Make your own free website on Tripod.com

Знак на НКФ
 
 

НКФ

Статии и материали

Националната идея

Българската национална доктрина

Консервативната революция

Дясната култура

Портрети

Списание "НИЕ"

Книги

"Екип-5"

Връзки

Дискусия

Поща














 

НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ
Основан през 1998 г.

"Да бъдеш консерватор, означава да си винаги в челото на техническия прогрес"
Франц-Йозеф ЩРАУС


Национализъм и Ислям

Д-р Али Мухамед НАГАВИ

Експерт на Центъра за ислямска култура и връзки в Техеран. Статията се основава на книгата му, публикувана под същото заглавие през миналата година в иранската столица.

“Днес основният конфликт на Исляма не е с другите религии, а с национализма. Именно национализмът е в основата на мръсния заговор на Запада срещу мюсюлманския свят”. Тези думи на автора на настоящата статия добре илюстрират, за какво всъщност става дума в нея. Публикуваме я, не само защото за нашите читатели ще бъде интересна позицията на един от най-известните съвременни теоретици на фундаменталния ислям към национализма. Не и само защото, както сами ще се убедите, аргументите на д-р Нагави нерядко повтарят онези, с които атакуват национализма и съвременните крайни либерали, или пък ортодоксалните марксисти. Но и защото статията илюстрира една проста истина, която ние в България (страна, част от чието население също изповядва исляма) трябва добре да осъзнаем. Фундаменталният ислям не просто отхвърля национализма. Той не признава и нациите. Или, както подчертава един от неговите теоретици Саид Джамал, “за мюсюлманина няма друга нация, освен Исляма”. През последните години у нас действат, къде нелегално, къде легално, проповедници на най-различни ислямистки движения. Тези хора не просто проповядват. Те се опитват да откъснат част от българската нация и да я превърнат в част от “нацията на Исляма” – враждебна и войнствено настроена към всички онези, които не споделят нейните ценности. Струва си да се замислим върху това, четейки статията на д-р Нагави.

Национализмът и Ислямът са два противоположни полюса. Национализмът е социално-политическо кредо и начин на живот, стремящ се към контрол над поведението на индивида и обществото. На свой ред Ислямът, също представлява особен мироглед и притежавайки собствена духовна, практическа, политическа и социална система, основаваща се върху вярата, съвсем естествено влиза в сблъсък с националистическия мироглед.

За разлика от други религии, като християнството или будизма например, Ислямът не е просто система от религиозни обреди и метафизични убеждения. Ако беше така, сигурно щеше да бъде съвместим с национализма. Но Ислямът е религия със собствено социално и философско виждане за света, а оттам и със собствени икономически и политически принципи. Национализмът също има своите принципи, основаващи се обаче, върху съвършено различни вярвания и критерии. Ето защо

Конфликтът между национализма и исляма

е неизбежен. Ислямът не може да се сравнява с никоя друга идеология по въпроса за контрола над частния и социален живот на мюсюлманите. Както мюсюлманинът не може да изповядва едновременно с Исляма и някоя друга религия, така и не може да бъде едновременно, и мюсюлманин, и патриот. В Исляма няма място за национално чувство. Това е въпрос на идентичност – ислямската идентичност отхвърля всяка друга.

Национализмът е несъпоставим с Исляма, това са две противоположни идеологии, два съвършенно противоположни полюса по отношение на духа, същността, направлението и целта си.

Коранът категорично отхвърля самите основи на национализма, посочвайки, че нито езикът, нито земята, нито цветът на кожата, могат да бъдат основа за формирането на някаква общност. Единствено вярата може да стане такава основа. Именно общата вяра, а не расата, страната, езикът или дори културата, е фундамента на ислямската общност – “умма”. Докато целта на национализма е изграждането на национална общност и национални държави, Ислямът е универсална общност. Основното в национализма е верността към Отечеството, докато за Исляма – към Аллах и религията. Национализмът поставя ударението върху националните особености и границите между нациите, Ислямът – напротив, ги отрича. Ценностите на национализма са историческите традиции, културата, цивилизацията, идеите и историческите водачи на собствената нация, докато визията на Исляма надхвърля границите, държавите и нациите. Ислямът се стреми всички нации да виждат в Корана своята свещена книга, в Мека – своето свещено място и в духовните водачи на Исляма - своите водачи.

Естествено национализмът не може да възприеме подобно схващане за света. Точно затова той разглежда подема на Исляма като опасност. Освен това национализмът винаги е бил свързан с древните езически култове. Неслучайно по време на националистическия режим на иранския шах се окуражаваха зороастризмът и бахайството за сметка на Исляма.

За Исляма всички мюсюлмани по света са част от едно и също тяло, те са една общност. За националистите обаче, подобно виждане е

Опасно за националната идентичност

Ето защо националистическото виждане за обществото и политиката е напълно противоположно на ислямското, а двете идеологии са несъвместими. Ето защо всеки националист, от която и да е мюсюлманска държава, смята за особено важно именно разграничаването си от Исляма. Впрочем още Мохамед е казал, че “онзи, който защитава собственото си племе и се бори за него, не е от нашите”.

Национализмът се опитва да придаде автентичен характер на националните общности. Той разделя човечеството на ограничени и независими общности, обвързани с географски граници, език, история, политическа организация и т.н., като всяка такава общност смята другите за “чужди”, а нерядко и за враждебни. Национализмът не носи послание към цялото човечество, а се ограничава единствено с националната общност, неговата цел е изграждането на национални държави, а не на универсално общество.

Ислямът – напротив, разглежда

 

Цялото човечество като една общност

Той е система не за отделната нация, раса или регион, а за цялото човешко общество. Онези, които възприемат тази система, стават равни помежду си и притежават еднакви права и задължения по отношение на вярата, политиката, икономиката и социалния живот. Крайната цел на Исляма е изграждането на универсално монотеистично общество, не признаващо географски, расови, езикови или културни различия и обединяващо всички хора в една общност. Ислямът осъжда делението на хората въз основа на националната или териториалната им принадлежност, или пък въз основа на тяхната раса, и не признава националните или расови различия. Единственият критерий за него е чистотата, вярата и доброто поведение на индивида.

Националистите обикновено разбират защитата на собствените национални интереси и идеи, като ограничаване на чуждите. Те имат два критерия, един за себе си и своите съотечественици, и друг за чужденците. За разлика от тях, Ислямът отправя своето послание към цялото човечество. Неговата мисия е универсална и той се стреми към установяването на свободни взаимоотношения между всички хора, на базата на Божественото послание и произлизащите от него култура и духовност. Национализмът окуражава индивида да служи преди всичко на собствената си държава, да работи за нейното величие и да брани нейните интереси, дори и за сметка на интересите на другите нации. Ислямът пък учи индивида да разсъждава в границите на цялото човечеството, пренебрегвайки интересите на нацията.

Съгласно Корана, расовите, национални и семейни различия не определят идентичността и не могат да бъдат основа на някаква общност. Те са просто средства, улесняващи общуването между хората.

 

Национализъм и интернационализъм

Както вече подчертахме, според Корана, мюсюлманите са носители не на някаква си национална, а на универсална мисия. Ислямът гради единно общество, отхвърлящо племенните и национални различия. В този смисъл Ислямският идеал е интернационален. Ще дойде денят, когато неговият универсален закон ще се утвърди над планетата и под знамето на Исляма и ръководството на избрания от Аллах имам всички хора ще бъдат обединени, а мирът и справедливостта ще се възцарят в света. Ето защо мисията, целите и визията на Исляма са тотално противоположни на национализма.

За националистите, принадлежащите към една и съща нация са равни и братя, независимо дали са вярващи или атеисти, правоверни или идолопоклоници. За Исляма обаче, онзи, който не изповядва мюсюлманската религия, не може да има нищо общо с мюсюлманите, пък дори и да е техен “съотечественик”. Ислямът също така не признава онази “свещена привързаност към родната земя”, на която толкова държат националистите. И няма нищо лошо мюсюлманинът да емигрира в друга страна, стига да продължи да носи Аллах в сърцето си.

Ето как отново стигаме до фундаменталния въпрос, може ли човек едновременно да бъде и мюсюлманин, и националист?

Както вече подчертахме, това са две противоположни идеологии, школи и идеи, напълно несъвместими по своите цели и програми. Ислямът има своята специфична идеология, а национализмът – своята. А човек не може да се ръководи едновременно от две тотално различаващи се идеологии. Затова не може да има “мюсюлманин – патриот”, това е толкова абсурдно, както и съществуването на националист, който едновременно е и интернационалист. Това са две пълни противоположности. Когато ислямската идеология е в подем, национализмът е в упадък и когато национализмът укрепва своите позиции, Ислямът е застрашен от унищожение. Затова първостепенен дълг на всеки истински мюсюлманин е политическата и идеологическа борба с национализма, и тази битка няма да престане докато учението на Аллах не стане доминиращо в личния, политически, икономически, интелектуален и религиозен живот на човека.