Нашите рани
Болна нация ли е България? И кои са истинските причини за онова, което става в нас и около нас?
Димитър ИЛИЕВ
Две събития, които се случиха през март, се забиха като клин в, и без това наранената, плът на България.
Едно тригодишно момченце си отиде
“курбан”, сакаш за да затвърди абсурдността на съществуването в нашата държава, кой знае защо наречено “живот”. И помията във взоимоотношенията отново ни заля отгоре до долу. Мръстни, безчестни и смърдящи, се заоглеждахме гузно и крещяхме в бездуховната паст на уюта си: - “Не съм виновен аз! Ти си виновния!”. Нямаше такъв, към който да не бе насочен обвиняващ показалец. И така си беше. Защото виновни бяхме всички. В продължение на години политиците ни си подхвърляха взаимно горещия картоф, а ние блеехме. После, когато той изстинеше, се сядаха и го хапваха, а пък ние ревяхме: “Осанна!” или “Разпни го!”. Така, деградацията ни достигнаОтвъд границите на нормалното
И, наистина, какво нормално има в това, психично болна майка (при цялото ми съмнение в тази версия
) да убие единственото си тригодишно дете, да го пъхне в чувал, да прекоси половината град с такси и да го изхвърли като боклук в някакъв си шадраван?Какво нормално има в този момент да се говори за избори и наказателни картони?
Какво нормално има да твърдиш, че не можеш до всяко дете да сложиш полицай, когато теб самият те охранявят десетки?
Какво нормално има в това, че същия ден друга психично болна млада българка уби баба си и я расфасова на части?
Какво нормално има в това, че десетки хиляди психично болни се движат из улиците, а не са в съответните здравни заведения? Какво става, ние народ от психично болни ли сме?
България психично болна държава ли е?Това е трудно разгадаем ребус и не трябва да търсим отговорите на последната страница, защото те са в самите нас. И, докато ги открием, нека помълчим.
Мир на праха ти, мило момченце!
Другото събитие, което премина като валяк върху малкото останало от националната ни идентичност, се случва в съседната нам и особено близка до сърцата ни Република Македония.
Албански разбойници и терористи (без да мисля така за албанския народ като цяло), а също граждани на Република Македония от албански произход, предявяват искания за права, които всъщност никога не са им отнемани. Абсурдно, нали?
Всъщност, абсурдна е цялата тази ситуация, в този абсурден регион, на този абсурден континент, жителите на който на всичкото отгоре имат претенциите да са носители на най-демократичните човешки ценности. Цяло десетилетие тук беснеят
Призраците на
миналотос които тъй наречените Велики сили не могат да се справят. Същите тези Велики сили сега се държат като ощипани госпожици и не намират мъжеството да си признаят, че всъщност никак не са велики. Защото едно е да демонстрират мощта си, дрънкайки многото притежавани от тях оържия и шумолейки с още по-многото си пари, и съвсем друго нещо е да анализират и разкритикуват грешките си от миналото, довели до днешните проблеми на Балканите, включително и в Македония. Тоест, пак става дума за следствието и причината. Защото това, което се случва днес на Балканите
, е само следствието, а причините са назад във времето. И за да бъда докрай точен, ще назова точно датата – от 13 юни до 13 юли 1878. Мястото е Берлин, а събитието – Берлинският конгрес. През този един месец и в този град е зачената една фатална несправедливост. Великите сили (барабар с нашата Освободителка) разиграват на карта, на рулетка, с две думи на хазарт, настоящето, без да се интересуват отПоследиците за бъдещето
Те прекрояват, заменят, продават и препродават българската чест, българското достойнство. Унищожават надеждата на цял един народ и неговата вяра в справедливостта. Отнемайки повече от половината от територията на току що освободената от петвековно робство Българска държава, те не само компрометират своето величие, но и посяват ветрове за да жънат днес бури.
И въпросът днес е: “Ще признаят ли своите грешки….и какво от това?
”. [НОВИЯТ БРОЙ] [БР.3/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]