Независимо от факта, че в страните в преход пазарната икономика все-още не е придобила своите зрели форми, стопанските субекти оперират в "квази" (почти) пазарна среда, различна от централното планиране при социализма. Има обаче значителни различия в степента на развитие на макроикономическата рамка в по-напредналите държави от бившия СИВ от една страна, и държавите от Югоизточна Европа като България и Румъния - от друга. И ако Полша, Чехия, Унгария и Словакия регистрират през последните години устойчив, макар и нелишен от противоречия, икономически р???, държавите на Балканите все-още не могат да ?? ???????? ??? забележими успехи в социалната и икономическата сфера. Нещо повече - липсата на ясно виждане и последователна политика за преструктуриране и развитие на националната икономика плюс отрицателното въздействие на войната срещу Югославия, в условията на валутен борд започват да се превръщат постепенно в нов, още по-сериозен проблем за ?????-пазарната икономика на ????????. ?осега у нас преобладаваше схващането за удачно избрания подход за макроикономическа стабилизация чрез валутен борд. Тенденции?? и данни?? ?? икономическото ?? развитие напоследък обаче свидетелстват, че сам по себе си бордът в никакъв случай не снема от дневен ред някои важни управленски проблеми и не може да бъде разглеждан като чудодейно лекарство против бъдещи сериозни икономически кризи.

"Валутен борд" - местно производство

В съвременните парични системи в обръщение се намират не "истински пари", а парични знаци под формата на книжни банкноти и монети от малоценен метал. Те не са "истински", защото през цялата стопанска история на човечеството за реални пари са считани единствено златото и среброто. Едва през нашия век паричните знаци на шепа най-високоразвити и богати държави са обявени за "свободноконвертируеми" и волю-неволю са възприети в световната икономика като "истински пари" - заместници на монетите от благороден метал. С въвеждането на валутен борд у нас през юли 1997 под диктовката на основните международни донори - Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка, количеството на български парични знаци в икономиката бе определено от наличните запаси от злато (около 40 т.) и резервът свободноконвертируема валута, приравнени към стойността на германската марка. Смяташе се, че по този начин българската икономика устойчиво "стъпва" на твърд валутен резерв, гарантиран от златото в Бундесбанк и "закотвен" за марката като валута на стабилната икономика на Ф??. Непосредствената причина за въвеждането на "валутния борд" както знаем, бе престъпн??? обезцен????? на лева в преходния период и безконтролното печатане на книжни пари от БНБ по нареждане на всички изредили се през 90-те години български правителства, в противоречие с реалното състояние на икономиката. Надеждите ??? въвеждането на борда бяха, че след "закотвянето" на лев? може да бъде улеснено планирането в бизнеса, като бъде сложен край на обезцен??????? на индустриалното имущество и личните спестявания на гражданите.
Зa периода от свалянето на кликата на Живков до юли 1997 в България бе проведена чудовищна нулификация - т.е. "изяждане", чрез дирижирана инфлация в границите на 998 до 1270 %(по различни оценки), на наличните финансови ресурси. Това обаче би било по-малкото зло, ако процедурата около въвеждането и системата на функцион?рането на борда не бяха прекалено "побългарени" и не оставяха тлеещи огнища на стопанска нестабилност Да не забравяме все-пак, че в света ???? ??? още 13 страни с валутен борд, а през 1998 г. в повече от една трета от държавите-членки на МВФ е действал един от основните параметри на подобна финансова форма - фиксираният валутен курс.

Първият препъникамък

?? нивото на фиксирано съотношение между лева и марката. При валутен борд най-важният практически проблем е определянето на обменно отношение на лева към "валутата-котва", възпира?? инфлацията и позволява?? "оттласкване" в посока към финансова стабилизация. Във връзка с тази икономическа аксиома, препоръките на банковите специалисти и независимите консултанти още през юли 1997 се "разминаха" с мнението на правителството, което взе решение за фиксиран курс 1000 стари лева за една ?????? марка. По мнение на експерти от БНБ обаче, ефективното за икономиката съотношение към старта на борда би трябвало да се движи в границите на  1100 - 1400 лв за марка. Представители на Асоциацията на търговските банки пък изхождаха от фактори като индекси на потребителските цени, ?????????????? цени, вътрешни ценови пропорции, като цена на труда на основните енергоносители и промишлени суровини и т.н, за да обосноват предложението си от 1500-1700 лева за марка. Самият немски консултант Норберт Клотен, тогава съветник на ръководството на БНБ по въвеждането на борда, тактично ????????, че подобни форми винаги се нуждаят от "пренастройка" (т.е. от промяна при нужда на фиксирания курс) поради опасността от т.н. "буферна инфлация". Факт е, че само за останалите месеци от първата година на борда "буферната инфлация" състави поне 70%. През следващата 1998 инфлацията бе по-малка, но отново в границите на 13-18%. Независимо от официалните съобщения на НСИ за инфлационно равнище от 2 процента, през миналата година експертните оценки отново са в диапазона 18 - 35%, като по мнение на "Уолстрийт джърнал" обезценката на лева с???? ???? 46 %. В тази връзка зевзеците твърдят, че България е единствената страна в света, където една германска марка може да се закупи от всяко чейндж-бюро на улицата за около 50 пфенига.
"Тайната" за определянето на подобно обменно съотношение бе разгласена преди време от един член на УС на БНБ така: "създадоха се предпоставки за попълване на националните валутни резерви от вътрешни източници". Т??? означава, че целта на правителството чрез фиксиране на обменния курс на сегашното му равнище е била не толкова възстановяването на реалните обменни пропорции в иконо?иката, колкото прибиране на панически изтеглените долари от физически и юридически лица ??? големия банков срив по времето на Виденов. По някои оценки тогава населението е успяло да изтегли от банките поне 1,7 млрд. долара. Именно тези пари валутният борд трябваше да "примами" обратно в банковата сфера без риск от допълнително разрастване на паричната маса в левове. Ако прибавим към ?поменатата сума и скритите "под дюшеците" валутни ресурси на населението за около 3-3,5 млрд.  долара, лесно можем да разберем неотдавнашното лаконично подмятане на емисаря на МВФ за България Юха Каконен, че "въпреки очертаващия се бюджетен дефицит през тази година, в страната има засега достатъчно валута".
 

Цитираните данни свидетелстват, че не реформите и мнимата "финансова стабилизация" на борда, а валутните ресурси на населението и фирмите всъщност продължават да "крепят" българския валутен борд. Тази налична валута периодически постъпва чрез чейндж-бюрата и търговските банки в БНБ, откъдето най-често поема пътя към външни банки или отива за изплащане на дълга.

Инфлацията се стимулира от правителството

Неслучайно официалните "данни" през изминалите две години така ревниво поддържат версията на управляващите за нулева инфлация или даже дефлация (т.е. увеличаване на покупателната способност на паричната единица). За специалиста, отсъствието на широкомащабни икономически реформи, е достатъчно основание ?? съмнение в показателите на НСИ. Независими източници соч?т, че след юли 1997 темпът на инфлация е забавен и изгладен, но продължава да разяжда икономическата система и да изпразва ????? на потребителите. При това ? ??? се наблюдава особен феномен. ?а периода 1990-1998 цените на нехранителните стоки са се увеличили 992, а на хранителните - 1003 пъти (?!). Гигантски скок бележат цените на основните хранителни продукти в една безкрайно малка потребителска кошница. ?рясното мляко е поскъпнало 1995 ????, киселото - 1762 пъти, кашкавал?? - 1543 пъти, ? хляб?? "Добруджа" - 1445 пъти. Странното е, че инфлационното нарастване е най-голямо при стоките, предлагани на пазара от държавните монополисти. Така например, цените на въздушните превози са се вдигнали 3267 пъти, топлоенергията - 4132 пъти, пощенските услуги - 2621 пъти, вътрешноселищния транспорт - 2190 пъти, електроенергията - 1552 пъти и т.н. Тези гигантски цифри просто "бодат очите" ако  вземем предвид, че след въвеждането на борда повишението на ?????? ?? стоките, предлагани от производителите-държавни монополисти, бележ? ръст с 20-45 % по-голям от скритото увеличение на цените на останалите стоки. Налага се изводът, че държавата сама подклажда инфлацията в секторите, в които има влияние, въпреки декларациите на правителствените икономисти и финансисти, че бордът изцяло сваля от дневен ред проблема за обезценката на местната валута. Че това не е така личи от разчетите за заплащането на труда, според които ако нямаше инфлация и ако бордът бе допринесъл за пропагандираната финансова стабилизация, реалните заплати не би трябвало да са на ????????? дередже, а да варират в границите на 363-380 нови лева. При пенсиите цифрите пък би трябвало да варират между 141 и 147 нови лева. Печалната истина е, че цените на стоките в условията на борд естествено се домогват (а в някои случаи за съжаление и превишават) ?? ценовото равнище в страната на "валутата-котва". Това предполага да се държи сметка за изравняване на заплащането при другите фактори на производството, какъвто е труд??. Тъй като това не става, ценовата политика в контролираните от държавата отрасли вече поема не само ролята на инфлационен стимул, но и на средство за преразпределение в полза на хазната и в ущърб на широки социални слоеве. Тъй като събираемостта на данъците при кризисно състояние на икономиката не надхвърля скромните 55-60 %, за да и?пълни поетите пред международните ни кредитори ангажименти правителството се опитва да пълни хазната с приходи от надутите цени на държавните монополисти.
Най-значителни отклонения при сегашното уреждане и функциониране на борда обаче се наблюдават в сферата на външноикономическите връзки на страната.

Бордът като окови

Въвеждането на валутен борд отменя един от основните способи за регулиране на външната търговия - промяната на валутния курс. Логиката е проста - ако местната валута е "скъпа", с постъпленията от експорта могат да се купят по-малко парични знаци. Ако обаче тя се "поевтини", срещу получените по линия на външнотърговския обмен марки ? долари ????? ? ???????? могат да се купят повече левове, ко?то позволява на фирмите да закупят повече суровини и материли, да повишат заплатите и да разширят производството. В условията на борд срещу всяка единица, спечелена от износа чужда валута, се получават 1000 лева. При друго обменно съотношение, както бе посочено по-горе, тази сума би могла да бъде 1400, 1500 или повече. ? "по-евтиният" лев би стимулира? експорта. ?е ?поменем ????, че активният търговски баланс (превишението на износа над вноса) е лелеяна цел, ???????? да извади икономиката от кризата. Всички развити държави по правило имат активен търговски баланс и това е една от основните причини за конвертируемостта на валути?? ??. Разбираемо е, че българските стокопроизводители биха ????? да преодол??? успешно острата конкуренция на международните пазари единствено в случай, че придобитата от тях валута ще им помогне да "спечелят" повече левове. За държавата пък това е по-приемлив способ да акумулира валута за вътрешно развитие и обслужване на външния дълг, от??????? постоянното просене на кредити от чужбина или разпродажба на предприятия на външни инвеститори.
Един от най-сериозните проблеми на валутния борд днес е ?????????????? на износа поради неизгодното за българските износители обменно съотношение. Така, от 1998 насам се очертава постоянен спад на износ?, ????? ? сериозен проблем за валутния ?? баланс в съчетание със загубите от войната в Югославия. Ако спадът през 1998 е ??? около 22%, през  ???? година се очертава ново сериозно свиване с над 27%. В цифр? това означава между 900 милиона и 1,23 млрд. долара недостиг, който трябва да се покрие с външни кредити, повишени данъци или намалено потребление. Опасения буди и структурата на нашата вносно-износна листа. Така, в страната се внасят все-повече хранителни стоки и произведения на леката промишленост, а се изнасят промишлени и селскостопански суровини с ниска степен на преработка. За първите стокови групи съществуват местни капацитети, които не се използват, а при износа се касае ?а стокови позиции, нос??? все по-малки валутни постъпления и стеснява?? суровинната база на местните фирми.
Твърде обезпокоително е също, че ????????? регламент на борда и особено непромененото съотношение при деноминацията на лева е една от основните причини за спад на брутния вътрешен продукт с поне 5-7%, както за 1998, така и 1999.

Назад към натуралното стопанство

Свитото потребление, кризата в производството, забавените реформи и спорните ефекти на валутния борд у нас очертават тъжен извод. Вместо от "?????"- пазар към модерна пазарн? икономика, България ?? ????? към допазарни форми на стопанска организация. ?став??? настрана политически о????????? обвинения ????? правителството за стремежа му към прекалена монополизация на икономиката. Лошото е, че наред с обедняването на населението и съкращаването на потреблението на основните хранителни стоки, в широки слоеве се наблюдава "капсул?????" , известно като "бурканна икономика". При валутен борд и мощна помощ отвън, параметрите на макрорамката се обсъждат с кредиторите и се одобряват от тях. Ето защо, колко ще получава българинът зависи не толкова от вътрешни фактори, а от разрешението на МВФ и Световната банка.
Феноменът на "бурканната икономика" се състои в стремежа не само на българското село, но и на все по-широки слоеве в малките и даже в големите градове  да произвеждат не за нуждите на пазара, ?? не купуват от индустриалните фирми необходимите им потребителски и индустриални стоки, а да организират икономически? ?? живот в рамките на собственото семейство. Естествено, трудно е да произведем телевизор или пералня. По-лесното е просто да не гледаме телевизия или да перем на ръка.  Данните от втората половина на 90-те показват, че само 3% от домакинствата планират да си купят нов телевизор до края на ????. При пералните процент?? е същия, а при модерните готварски печки е даже с един пункт по-ни?ък. За компютър мечтаят само 1% от българите.
При хранителните продукти нараства делът на тези, които не разчитат на магазина, а на собственото си вилно място, на наследствената  нива или на баба и дядо от село.
Изходът от неблагоприятната икономическа ситуация става все по-труден, но не и невъзможен. Валутният борд вече даде дефекти, които могат да бъдат отстранени например чрез възприемането на общата европейска валута като национална. Въвеждането на "еврото" трябва да бъде съчетано обаче с отговорна и смела политика на реформи във всички сфери на обществения и икономически живот. Като малка страна, България е принудена да положи всички усилия за интегриране в общия европейски пазар, за да получи от него импулсите за едно бъдещо модерно развитие. Естествено, процесът няма да бъде безболезнен, но в създалата се ситуация е трудно да се предложи друго решение. Останалото зависи от труда, енергията и талант? на всички български граждани.