Подполковник Сами РАФАЕЛ за съдбата на българските евреи, ситуацията в Близкия изток и българо-израелските отношения

Сами Рафаел е роден през 1927 в София, в семейството на активист на ВМРО. Служи в Парашутната дружина в Божурище. През 1948 заминава със семейството си в Израел, където участва в първата арабо-израелска война. Създател на израелските парашутни части, герой от войните през 1956 и 1967. Легендарна личност, която през всичките тези години не е престанала нито за миг да се чувства българин. С подполковник Рафаел, специално за НИЕ, разговаря Аделина Гаджелова

Кое според Вас е специфичното в подхода на сегашния израелски премиер Шарон, към решаването на палестинския въпрос?

На първо място, че генералът от запаса Ариел Шарон е един интелигентен, мъдър пълководец, който между 1947 и 1982 е водил израелските войски само към победи.Той е рядко културен човек, който не само решава бързо и логично проблемите на Израел, но познава отлично и арабите, и техните лидери. И сега, като премиер, се старае по мирен начин да разреши стогодишния конфликт между араби и евреи. Като казвам араби, нямам предвид нито Йордания, нито Египет, нито Сирия, които са независими държави, които имат своите политически лидери, с които можем да водим мирни преговори и един ден да стигнем до разрешаване на конфликта. А най-доброто решение на един военен конфликт е кръглата маса, където ще вземеш, но и ще дадеш. За съжаление, не така стои положението с Ясер Арафат, който ръководи странна смес от организации (някои от тях марксистки, други откровено фундаменталистки, част залагащи на терора), като повечето от тях въобще не желаят мир с Израел. Вместо това изпълняват директивите на Садам Хюсеин от Ирак, на Иран, или на Либия, както и на различни ислямистки водачи, които смятат, че разрешаването на палестинския проблем е “изхвърлянето на евреите в морето”. Така че днес Ариел Шарон с опитите за прилагане на “плана Мичъл” е решил още един път да провери пулса, желанието, мечтите на тези арабски племена, които се наричат палестинци и, които никога до този момент не са имали държава.

Вашият живот е изпълнен с доста събития. Познавате дори лично много от героите в близкоизточнита драма. Колкото и банално да звучи - съществува ли ключ към арабско-израелския мир?

Вече казах и пак повтарям, че единственият ключ към разрешаване на израело-палестинския (а не арабския) конфликт, е кръглата маса, независимо от и въпреки всичко. Ако там седнат Арафат и хората му заедно с Ариел Шарон и други наши политически мъже (като Шимон Перес и др.), ще може да се намери модус вивендус и да заживеем един човешки живот в мирно съжителство.

Какви са шансовете,плюсовете и минусите,за едно едностранно отделяне на Израел,от автономните територии,за което много израелски политици настояват?

Ние стигнахме до решение, което неминуемо ще ни доведе до отделяне. Като казвам “отделяне” имам предвид гранично. Отваряне на изкуствени граници между палестинските и израелските жилища и градове. За да се предотвратят не само терористичните акции, но и непрекъснатите грабежи на трактори, стада овце, материали и храни от израелските селища, съпроводени с убийства на израелски граждани, съпротивляващи се на грабежите .Спиране на тази вълна от 1500 000 палестински работници, които хранят семействата си, работейки на израелска територия, но в последните месеци сътрудничат на фундаменталистите и терористите. Носят със себе си бомби и оръжие и провеждат терористични операции.Така че ние ще трябва да се съобразим с това и вероятно да потърсим други работници - например от България, Испания, Турция, Португалия, Филипините, Китай, които няма да бъдат опасност за живота на израелските граждани.

В последните години Израел скючи стратегически съюз с Турция, ориентиран по-скоро към Близкия Изток, но все пак, има ли Израел интереси на Балканите, като част от Европа и какви са те?

Въпросът е много интересен. Турция служи и може да служи за мост към Централна Европа на Израел, разбира се и към България. Защото България е кръстопътя към Гърция, Румъния, Югославия и Македония. Тя трябва да заеме ролята, която винаги е играла - политически, стопански, социален кръстопът между всички тези народи. Тогава ще процъфтява търговията и добрите икономически, инвестиционни, финансови взаимоотношения между тези държави, ведно с България, която според мен, скоро ще влезе в ЕС и ще бъде истински мост на Съюза не само към Израел, но и към арабските страни (Йордания,Сирия,Египет). Виждаме България тъкмо като мост към Европа, като посредник между нея и арабските страни в условията на мир в региона и усилена стопанска и финансова активност.

За съжаление обаче, през последното десетилетие, Балканите все повече заприличват на Близкия Изток. Как бихте коментирали събитията в Македония и как в Израел оценяват положението в Македония, в частност, и на Балканите като цяло?

Искам да отбележа нещо. Честно ще Ви кажа, че до ден днешен не разбирам, как, откъде и защо са претенциите на албанците за независимо Косово, която е била винаги сръбска територия. Независимо дали гражданите на тази област са били християни, мюсюлмани, арменци, католици, евреи, тя е била винаги сръбска. И ето ислямските фундаменталисти, подкрепяни от Иран, Афганистан или Либия, започват да ерозират основите на мира между християни албански мюсюлмани и другите народности. Албанският тероризъм вилнее, без да срещне отпор от великите сили, които не виждат опасността от развитието на нещата. Което може да бъде печално и катастррофално не само за Македония, но и за България. Този, който не вижда така нещата, изглежда не познава политическата обстановка. Не познава албанците, по точно на онези от тях, които сега са станали фундаменталисти и терористи и имат претенции да се наложат пред света. А в същност знаят само едно - да стрелят по скопските граждани горе от планините и да няма кой да ги спре. Виждам опасността много близка до границите, до Цариброд и Драгоман. Който разбира, какво казвам, нека вземе под внимание думите на един български гражданин, който е живял, учил и работил в България, обича българския народ и се страхува за суверенитета и независимостта му.

На няколко пъти, говорейки за ислямския фундаментализъм, споменахте Либия и нейният лидер, а там се води жесток процес срещу петима български медици. Според Вас има ли някаква връзка между този процес и войната на ислямистите с всички неправоверни? Можем ли да се надяваме на един спаведлив процес?

Много се говори, че Кадафи има някакви стратегически цели в този процес срещу четирите сестри и лекаря, обвинени, че са заразили либийски деца със СПИН. Това за заразяването го казват те. Аз пък вярвам, че медицинска сестра или лекар, т.е. хора, положили хипократова клетва, не могат да извършат такова нещо. Те не могат да инжектират едно дете със СПИН. Това е глупост. Чувам обаче, че Либия има големи дългове към България и иска да се освободи от тях, използвайки този процес. Самите обвинения не са изключение. Палестинците например, обвиняват Израел, че замърсява водата и така трови палестинските деца. Аз обаче, нямам правото да коментирам мерките, които са взети или трябва да се вземат. Но искам да кажа, че този процес не бива да продължава с години, защото да си в затвор на фанатици и хора, които си измислят разни неща, е страшно. Не бих искал да съм на мястото на тези сестри и този лекар. Не бих искал да съм на мястото и на техните семейства, които, сигурен съм, страдат ужасно. Апелирам към българското правителство, това на г-н Костов, което не направи нищо, и новото на Н.В.Симеон II, веднага да използуват всички връзки и средства за освобождаването на тези нещастни хора. И се моля на Господа Бога за тяхното спасение.

Вие сте възстановили своето и на вашите деца българско гражданство,а сега се опитвате да получите такова и за вашите внуци. Кое Ви свързва с България и с кое тя ще остане винаги в сърцето Ви?

Обичта към България и българския народ, неговите традиции и хуманост. Страната и народа, които спасиха 50 000 свои граждани от изтребление, въпреки участието си в Тристранния пакт. Като казвам това, нека да го разбере и целия български народ, че преди да бъдат спасени българските евреи, цар Борис III, когото смятам за наистина велик монарх, подписа въпросния пакт, само за да не бъде прегазена България от войските на нацистите, както бяха смазани за няколко дена Югославия и Гърция. Тогава Адолф Айхман, убиецът на европейските евреи, щеше да грабне и да закара и нас в Треблинка. С България ме свързва кръвната благодарност, традицията, онова, което съм научил като трудолюбие и честност, почтенност, обич към народ и родина, уважение към родителите и към всички онези хора,които ни възпитаваха в България и бяха пример за нас. Това е, което ни свързва с България и нейната история. Възрожденците, жертвали живота си за свободата на своя род и родина. Като Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, а също и българските политици, чийто имена са в галерията на световните държавници. Честни и почтени хора, донесли слава на България по света. Именно затова искам и моите внуци, които живеят днес благодарение тъкмо на това, че ние – техните деди и бащи бяхме спасени чрез българската саможертва, да бъдат български граждани, а не гости и не само да използват соковете на България, но и да допринесат нещо за нея със своята култура, обич и със своите връзки, разбира се. Защото утре те може би ще бъдат директори на фирми, във войската, или в израелската администрация.Нека да си сътрудничат с българския народ. Именно това ме води, мимо волята на някои корумпирани чиновци в Министерството на правосъдието, които се противопоставят с всичка сила на това мое желание. Но аз ще победя и моите внуци ще бъдат български граждани. Честноста, трудолюбието, почтенността, възпитанието на българина , това е, което винаги ще нося в себе си. Учил съм тук.Тук получих инструкторските си умения по парашутизъм. Възпитаван съм от героя подполковник Венелин Алайков, който ми предаде отчасти своят дух, желанието да напредна в живота и професията. Благодарение на наученото от него, като дойдох в Израел през 1948, заедно с още няколко души, поставихме началота на първото парашутно училище, възпитало повече от осем началник-щабове на войската и много герои парашутисти, бранещи до ден днешен суверенитета и независимостта на израелската държава.

Г-н Рафел, Вие неведнъж сте се опитвали да привлечете израелски инвеститори в България. Кои, според Вас, са основните проблеми пред потенциалния инвеститор у нас?

Бюрокрацията и корупцията. Като бъдат премахнати тези два порока от българските министерства и институции, България бързо ще процъфти. България има земя, има слънце, има честен почтен и трудолюбив народ. Да се върнат ограбените имоти на българския народ, да му се дадат дългосрочни безлихвени заеми, да се подпомогнат технологиите и България не за 800 дни, а дори и за 365 дни ще може да събере първата благодатна ”реколта” от така предприетите мерки.

А как бихте коментирали печалния опит със закупуването на БГА”Балкан” от групировката на Гад Зееви?

Не е виновен толкова този, който яде баницата, колкото онзи, който му я дава. Ако сте ме разбрали добре. Тук има субюдиция. Не искам да давам подробности. Мисля баче, че България трябва да си запази контрола над въздушния транспорт, който е изключително важен за нейното световно положение.

Как в Израел се борят срещу корупцията?

Борбата е безмилостна. Няма компромиси. Корумпираните се изхвърлят от работа, подвеждат се под съдебна отговорост, търси се, откъде са забогатели, като всичко това се върши от честни и почтенни прокурори и съдии, и чрез бързи дела. Това е единствения начин за борба с корупцията.

Кои според Вас са най-перспективните области за инвестиране в България?

Първата е земеделието. Да се организира производството на памука, на розовото масло, на житото, на месото, да се увеличат стадата от овце и крави, да се отворят нови мандри. Това е първото важно министерство, за да може българският народ да яде три пъти на ден добре и хубаво и евтино. Останалите четири реколти,тъй като България винаги е давала по пет, да се изнасят, така че да носят доходи. Смятам че селското стопанство е особено перспективна сфера за вътрешни и външни инвеститори.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР. 7-8/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]