо по Интернет.  В него се третират всякакви проблеми на македонската история. Тук се публикуват и статиите на щипския “историчар” Александър Донски - ярък пример на примитивен македонизъм.  Друг подобен уеб-сайт е страницата на вестник “Македонско Сонце”
http://www.makedonskosonce.com/

    Като цяло тези страници се отличават с остро антибългарски позиции.  Откровено антибългарска е и страницата “Бележки за македонската история” http://eon.pmf.ukim.edu.mk/~filip/macedonia/history/.  Друг интересен македонистки сайт е “Македония за македонците” -http: //www.geocities.com/~makedonija/.

    Идва ред на българските страници за Македония. Парадоксално първият пробългарски сайт беше направен от един грък от Австралия. В него се даваха доста етнографски карти на Македония, документи за дейците на ВМОРО, мнения на чуждестранни учени, дипломати и пътешественици.  За съжаление, той вече не функционира.

    Вече споменах страницата на Пламен Близнаков, но тя е по-скоро информативна и не третира споровете по Македонския въпрос. Първата истинска пробългарска страница за македоската история и етнография беше създадена от Джордж Филипов, македонец от Австралия, потомък на емигранти от Леринско. Може би и досега тя си остава най-добрия източник на информация за Македония. Адресът й е:
http://www.adam.com.au/makedon/

    Разделена на части, страницата проследява македонската история от древността и средните векове до наши дни.  Има специални раздели, посветени на гръцкия терор в Егейска Македония, появата на македонизма, нарушаването на правата на българите във Вардарска Македония и др.

    Съществуват още 5-6 български страници за Македония, които бих се радвал да представя в следващите броеве на “НИЕ”. Дотогава ще предложа на читателя да разгледа обстойно споменатите досега. Много от тях предлагат връзки и към други подобни места в Интернет.


Главна страница | Съдържание на броя| Връзки | Кои сме НИЕ? |