След Първата световна война тогавашният американски президент Уилсън лансира идеята за нов световен ред, базиращ се върху господството на закона, т.е. за световна система, основаваща се върху колективната сигурност. Идеята така и не бе осъществена напълно. За това могат да се изтъкнат много причини. Най-важната е, че времето не бе подходящо за реализацията на подобна система за сигурност. Светът след Първата световна война включваше и множество недемократична държави, някои с нацистки, фашистки или комунистически правителства. Много западни държави владееха колонии, където дискриминацията бе нещо обикновено. Дори тъй нареченият демократичен свят не бе чак дотам демократичен. Така, САЩ не позволяваха на коренното индианско население и афроамериканците да гласуват в президентските избори. Дори моята собствена страна Дания имаше своя колония – Гренландия, чак до 1953.

След Втората световна война доста неща се промениха. Много колониални народи извоюваха свободата си, а демокрацията се превърна в почти универсален принцип на държавно управление. Гренландия например, получи автономия в рамките на Датското кралство. А в САЩ и дори в Южна Африка правото на вот вече не се определя от цвета на кожата. Напредъкът е несъмнен. Има обаче още много неща, които следва да се направят. 12 години след рухването на Берлинската стена, нашият свят все още се основава върху

Нещо повече, през последните години Западът, в много отношения, изостави усилията за изграждане на колективна сигурност и обезпечаване върховенството на закона в света. Ето само три примера за това:

1. Американските бомбардировки над Судан и Афганистан през 1998, без санкция на Съвета за сигурност на ООН. При това, американците въобще не се опитаха да използват дипломатически средства. Западният свят обяви американските действия за “самоотбрана” и “война с тероризма”, но очевидно въпросната “самоотбрана” е едно много разтегливо понятие.

2. НАТО атакува Югославия без да има ясен мандат за това от ООН.

3. Европейският съюз се развива в посока, която ще го превърне и във военен, както и в нова суперсила. При това сегашните ръководители на ЕС не крият желанието си в бъдеще той да се ангажира и във военни операции, дори без да изисква за тях мандат от ООН.

Изглежда значителна част от политическия елит на Запад вече не вярва във възможността за глобални решения на проблемите. Наистина, в краткосрочна перспектива опитите на Запада да действа на глобално ниво, стъпил върху една регионална платформа (каквито са ЕС и НАТО), може да носят някакво предимство, но в дългосрочен план, това е много сериозен проблем. Преди всичко, защото други мощни във военно отношение страни или регионални организации, могат да решат да действат по същия начин. Което представлява огромен риск от възобновяване на студената война между различните региони на планетата. На второ място, Западът трудно може да убеди останалите държави в света да не нарушават международното право, след като той самият открито не се съобразява с него и с решенията на ООН.

За датското Народно движение, чиито представител съм, от огромно значение е укрепването на организации като ООН и ОССЕ. Ние отхвърляме, както членството на страната ни в НАТО, така и това в ЕС. Имаме по-широко виждане за бъдещето на Европа. Убедени сме например, че по-активното ни участие в Европейското споразумение за свободна търговия е по-важно, отколкото членството в ЕС или НАТО, тъй като не смятаме за полезна тясната ни обвързаност с военни блокове. Според нас, както ЕС (в сегашния му вид), така и НАТО, са много сериозни пречки за създаването на нова и всеобхватна система за сигурност, както в Европа, така и в света. А малките държави имат много повече основания да желаят изграждането на таката система, основаваща се върху международното право, отколкото големите.

Не може да не виждаме днешните заплахи срещу старата

Макар че има и немалко постижения в нейната реализация. Сред тях е изработената от ОССЕ нова европейска харта за сигурност например. Концепцията за сигурност на ОССЕ, както и практическите усилия на тази организация за реализирането и, могат да помогнат на Европа да се измъкне от господството на блоковата система и блоковото мислене, както и да помогне за демократичното развитие на Русия. Защото обратното би означавало появата на нови разделителни линии на Стария континент и окончателна изолация на Русия. Много поляци например подкрепиха присъединяването на страната им към НАТО. Но полското членство в пакта само укрепи позициите на носталгично и конфронтационно настроените слоеве в съседна Русия и с нищо не укрепи сигурността на самата Полша. Трябва да се направи нещо за да се спре по-нататъшното разширяване на НАТО на Изток. Убеден съм, че тъкмо изграждането на колективна система за сигурност на основата на ООН и ОССЕ е верният път. Защото той ще предотврати новата студена война в Европа. Днес все още имаме шанса да помогнем за изграждането на един по-мирен свят, както и за един нов по-мирен модел за сигурност през ХХІ век. Нека използваме този шанс, докато не е станало късно.