Make your own free website on Tripod.com

Знак на НКФ
 
 

НКФ

Статии и материали

Националната идея

Българската национална доктрина

Консервативната революция

Дясната култура

Портрети

Списание "НИЕ"

Книги

"Екип-5"

Връзки

Дискусия

Поща














 

НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ
Основан през 1998 г.

"Да бъдеш консерватор, означава да си винаги в челото на техническия прогрес"
Франц-Йозеф ЩРАУС


Ернст Юнгер и "новият национализъм"
През 1995 германската общественост отбеляза тържествено стогодишнината от рождението на единственият все още жив теоретик на "консервативната революция Ернст Юнгер.

Борис ДИМИТРОВ

Възникнала непосредствено след Първата световна война, идеята за "консервативната революция" е свързана с желанието на немската десница не просто да съхрани, но и да възроди по един наистина революционен начин, изгубените след поражението на Германия национални ценности. Главното отличие на "консервативната революция" от лявата (комунистическа) революция е, че първата се стреми да изгражда бъдещето, вдъхновявайки се от националното величие в миналото, докато втората изцяло отхвърля миналото в усилията си да реализира една утопия. Водещи имена сред идеолозите на "консервативната революция" са Освалд Шпенглер, Мьолер ван ден Брук, Ернст Юнгер, Карл Шмит и Едгар Юнг. Въпреки че някои от постановките им са заимствани по-късно от националсоциалистите, повечето от тях не само отхвърлят нацизма, но и са активни участници в съпротивата срещу него.
Ернст Юнгер е роден през 1895 в Хайделберг. По време на Първата световна война проявява невероятна смелост и е сред малцината, наградени с висшия пруски орден "Pour la merite". По-късно се превръща в един от най-популярните германски писатели, съперничащ с Ремарк и Ман. Според Андре Жид, "книгите на Юнгер за войната са най-прекрасните, които съм чел – те са абсолятно достоверни, честни, правдиви и открити". В романите си Ернст Юнгер създава образа на "националиста на новото време", освободен от старомодните митове и именно поради това оказал толкова силно влияние върху следвоенното поколение.
Убеден нонконформист, Юнгер така и не възприема несправедливата Версайска система, както и Ваймарската република. Известно време служи в Доброволческия корпус и сътрудничи на дяснорадикалното списание "Команден", преди да се отдаде изцяло на литературата и разработване теорията за "новия национализъм", поставящ си за цел "възраждането на националното величие на Германия". Като един от  идеолозите на "консервативната революция", той изпитва силното влияние на Ницше и Шпенглер. В най-нашумялото си публичистично произведение "Работникът" (1932) Юнгер развива тезата, че светът навлиза в епоха на грандиозни конфликти, в които истински победител ще бъде новият тип личност – самоотвержено и упорито работещият човек, коренно различен от пролетария, толкова скъп на марксистката левица. За него социалния тип на работника се определя не по икономически признаци, а изключително от ценностни и морални позиции. На либералния капитализъм и на изграждания в Съветския съюз социализъм той противопоставя национализма, разбиран като общност на интересите на цялата нация, придавайки му силен социален елемент. В "Работникът" се провъзгласява краят на буржоазната епоха и възникването на националната държава, тълкувана от Юнгер едновременно като "социална" и "авторитарна".

Ернст Юнгер придава огромно значение на интегралния национализъм, превръщайки го в основа на собствения си светоглед. Той използва понятието "нов национализъм", който за разлика от "стария" не просто се ориентира към традиционните национални ценности и националния суверенитет, но и представлява определено духовно състояние на нацията. Според него, "национализмът е стремежа на индивида да посвети живота си на нацията и осъзнаване на факта, че нейното съществуване е по-важно, отколкото това на отделната личност". "Новият национализъм – твърди Юнгер – е духовното движение на нашето време, което се противопоставя на духовните сили, определящи мисленето на предишното поколение: либерализмът и марксизмът".

Интересно е, че идеите на Юнгер привличат както представителите на националсоциалистическото движение, така и тези от левицата. Според един от водачите на комунистите Карл Радек, спечелването на Юнгер "е от по-голямо значение, отколкото победата на изборите". На свой ред Гьобелс неведнъж се опитва да повлияе на писателя да се ориентира към нацизма. Юнгер обаче отхвърля с презрение всички подобни опити. Той категорично не приема марксизма и в същото време яростно се противопоставя на опитите към "новия национализъм" да бъдат прикачени расовите "теории" на нацистите. За него расата е не биологическо, а метафизично понятие. "Лошата раса – отбелязва Юнгер – може да се познае по това, че тя се стреми към самовъзвеличаване, сравнявайки се другите, докато  в същото време иска да унижи другите раси, приравнявайки ги със себе си".

Като отдалечена цел "новият национализъм" си поставя формирането на единна общност на европейските народи – идея, която тепърва ще си пробива път след края на Втората световна война. Юнгер, както впрочем и огромната част от идеолозите на "консервативната революция", отказва да приеме нацизма, с основание подозирайки го, че е "в много по-голяма степен социалистическо, отколкото национално движение". Въпреки предизвикателното си поведение спрямо новата власт, той успява да оцелее, благодарение на огромната си популярност като писател и славата на герой от войната. През 1944, когато  е зачислен към щаба на немското командване във Франция, Юнгер пише антинацистката си книга "Мирът", оказала решаващо влияние за присъединяването на маршал Ромел към заговора срещу Хитлер през юли 1944.

След края на войната Юнгер активно се занимава с публицистика, оставайки си убеден националист и противник на либералната демокрация. Той оказва голямо влияние за формирането на съвременната немска консервативна десница и на политици като Франц-Йозеф Щраус например. Юнгер дочака обединението на Германия и доскоро живееше в малкото швабско селце Вилфинген, като живо свидетелство за най-бурната епоха от новата немска история.

с НИЕ, 1997


 In Memoriam

Сбогуване с патриарха
Ернст Юнгер, един от създателите на концепцията за "консервативната революция", почина в момент, когато идеите му преживяват истински ренесанс

Борис ДИМИТРОВ

На 17 февруари 1998, в дома си във Вилфлинген на 102-годишна възраст почина патриархът на модерния немски национализъм и идеолог на "консервативната революция" Ернст Юнгер. Сравняван от критиците с Ерих-Мария Ремарк и Томас Ман и определян като един от най-талантливите писатели и публицисти на ХХ-ти век, в същото време той бе обект на яростната омраза на крайната левица, която до последните дни на живота му не спря атаките си срещу него.

Носител на националната награда "Гьоте", обсипан с почести от управляващата коалиция, високо ценен от канцлера Кол, Юнгер, подобно на Ницше, трябваше да понесе безброй несправедливи упреци от своите противници, което обаче не може да помрачи образа му на бележит мислител, морали и виртуоз на немския език.

Пламенен патриот, по време на Първата световна война Юнгер си спечелва легендарна слава. Раняван четири пъти, той е сред малцината удостоени с висшия орден "За заслуги", учреден от Фридрих Велики. Книгите му посветени на войната, сред които изпъкват "Буря от стомана", Войната, нашата майка", "Хелиополис" и "Военни дневници", го правят един от най-популарните писатели на Ваймарската република, отличаващ се със своя "политически ангажиран естетизъм".

Като един от създателите на идеята за "консервативната революция" Юнгер категорично не приема либерализма, върху който се гради политическата система на следвоенна Германия. В същото време обаче, той отхвърля и набиращите сили в страната откровено тоталитарни идеологии – комунизма и нацизма. През 1932 Юнгер издава своя фундаментален труд "Работникът", където очертава новият тип личност – творецът, който за разлика от пролетария, ще бъде не роб, а господар на извършващата се технологична революция. В тази книга са изведени и основните идеи на проповядвания от Юнгер "нов национализъм", които тепърва ще вдъхновяват германските консерватори в борбата срещу нацистката диктатура и особено при изграждането на Федерална република Германия след 1949.

Още в края на миналия век Сьорен Киркегор предупреждава, че човечеството ще бъде заплашено от деградация, ако изостави вярата си в Бога и привързаността си към традиционните национални ценности. Днес, когато   "смъртта на Бога" бе официално обявена от идеолозите на левицата и крайния либерализъм, когато е застрашено самото съществуване на нациите и националния тип държава, концепцията на Ернст Юнгер изглежда поразително актуална, помагайки ни да оцелеем в един нов свят, като съсредоточим усилията си за съхраняване на традиционните ценности, на свободата на човека и върховенството на човешкия дух над над материята и икономиката, напук на внушенията на марксистите и либералите-материалисти.

Смъртта на патриарха на европейската консервативна десница, дойде в момент, когато идеите му преживяват ренсанс и отново завладяват умовете на младите хора от Стария континент в битката за съхраняването на Европа на нациите от посегателсвата на марксистите и либералните космополити.

 
"Той бе сред най-големите творци на нашия век. Притежаваше завидна твърдост и независим дух, които демонстрира неведнъж в най-страшните часове от историята на Германия, когато свободата на мисълта се смяташе за престъпление. Юнгер никога не се боеше да поеме по най-трудните пътища. Творбите му надживяха всички модерни течения, те принадлежат към съкровищницата на немската и европейската литература. Личните ми спомени от срещите с него са незабравими"

Хелмут КОЛ