.

През юни 1991, по време на поредната сесия на така наречената Билдербергска група, президентът на Чейз Манхатън бенк Дейвид Рокфелер заяви: "Днешният сложен свят постепенно върви към установяването на единно управление и единно световно правителство. Наднационалният суверенитет на един планетарен интелектуален елит и на световните банкови гиганти е далеч за предпочитане пред досегашното право на нациите да решават нещата…".

Напоследък всички сме свидетели на това, как тази идея, т.е. "мондиализмът", се реализира на практика. Особено силна е атаката срещу исторически формиралите се национални държави, които се обявяват за отживелица и препятствие за прогреса на човечеството. Договорите, определящи бъдещето на Европа - Маастрихтският от 1992 и Амстердамският от 1998, са решаващ етап към формирането на въпросното световно правителство, разполагащо с единна световна валута ("еврото" , което почти постигна паритет с долара, е само междинно звено към създаването след 10-20 години на единна трансатлантическа парична единица) и единна армия (функция, която по-всичко изглежда, ще се изпълнява от НАТО). И, ако това е толкова широко прокламираният "световен ред", остава само да си отговорим на въпроса

Кой се готви да управлява планетата?

Отговорът се натрапва. В началото на 1999 дългогодишният френски дипломат - посланик Албер Шамбон, отбеляза, че "след подписването на договора от Амстердам, целящ ликвидирането на европейските нации, ние вървим към една "американска" Европа". Очевидно е обаче, че по пътя към окончателното подчиняване на Стария континент на доминацията на САЩ има още доста препятствия. Как ще бъдат преодолени те? Как ще бъде ликвидиран естественият стремеж на европейските народи към съхраняването на техните собствени традиции, на националните им държави и на европейската християнска цивилизация? Емблематична фигура като Жак Атали повдига завесата, заявявайки в "Монд": "Ако Франция и Европа решат, че трябва да си останат "затворен християнски клуб", нека се приготвят за открит сблъсък с повече от един милиард хора на планетата, за битка с ислямската цивилизация. И нека французите не забравят, че ние сме не само християнска, но и мюсюлманска нация - над два милиона наши граждани изповядват исляма!".
На свой ред Збигнев Бжежински ясно заявява, че "за нас е важно европейците да се откажат от идеята за националната държава, възприемайки ценностите на "мултикултурното" общество". Още по-скандално обаче е, че влиятелни среди отвъд Атлантика, са твърдо решени да наложат на Европа американския мултикултурен модел, дори и с помощта на съюзници като крайните мюсюлмански фундаменталисти!

Ислямът срещу Европа

Публична тайна е, че Съединените щати отдавна използват проамериканския режим на Саудитска Арабия за да манипулират ислямисткото движение в изгодна за собствените си интереси посока. Така те използваха фундаменталистите за да отслабят националистическите движения и режими в Близкия изток. В Афганистан, пак с тяхна подкрепа, бе установен може бе най-ретроградния политически режим на планетата. С помощта на Саудитска Арабия и монархиите от Залива, САЩ се опитват да дърпат конците на ислямските радикали в Алжир, Чечня и Дагестан. В същото време те подкрепят техните движения и в самата Европа - Босна и Косово са печален пример за това. Новите мюсюлмански републики на Балканите пък са естествени "клиенти" на Турция, която Вашингтон усилено се опитва (и най-вероятно ще успее) да вкара в Европейския съюз. А, когато това стане и всички днешни прегради пред огромния поток от имигранти-мюсюлмани рухнат, Старият континент окончателно ще се прости със своята християнска идентичност, заменяйки я с толкова скъпия на американците "мултикултурализъм" и така най-после ще бъде готов за интегрирането си в схемата на "новия световен ред", доминиран от САЩ.