Make your own free website on Tripod.com

СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

Живот и дейност на д-р Константин Стоилов ( 23. 09. 1853, Пловдив - 23. 03. 1901, София )

доц. д-р Георги Кокеров

Животът на д-р Константин Стоилов е кратък, както и на други "строителина съвременна България" - Ст. Стамболов, Д. Петксв, но оставя трайни следи в новата история на страната ни като виден съдател на третата българска държава. Той е един от създателите на българските демократични традиции. Времето, в което живее е бурно, сложно и напрегнато и изисква от първите български политици мащабно мислене, морална устойчивост и изключителна работоспособност. Животът на д-р Стоилов не е продължителен, но е наситен с интензивна и разнообразна работа в полза на България. Константин Стоилов е роден в Пловдив като единствен син на родителите си. Баща му, Стоил Константинов, Заарлията е от преселнически род от Стара Загора и е известен заможен човек и общественик в града. Майка му Мария Душкова Моравенова е от известния род на Моравеновите - преселници от Копривщица. Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж в Цариград. Завършва право с докторат в Хайделбергския университет. В семействато К. Стоилов получава строго патриархално възпитание, пропито с християнските идеи за хуманизъм и уважение на традициите. Това е основата, върху която се развива и разширява неговият интелект, задълбочават се и се обогатяват идеите и разбиранията му за уважение и развиване на общочовешките ценности.

Българският дух като червена нишка преминава през целия живот и дейност на К. Стоилов и се проявява в неговия характер, осветява неговите способности и дейност като интелектуалец, политик и държавник. По време на учението си в Робърт колеж и Хайделберг младият Стоилов води много строг и организиран живот. Цялото време, всичко в него е подчинено на учението. Чете изключително много. Еднакво добре му се отдават и природните, и хуманитарните науки. Навсякъде е първи по успех. При завършването на Робърт колеж владее гръцки, турски, френски, латински, английски езици. Обучението в колежа се води на английски език. Извън изискванията на училището усилено учи немски език, защото мисли да продължи образованието си в немски университет.

По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е "Мълчанието на историята върху българския народ". Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави. За неговото слово и словото на Иван Евстр. Гешов подробно пишат вестниците "Македония " и "Левант таймс". През юли 1871 г. в Робърт колеж са годишните изпити. Петте български момчета, завършващи курса се представят блестящо. и първи сред всички е К. Стоилов. Животът в Европа и учението в прочутия и престижен Хайделбергски университет позволяват на К. Стоилов да черпи от извора съкровищата и ценностите на европейската и общочовешката култура. Силната жажда за знания и волята за учение, разширяване на способностите позволяват на младия човек да постигне изключителни резултати за кратко време и да стане известен като един от най-талантливите и способни млади хора, учещи се и завършили прочутия университет*.


Завършва право през 1877 г. По това време се води поредната Руско-турска война и всички се надяват, че България ще стане свободна. С такива надежди К. Стоилов заминава за Париж и в продължение на една година в Сорбоната изучава френско гражданско право. Приз 1878 г. в Прага се запознава с чешкия учен-историк, интелектуалец и общественик д-р К. Иречек - бъдещ министър в освободена България. К. Стоилов се завръща в България през лятото на 1878 г, когато нуждата от образовани и квалифицирани млади българи е особено голяма. Отначало е председател на Пловдивския губернски съд, а след 26.01.1879 г. е председател на Софийския губернски съд и участва в разработването на проекта на Търновската конституция. Като депутат в Учредителното събрание прави неотразимо впечатление с ораторските си способности, блестящ стил, остър и пъргав ум, полемична дарба. В първата си реч " по общонародния въпрос" убедително изразява всенародната благодарност към руския народ- освободител и болката на народа от несправедливостите извършени в Сан Стефано и Берлин, разкъсали българското етническо пространство на пет части - в Княжество България, Изт. Румелия, Сев. Добруджа - в Румъния, Поморавието - вСърбия, Македония и Тракия - в Осм. Империя.

Като темперамент К. Стоилов е сангвиник. Той е много силен с идеите си и тезите, които защитава, но владее чувствата си и не обезсиля техния израз. Проявява силен патриотизъм и показва, че умее да анализира обстановката и предсказва бъдещето..В Учредителното събрание се определя към консервативното течение, което е победа на здравия разум над неясния идеализъм, който тогава владее умовете и не разграничава пламенните мечти от политическата реалност ** . Защитава позициите на " разумния консерватизъм". Сред консерваторите е с най-високо образование, което го издига сред лидерите въпреки, че е много млад. В словесните сблъсъци либералите трудно устояват на неговата логика и аргументи. Основната разделителна линия между консерваторите и либералите се заключава в отговора на въпроса: кое е основно в устройството и функционирането на държавата - силната власт с нейните органи или отделния гражданин. Консерваторите смятат, че Конституцията се изгражда върху свободата, равенството пред законите, самоуправлението (изразяващо се чрез участието на народа в законодателната власт ), сигурността на гражданите и собствеността

Степента на развитието на българското общество трябва да определя Конституцията и бъдещото управление, чиято цел е да възпитава народа в уважение към законите, почитане на реда и сигурността в страната. Затова д-р Стоилов и другите консерватори предлагат имуществен и образователен ценз, двукамарен парламент, при който сенатът коригира увлеченията на долната камара и ограничаване броя на членовете на парламента. Д-р Стоилов държи на силната власт и е твърдо убеден, че властта на монарха не трябва да се отслабва и да не се подронва авторитетът му. Във връзка с това смята, че силната изпълнителна власт ще стабилизира вътрешното положение в страната и ще създаде условия за икономическо развитие и просперитет на държавата. Законодателството в страната трябва да е в хармония със законите на другите европейски страни; да се подготвят и приемат закони за гражданското и углавното съдопроизводство,търговски закон, наказателен закон, закон за недвижимите имоти, заипотеките и т. н.


След избирането на княз Александър на българския престол д-р Стоилов е назначен за член на делегацията, която ще се срещне с княза и ще го придружава при пътуването му до България. Заедно с княза прави 50-дневна обиколка по европейските столици. По време на обиколката учи княза на български език и го запознава с българската история. Отбива военната си повинност като "волноопределяющ" във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден "За храброст" IV степен. Участва в депутацията ( заедно с Д. Греков и К. Хаджикалчов ), която намира княз на България по време на Регентството ( 1886 - 1887). На 31.03.1888 г. се жени за Христина Тъпчилещова, дъщеря на Христо Тъпчилещов от Калофер, един от борците за църковна независимост. Венчава ги Екзарх Йосиф. Имат пет деца Стоил, Христо, Петко, Мария и Борис.

Д- р К. Стоилов е особено активен, когато е във висшата изпълнителна власт. Той е министър в няколко кабинета и работи върху законопроекти във всички области от стопанския и обществения живот на България. В кабинета на Ст. Стамболов е министър на правосъдието и за две сесии на Петото ОНС прокарва няколко закона, които съществено укрепват държавата и засилват хармонията в отношенията между хората. Тези закони осигуряват юридическата защита и затвърждават силната власт. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата - шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения - материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата. Интересно е да се знае, че създадената по това време цялостна инфраструктура е особено съвършена - към нея няма какво да се добавя или да се маха. Ако днес нещо липсва , то не е построено, но е заложено в цялостния идеен план.

Като министър-председател ( 28.06. - 18.08.1887 и 19.05.1894 - 18.01.1899 ) д-р К. Стоилов се проявява като способен политик и държавник, гъвкав и ловък дипломат, енергичен администратор. Успява да реши много заплетени въпроси, останали в наследство от седемгодишното управление на Ст. Стамболов. Според него външната политика трябва да служи на националните идеали на България и обединението на всички българи под короната на Княжеството. С голям такт и умение води преговорите с Русия и през февруари 1896 г. са възстановени дипломатическите отношения и княз Фердинанд е признат от Русия и другите европейски държави. Благодарение на К. Стоилов е решен един от най-сложните, заплетени и тежки външнополитически въпроси на България в края на ХIХ век Дело на К. Стоилов е създаването на Народната партия през юни 1894 г. , чиито пръв ръководител и всепризнат лидер той остава до смъртта си. В средата на март 1901 г. след като се изкъпва излиза на разходка, простудява се и след кратка и остра пневмония умира на 23.03.1901 г. преди да навърши 47-годишна възраст. Погребан е на 25.03.1901 г. в София.

Идеите на д-р Константин Стоилов, реализирани през неговия живот на интелектуалец, политик и държавник осветяват пътя на България към демокрацията и прогреса и го увенчават с ореола на знаменит и заслужил човек и гражданин.

* Нека нашите читатели не се учудват на това. По онова време и по-късно българските студенти и специализанти са гордост за всеки европейски университет. Ще споменем някои от тях - Ал. Балабанов в Лайпциг, Иванка Ботева, Сим. Радев, В. Коларов и Ат. Буров - в Женева, К. Гълъбов - в Берлин, Д. Михалчев - в Берлин и Грайвсвалд, Ал. Цанков - в Мюнхен, Берлин и Бреслау, покойният сливенски митрополит Никодим - в Оксфорд имн. други.


**
Дядо Петко Славейков се определя като баща на българската демокрация. В този ход на мисли ще добавим, че Ст. Стамболов е синът, а д-р К.Стоилов - духът на българската демокрация.