Make your own free website on Tripod.com

Нереализираният десен проект

Звездата и смъртта на Александър Греков – един от най-ярките представители на модерната българска консервативна десница

Пламен ДИМИТРОВ

Казват, че за доброто образование на един човек са необходими поне три университетски дипломи - неговата и тези на баща му и дядо му. В този афоризъм е залегнала идеята, че семейната приемственост е единственото житейско предимство, което никой не може да постигне със собствени усилия. Александър Греков е от политиците, на които произходът дава начален старт, за да развият собствените си заложби. Дядо му е виден възрожденец, живял в Бесарабия. Бащата Димитър Греков е юрист с диплома от университета в Екс ан Прованс (Франция). Той е сред

Най-ярките фигури на българската политическа сцена

непосредствено след Освобождението. Бил е министър в няколко кабинета, председател на Народното събрание, а през 1899 е министър-председател. Димитър Греков е сред водачите на Консервативната партия и радетел за постепенното налагане на европейския тип демокрация у нас.

Роден през 1884, Александър следва стъпките на баща си и също завършва право в Екс ан Прованс. През 1909, след смъртта на стария Греков, се завръща в България за да поеме грижата за семейството. Качествата му на многообещаващ юрист са забелязани веднага и той е назначен във Външно министерство. В това ведомство остава до 1920. За работата на Греков известният историк и политик професор Никола Милев казва: “В дипломацията има много звани и малко избрани. Греков бе зван и избран, роден дипломат”.

След горчивото поражение в Междусъюзническата война Александър Греков заминава за Цариград и участва в тежките преговори за сключване на мир с Османската империя. През 1914, за кратко време е на служба в тайния кабинет на цар Фердинанд, а година по-късно вече управлява българската легация в Париж. В годините на Първата световна война младият дипломат представлява българските интереси в Швеция. От юли 1918 му е поверен дипломатически пост в Берн и тежката задача да организира пропагандата в полза на победена България. По онова време неутрална Швейцария е средище на голяма дипломатическа и пропагандна борба, водена с оглед на предстоящата мирна конференция в Париж.

Връхна точка в дипломатическата кариера на Александър Греков е мисията му на български делегат при Междусъюзническото управление в Западна (Беломорска) Тракия през 1919-1920. Обстановката е изключително трудна - България току-що е загубила голямата война и победителите са окупирали Беломорска Тракия, която до тогава е икономическата перла на страната ни. В областта започват преследвания срещу българското население. В лична среща с командващия съглашенските войски в Беломорието генерал Франше Д’Еспре, Греков успява да го убеди, че страната ни трябва да има свое представителство в Западна Тракия. Пак благодарение на неговите усилия се дължи и временното спиране процеса на изселване на българите от областта. Нещо повече - във временното управление са назначени и български чиновници. Следва преброяване на населението в спорната област, което категорично доказва стабилното присъствие на българския етнически елемент в нея.

Умелите действия на Греков не остават незабелязани за противниците на българщината в Беломорието. Лично гръцкият министър-председател Венизелос смята българският делегат при генерал Д’Еспре за “много сериозен противник” и прави всичко възможно за отзоваването му.

Завръщайки се в София през 1920, Александър Греков напуска Външно министерство в знак на протест срещу непрофесионализма, наложен във ведомството от земеделското правителство. Така българската дипломация губи един прекрасно подготвен специалист, който владее писмено и говоримо четири езика и с маниерите и обноските си изглежда напълно чужд на суровата балканска среда. Греков веднага е поканен да ръководи Дирекцията за покровителство на труда към сдружението на експортьорите и фабрикантите на тютюн. Големи са неговите заслуги за смекчаване на острите конфликти между труда и капитала, които заплашват да взривят страната.

От 1921

Многостранно надареният Греков

влиза в политиката. Той е сред иницииаторите за създаването на Народния сговор - организацията, която най-активно противодейства на некомпетентното управление на БЗНС. Със своя талант на роден обединител Александър Греков обикаля цялата страна, привличайки към новото формирование най-качествените кадри от различни политически партии. Той е живата връзка между едрия бизнес, интелигенцията и офицерите от Военния съюз и координира усилията на тези разнородни групи за свалянето на земеделското правителство. Така Греков се налага като естествен лидер на политическата сила, която само година по-късно ще поеме властта. През 1921 той официално е избран за първи председател на централното ръководство на Народния сговор.

Нему принадлежи и идеята за създаването на един от най-добрите български вестници - “Слово”. На 10 април 1922 излиза първият му брой, в който, като директор на изданието, Греков пише програмна статия. В нея обявява, че става дума за “вестник, който да издига ясни и надпартийни лозунги по големите общобългарски въпроси; вестник, който да ратува за единство, за спокойствие, за разбиране между политическите сили , в противовес на онова раздробяване, което е голямата болка на България”. И на журналистическото поприще Греков се изявява като джентълмен, без обаче да пести

Критиките към левия режим

и различните обществени недъзи. Малко преди смъртта си директорът на “Слово” влиза в преговори за купуване на модерна печатница, с която да постави изданието си на здрави икономически основи.

По ирония на съдбата, тъкмо журналистическото поприще се оказва фатално за Греков. На 21 май 1922 вечерта, той се отправя към любимия си Юнион клуб, но вижда, че си е забравил портфейла. Това го кара да се върне, като поръчва на файтонджията да закара сестрите му в клуба. Малко преди да стигне до къщата си на улица “Гурко” 48, Греков е застрелян с два куршума. Първият го пронизва в тила, а вторият - в лявата ръка. Смъртта настъпва мигновенно. Възползвайки се от настъпващия мрак, убиецът бързо изчезва в посока към Борисовата градина.

Престъплението остава неразкрито и ненаказано - земеделската власт очевидно не гори от желание да го разследва. С писмо от 25 май с.г. отговорността за жестокото убийство е поета от федерацията на анархо-комунистите, които вероятно са се чувствали засегнати от статиите на Греков. Въпреки това остават подозренията, че в това си деяние анархистите са били насърчени и от правителството на Стамболийски.

Погребението на Греков се превръща в истинска демонстрация за защита на демокрацията и свободата на словото. Присъстват много политици, журналисти, индустриаялци, учени, чужди дипломати. “Покойният доказа, че ако България е родила бай Ганьо, тя може да роди и един Александър Греков” - казва митрополит Стефан на опелото в църквата “Св. Неделя”.

Убийството на Греков е сред малкото единични терористични актове, които слагат изключително тежък отпечатък върху хода на новата българска история. Със смъртта на потомствения дипломат и политик от нашия обществен живот като че ли окончателно си отиват толерантността и благоразумието. Следващия лидер на Народния сговор също се казва Александър (Цанков), но е твърде далеч от качествата на предшественика си. Това се оказва фатално в месеците след 9 юни 1923, когато земеделците вече са свалени от власт. Държавното кормило попада в ръцете на неуравновесения професор по право, който очевидно не е в състояние да взема плавно политическите завои. Лъкатушенията в биографията му са в ярък контраст със спокойното израстване на неговия предшественик Греков.

За две три десетилетия Цанков успява да измине на бегом разстоянието от крайната левица до крайната десница. Започва кариерата си като член на БРСДП и в началото на века е едно от най-острите пера на нейния теоретичен орган - списание “Ново време”, редактирано от Димитър Благоев. След разцеплението в партията през 1903, Цанков се оказва на страната на “широките” социалисти, но скоро напуска и техните редици. По време на Първата световна война той подкрепя либералното правителство на Васил Радославов, а непосредствено след нея вече е в лагера на десницата. През 30-те години професорът по политикономия гради собствено политическо движение, което откирто копира модела на германските националсоциалисти.

През 1923 България е подложена на

Поредния напън за болшевизация

дирижиран от Москва. Намираща се в състояние на латентна гражданската война, страната се нуждае от спокойно и балансирано консервативно управление.Вместо това Цанков твърде емоционално се включва в играта на комунистите, които единствени имат изгода от ескалацията на напрежението. Същото се случва и след атентата в църквата “Света Неделя” през пролетта на 1925. Вероятно много от неблагополучията в управлението биха били избегнати, ако български министър-председател в тези критични за нацията години беше Александър Греков, а не неговият съименник Цанков. Политическият такт на Греков сигурно би удържал и единството на управляващата групировка, която скоро след преврата от 9 юни се разцепва, за да не се обедини никога вече.

Историците избягват да започват съжденията си с “ако”, но Александър Греков е един от малцината български политици, които просто изкушават гилдията да изневери на това професионално правило. Защото последиците от нелепата смърт на един от най-ярките водачи на родната десница отиват далеч напред във времето и слагат отпечатък върху обществения живот в страната през целия междувоенен период. Превръщайки се в едно от обясненията за така и останалия нереализиран “десен проект” в България от периода между двете световни войни.

 “Зверското убийство, извършено над един добър и почтен гражданин, над един журналист, който се бори за благото на отечеството си, потресе цяла София. В лицето на Греков българската журналистика губи една голама сила, един самоотвержен борец за правдата и истината”.

Вестник “Дневник”

“Нито една дума против Греков, защото той нямаше неприятели. Тих, спокоен, благ - Греков обичаше всички без разлика на партийни убеждения”.

Вестник “Утро”