Make your own free website on Tripod.com

Краят на политическите модели в глобалната ера

Тоталното господство на анонимния транснационален капитал не оставя особени шансове за малки страни като България

Ангел ХРИСТОВ *

Светът бавно, но сигурно се променя. Като от състояние на възторг по време на падането на Берлинската стена днес той е стигнал до една от най-ниските точки на скептицизма. У нас последният възпроизведе миналото и преди време роди идеята за "царя-спасител". Което си бе чиста проба мазохизъм. Защото държавното устройство вече не е и никога повече няма да играе такава роля, каквато продължава да му се приписва.

Държавата бавно се умъртвява

На дневен ред е глобализмът с неговите сурови и абсолютно задължителни за всички закони. Които са валидни не защото са по-справедливи, нито по-демократични, а поради простата причина - осигуряват на създателите си абсолютната власт над света!

Именно глобализмът позволи преди година и половина на Симеон ІІ да възстанови ореола около себе си. Ореол, изгубен в мъгливите клисури на времето. Появявайки се на политическата сцена, синът на последния български монарх намери почва за собствените си идеи в незасятата с надежди нива на българското национално самочувствие. Презиращ тези, които го лъгаха през последното десетилетие, народът забрави, че всяко обещание е една неосъществена все още лъжа, и прие, че новият лидер ще го изведе до мечтаният друм на благоденствието. Което на теория вероятно бе възможно, но и твърде несигурно. Просто защото глобализацията съществува върху основата на собствените си закони, а те, за съжаление, не предвиждат пресушаване блатата на бедността. Напротив, нейната главна цел е постигане на още по-големи богатства за сметка на непроизводителните и бедни райони на света, които, съвършено съзнателно, се приемат като обширни пазари, поддържани в летаргично състояние.

Първият пример за абсолютната власт на глобализма е виртуалното пространство, което осигурява Интернет. То съществува независимо от нашата воля, влияе върху нас и осъществява своята цел въпреки личните ни интереси и каузи. Неговата анонимност ни подвежда. Тя е твърде добре скрита зад глобалните интереси на група хора, притежаващи средствата и възможностите да ни влияят, без дори да знаем и имената им. Ние приемаме Мрежата, защото се чувстваме свободни. Но въставаме срещу нея, защото тя ограничава свободата ни чрез своята анонимност.

Вторият признак, който в недалечно бъдеще ще ни направи абсолютно зависими от Мрежата, е електронната търговия. В глобален мащаб тя ще се превърне в един нов Мерлин, който може да си позволи всичко, ако има кредитна карта, и в Пепеляшка, която напразно ще чака приказния принц със стъклената обувка с нейния размер.

Третият признак е смесването на политическите системи и хермафродизма на политиците. Социалисти управляват под сянката на короните, монархисти намятат тогите на републиканци и смирено чупят кръст пред ослепелите от фойерверките тълпи, никой не е застрахован срещу мимикрията, носеща власт, богатство и място в редиците на тайните общества. Богът е един - капиталът! Останалото е прах в очите на тези, които, по силата на случайността, все още са живи!

Неоспорим факт е, че сегашната атмосфера на Балканите е плод на дългогодишните стремежи на силите, които създадоха термина "военен хуманизъм". Но тя е и плод на разрастващата се глобализация, на преразпределянето на икономическите, политическите и духовните сфери на влияние, на абсолютната власт на притежаващите несметните земни богатства над тези, които не могат да си позволят дори едно хранене на ден. Светът наистина се променя, но едно е сигурно - за да стане по-добър за малцина и все по-лошо място за живеене за огромна част от човечеството!

Глобализацията всъщност бележи и краят на ерата на политическите модели. Както и да се наричат след време политическите устройства на съществуващите на картата държави, те при всички случаи ще носят белега на

Абсолютното господство на световната търговска мрежа

управлявана от няколко никому неизвестни хора. Така, както са неизвестни производителите на виното в стъклените бутилки с етикети, утвърждаващи марката като единственият признак за качество и причина за потребителско търсене. Свободният републикански дух постепенно се обвива в тънката паяжина на икономическите интереси, монархията намята римската тога на цезаря, а той се превръща в редови член на някое от тайните общества, чиито интереси са неясни дори за най-просветените люде, впрочем, поставени в неравноправното положение да обясняват собственото си съществуване с езика на историята, която се пренаписва от всеки начинаещ политик и се утвърждава от поредното малцинство, последното от които - това на глобализацията, ще лиши човечеството и от история, само защото тя никога не е била необходима на транснационалния капитал и на тези, които го ползват в обожествения си свят на абсолютни господари на човечеството!

Ако постиженията на човечеството се използваха единствено за неговото духовно и научно обогатяване с ясното съзнание за уникалността на живота, глобализацията би била манна небесна в света на хората. За съжаление създателите на виното никога не са и негови собственици. Така и в глобалния свят на хората едно научно откритие рядко се използва от всички хора, за които всъщност е предназначено.

Разпределението на "принадената стойност" се извършва по грешна от гледна точка на хуманността формула. Бил Гейтс може и да е най-богатият човек на земята, но това не го прави хуманист. Убитите във войните в бивша Югославия не знаят и никога няма да узнаят, че са се жертвали, за да живеят други, неизвестни на тях хора.

Глобалният хуманизъм

се превръща в среда за безнаказани прояви на егоцентризъм, духовна нищета и експерименти с живота. Независимо дали СПИН-ът е създаден изкуствено или е плод на жизнената еволюция на нашата планета, той е доказателство, че с постигането на абсолютно задоволяване на материалните нужди на човека не се отдалечаваме от смъртта. Напротив, колкото по-богати са хората от средата на Бил Гейтс, толкова повече бедни умират от глад и болести. Или биват убивани с хуманитарна цел. Което е едно и също.

Частният случай - България в кипящия котел на глобализацията, всъщност потвърждава правилото за господството на световния транснационален капитал и слепотата на политиците ни да видят кръста на съвременната Голгота. Каквито и политически процеси да победят в страната, те по никакъв начин не могат да бъдат изолирани от бъдещия глобален пазар, в който малцина ще получават огромната част от принадената стойност на милиардите осребрени часове, а деветдесет и девет процента от населението ще живее значително по-бедно и завинаги зависимо от тези, които всъщност създадоха икономическата зона на неприкосновените богатства, наречена глобален пазар.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* LiterNet