Истинското родолюбие

Нужно е всички да се преизпълним със силен дух и високо национално чувство!

Борис СИРМАНОВ*

Бившите ветерани от войните неведнъж обръщаха вниманието на правителството върху влошаващото се положение в страната. Същевременно те апелираха към народа за опомване, защото никой не е в състояние да ни помогне, ако самият народ не се свести и посочи на управниците си смело да го поведат напред към преодоляване на всички препятствия и оздравяване.

Вместо това, положението се влошаваше от ден на ден. Финансовата, стопанската и особено

Моралната криза

почнаха да ни задушават все повече, ставайки непоносими. Ситуацията се влошаваше допълнително от демагогията и партизанщината, изкуствено насаждани от ония, които имаха дълга да спасяват.

Ето защо отправяме апел към българския народ, призовавайки всички към енергична и дружна работа за да се отстрани хаосът във волята, мислите, желанията и чувствата, тъй като добре уредената държава не търпи нито хаоса, нито безредието. Апелираме към възвръщането на онова взаимно доверие, което сплотява всички, давайки сила, кураж и устрем. Липсата на такова доверие докарва разложението и самоунищожението.

Призоваваме всички да се преизпълнят с онова истинско родолюбие, което по време на война прави от войника самоотвержен защитник на Отечеството, което създава героите, а в мирно време кара всеки доброволно да бъде готов за жертви. Родолюбие, даващо ни кураж да не се отчайваме или поддаваме на зловредни влияния и противодържавни учения. Това родолюбие би дало възможност нашата малка, но хубава България, тъй надарена с всичко от природата, да я наредим като разкошна градина, без плевели и бурени. Без гладни, безработни и недоволни. Нужно е само да се намерят опитните, смели и неуморни градинари ръководители и много здрави работни ръце (на целия народ), които да творят и създават. Опитни и смели ръководители, защото, както и в най-нисшия организъм, така още повече в държавата, която е изключително сложен организъм, трябва да има една воля, направляваща живота на целия народ. Воля, която при това да е планомерна и логична, защото поема цялата отговорност за правилното развитие, напредък и усъвършенстване на нацията.

Това истинско родолюбие изключва мисълта, че държавата е длъжна на всички и за всичко, а още в крехките детски души насажда съзнанието, че държавата е наша, както е наш собствения ни дом. И само ако на този общ дом е добре, може да е добре и на нас лично. В тази любов към общия дом Държавата, се съдържа истинското родолюбие. Тази любов е магическият лост, който прави народите силни и велики. Има ли я всички временни малки и големи беди ще се преодолеят. Изгасне ли всичко е свършено!

Само при такова родолюбие нашите управници, обичайки народа си, могат да станат истински градинари в нашата хубава градина. Подчертавам, “обичайки народа си”, защото управник, който не обича е просто тиранин, а не човек готов да се жертва за нацията. Само такива управници издигат авторитета на държавната власт, за да царува законност, справедливост, ред и грижи, еднакви за всички, а не само за партизани и близки. И само при наличието на такова родолюбие, партийните водачи ще се опомнят, ще видят пакостите, които нанесе на нацията партизанщината и ще и подадат ръка. Само при това родолюбие нашата интелигенция най-сетне ще схване своето назначение като се приближи до народа и с примера си стане истински негов ръководител към добро, труд, дисциплина и съзнание за дълг. Само преизпълнени с това родолюбие, семейство, учител и църква ще могат да изпълнят дълга си да създадат и възпитат достойни граждани на България. Само това родолюбие ще накара чиновника да бъде честен, работлив и акуратен и всякога да помни, че е назначен да служи на народа си, а не обратното. Само при това родолюбие, най-после народът ще се отдаде на ползотворна работа, ще се отврати и презре бунтарите, болшевизираните и служещите на чужди интереси. Отличителната черта на истински културните народи е напрегнатата дейност. Само работата, а не бездействието и службогонството, ще спаси държавата.

Днес отново отправяме

Призив към цялата нация

Ако умирающа Турция можа да намери сили и се възроди, нима у героичния български народ, настанен на чудна земя, я няма амбицията да стане здрав и силен? Нима този народ не може да възроди оная доблест и героизъм, каквито показаха опълченците на Шипка, или юнаците при Сливница, Одрин, Булаир, Македония? Нима са погребани завинаги порядъчността, акуратността и взаимното доверие, каквито притежаваха нашите деди и бащи, треперещи над народните интереси? Нима я няма вече онази любов към ближния и оня кураж, които направиха българското слово да не онемее, българското име да не изчезне и българската държава да се възроди? Ще продължим ли да тикаме държавата си към пропаст, или всички ще се напънем и ще я издърпаме оттам веднъж завинаги?

Имайки всичко това предвид, днес апелът ни е:

Да се обединим всички в една мисъл, едно желание и една воля да създадем България, мощна духовно и материално. Цар, правителство, народ и армия, издигайки високо този идеал, да застанат всеки на своето място и всеки да се залови за своята работа за изграждане на нова, млада, цветуща България. За достигането на всичко това, свещен дълг на държавните ни ръководители е да вдъхнат и спечелят народното доверие за да получат времето и средствата нужни за изпълнението на ония големи реформи, които ще позволят на нацията да си отдъхне, да се възстанови вярата в бъдещето и се даде възможност на всеки да работи, прехранва и живее спокойно.

Да се преизпълним всички от силен дух и високо национално чувство. Трябва здраво да се пипа и честно да се работи с чисти ръце и при пълна прозрачност. И нека молитвата ни бъде: Българин съм, обичам България и ще работя през целия си живот за свободата и обединението на моя народ. Боже, помогни ми!

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.3/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]
* Генерал Сирманов (1876-1947) е участник в Балканските и Първата световна войни. През 20-те и 30-те години е активист на организациите на запасните офицери. Статията, която публикуваме със съкращения, е отпечатана във в-к “Отечество" през 1934.