Геополитиката на Исляма
Евентуална нова война и експанзия извън региона на най-мощните държави в него, са възможните последици от днешния демографски взрив в Близкия изток

Антон ИВАНОВ

Вече две столетия идеите на британеца Томас Малтус за обусловеността на социалното равновесие от извършващите се в обществото демографски промени, намират реалното си потвърждение в протичащия процес на планетарен демографски преход и
 съпровождащите го социални и политически трусове. Ускорено преобразяващите света негови импулси накараха наблюдателите да заговорят за

Демографска революция

някои дори го характеризират като катастрофа. Несъмнено процесът на внезапно нарастване населението на планетата, който вероятно ще се побере в рамките на триста години, ще се окаже най-големият обществен катаклизъм и едновременно с това – основен обновителен фактор, в досегашната история на човечеството.
Най-същественият етап от демографския преход се разви през втората половина на отминаващия век, обхващайки страните от така наречения Трети свят, чието население нарастна взривообразно, раздувайки застрашително относителния си дял спрямо целокупната човешка популация. В тази недотам компактна демографска платформа се оформиха пет зони с бърз прираст на населението, притежаващи собствена специфика: Източна Азия, Южна Азия, Предна и Средна Азия и Северна Африка, Африка на юг от Сахара и накрая – Латинска Америка. Третата зона е онази, процесите в която пряко засягат и нас.
Ислямските общества в Близкия и Средния изток навлязоха след Втората световна война в небивал, от Средновековието насам, подем, възвръщащ тежестта и значимостта им в световните дела, за което спомага също средищното им, посредническо, географско разположение. През 40-60-те години в тези страни все още се търсеше политическият и стопански ред, който да послужи за основа на последващото им развитие, но в крайна сметка почти навсякъде се заложи на традиционно консервативната религиозна ориентация, както и на развитието на добивната промишленост, основаваща се на големите залежи от нефт и други минерелни ресурси, а също и на развитието на селското стопанство. Едновременно с това, рязкото подобряване на условията за живот, увеличаването на възможностите за прехрана, и съхранената ценностна ориентация към повече деца в семейството, доведоха до изключително висок прираст на населението, залагащ обаче и все по-високи изисквания към не особено рентабилните местни икономики. Така постепенно държавите от региона навлизат в стопанска, политическа и институционална криза, бързо прогресираща в по-уязвимите райони до асоциализация и рецидивираща конфронтация.

Гражданската война в Ливан, ислямистката революция в Иран, терористичната вълна обхванала Алжир и Египет, екстремистките акции на палестинското съпротивително движение, дори активизацията на уахабитското движение в Кавказ, са само част от проявите на деградиращата обществените модели в споменатите страни популационна експлозия. Невероятните доскоро темпове на демографски растеж извеждат на преден план немислими до този момент проблеми, свързани с поддържането на статуса, управлението и контрола над бързо разширяващите се общности. Забавянето и колебанието при решаването им, се съпровождат от

Ескалиране на напрежението

което често излива натрупаната енергия в ожесточени конфликти, изтощаващи ангажираните в тях страни и водещи нерядко до промяна на политическото статукво и на управляващия елит. Особено значима роля в броженията заема осъществяваният от значителни маси, произлизащи предимно от младежките среди (които при нормални условия обикновено са индиферентни и пасивни), натиск. Изскачайки, макар и за кратко, на политическата сцена, масите от долните (широките) слоеве на обществената пирамида хаотично се опитват да предефинират каузите на гражданския договор (на който се основава съществуването на самата държава), като усилията им често дават неочакван за самите тях ефект.
Впрочем, още през 1798 Малтус, чието име споменахме в началото, пише в книгата си "Опит върху принципа на народонаселението….", че "Метежната тълпа е следствие от излишъка на население. Тя се възбужда от изпитваните страдания, не осъзнавайки, че самата тя е една от причините за тях. Тази безумна метежна тълпа е най-злият враг на свободата; тя поражда и поддържа тиранията". Тук следва да се запитаме, случайна ли е липсата на утвърдени демократични институции и процедури в Близкия изток и Северна Африка, въпреки усилията на бившите метрополии и САЩ да въведат там управление по западен образец? Традиционните монархически режими, лишени от възможностите на взаимодопълването и взаимодействието със същински представителни органи, все повече губят контрол върху социалните процеси в съответните страни, а подкрепата на поданиците им постепенно девалвира. Задава се сериозна криза на властта, на способността на управляващите да поемат и на желанието на обществото да им възлага отговорности, в съответствие с новите условия. Необичайните форми на развитие могат да породят и необичайни форми на управление, отразяващи нестабилността и екстремизма на младите нации и на техния предимно младежки състав. Истинско

Предизвикателство към установения ред

би било обединението на някои от тях (например арабските) в "меганация", притежаваща огромен потенциал и съответстващи му грандомански цели и планове за реализацията им. Появата на харизматични водачи и издигането на диктатори-мегаломани е обусловено от неустойчивостта на обществото, от неопитността му и от ирационалното търсене на изход от кризата с волунтаристични средства. Значителният превес на младежките контингенти спрямо останалите възрастови групи от населението предполага именно такава обществена нагласа за делегиране на властови пълномощия на откровено екстремистки групи и личности.
Възрастовата група на населението в страните от Западна Азия и Северна Африка свидетелства, че тепърва в тях може да се очаква развитието на дестабилизационни процеси, свързани с неуравновесеното им демографско състояние. Днес, в края на века, преобладаващи там са групите в детска, юношеска и младежка възраст. Впоследствие, с намаляване на раждаемостта, най-раздути ще се окажат младежките нива във възрастовата пирамида на населението в тези страни. Така младите хора ще получат още по-голямо влияние в едно общество, започнало да се освобождава от грижите по прехраната и отглеждането на многобройно невръстно потомство. Навлизащите в активна възраст млади хора ще търсят реализация, но ще им бъде все по-трудно да я открият на легалния пазар на труда. Така много от тях ще се маргинализират и криминализират, някои ще възприемат екстремистката фразеология и практика, а оттам до тероризма, или – още по-лошо, до усвояването на откровения милитаризъм, пътят не е дълъг. Подложени на вътрешногрупови манипулации, те вероятно ще се ориентират към политически модели, близки и понятни за самите тях – хора с незначителен житейски опит, незрели, но яростно претендиращи за всички полагащи им се права.

Ето само няколко примера, илюстриращи протичащите в Близкия изток демографски процеси. Към 1995 (всички данни се базират на оценките на ООН) средната възраст на населението в региона е била, както следва: Турция – 23,8 години; Сирия – 17,3; Ирак – 18,4; Саудитска Арабия – 19,1; Иран – 17,6. За сравнение същият показател за България през 1995 е 37,5 години(!). През 2025 средната възраст и нарастването и спрямо 1995 ще бъде, както следва: Турция – 34,2 години (+10,4); Сирия – 27,5 (+10,2); Ирак – 24,1 (+5,7); Саудитска Арабия – 23 (+3,9); Иран – 26,2 (+8,6); България – 43,8(+6,3). Друг пример: в Сирия през 1990 относителният дял на лицата на възраст между 15 и 24 години е бил 20%, а през 2005 ще достигне 23,2%; в Иран от 18,9% ще нарастне на 21,5%, докато за същите 15 години делът на тази група сред българското население ще спадне от 14,1% на 13,4%.
Цитираните демографски прогнози показват, че през следващото столетие в повечето страни от региона

Проблемите с младежкия контингент от населението

ще бъдат приоритетни за местните политически, икономически и културни елити. Решенията, ако такива все пак се намерят, няма да бъдат нито лесни, нито безопасни, както за споменатите народи от Близкия изток, така и за техните съседи, сред които сме и ние.
Преди пет години, непосредствено сред кървавите кланета в Руанда, един африкански държавник заяви, че не пренаселването на тази страна е станало причина за гражданската война в нея, тъй като в Япония например, има същата гъстота на населението, но няма подобни междуособици. Той бе прав, но само донякъде. Защото проблемът е не толкова в пренаселването, колкото в бързите темпове на растеж, които не позволяват увеличаващото се население да удовлетвори насъщните си нужди, доколкото темповете на нарастване на производството са значително по-ниски.

Не наблюдаваме ли днес подобна на тази в Руанда, или пък на Ирландия през миналия век, ситуация в нефтените държави от Близкия и Среден изток и Северна Африка, където именно петролът осигурява преобладаващата част от вътрешния брутен продукт, разпределян в голямата си част за задоволяване потребностите на бързо нарастващото население? Изтощаването на находищата или дори промяна в стопанската и търговска конюнктура, може да завари ръководствата на тези страни неподготвени за предизвикателствата на бъдещето и в резултат от това те лесно биха изпаднали до положение не само да не могат да поддържат достигнатото жизнено равнище, но и да задоволят и минималните социални потребности на своите съграждани. Именно тогава младото поколение, което е най-авантюристично настроено и най-социално необвързано, ще се радикализира, изливайки се навън от родните си места – едни към градовете, други – в емиграция. И, ако тази

Вълна, обзета от експанзионистки настроения

се овладее от милитаристична клика, тя може да бъде насочена към осъществяване на военна агресия, като завоевателните походи ще се насочат към територии с по-малобройно и небоеспособно население. Така регионът ще се върне към забравените времена на Средновековието.
Впрочем пътят на войната като средство за препитание, реализация и дори като начин на живот, е добре познат от миналото и едва ли е принципиално неприемлив за народите от Близкия изток. За тях многобройните млади хора неведнъж са били източник за набиране и подбор на войни, а войните – средство за регулиране числеността на населението. Според Малтус например, "Религията на Мохамед, въздигнала се чрез меча и по пътя на значителните жертви от страна на своите правоверни последователи, установила за тях във вид на особено важно задължение стремежът към раждането на колкото се може повече деца за прослава на техния Бог…. предизвиква(йки)…. бързо нарастване на населението, което се явява едновременно и следствие и причина за постоянни войни".

Невъзможно е да се предскаже бъдещето, но да се прогнозира развитието на

Някои текущи тенденции

е повече от необходимо. Вероятността от голяма война в Близкия изток и евентуална експанзия извън него на най-мощните държави от региона, са твърде възможни последици от демографския преход. Трудно обаче може да се предвиди, как конкретно биха се развили подобни събития, както и тяхното разположение във времето и пространството. Във всеки случай рискът непрестанно нараства. През следващия половин век населението на страните от региона ще се увеличи от 1,5 до 3 пъти. При нормално продължаване на сегашния си демографски ръст през 2050 Турция ще има население от около 98 милиона, Иран – 170 милиона, Ирак – 56 милиона, Сирия – 35 милиона, Саудитска Арабия – 60 милиона, Йемен – 61 милиона, Египет – 115 милиона, Судан – 60 милиона, Алжир – 59 милиона, Мароко – 47 милиона.

Незатихващият арабско-израелски конфликт, войната между Иран и Ирак, окупацията на Кувейт от иракската армия и последвалата операция "Пустинна буря", днешните операции на руската армия в Кавказ, са може би само началото на поредица от военни сблъсъци, които ще се водят за територията и природните ресурси в Северна Африка, Западна и Централна Азия. Недостигът, изчерпването, на обработваемата земя, водите, нефта и газа, застрашително ще раздвижи огромни маси население и ще дестабилизира света. Тепърва, през ХХІ век ще навлизаме в период на глобални промени и разместване на приоритетите на световното развитие. Демографската революция вероятно ще наложи поредния "нов ред" на планетата и той едва ли ще бъде толкова сигурен, либерален и напредничав, колкото бихме желали или очакваме.
Съвременното етнодемографско състояние на Балканите дава възможност за някои аналогии с онова, което става в Близкия и Средния изток. Така например, българските цигани по време на режима на Живков получиха възможност да изхранват големите си семейства, подобриха се условията им на живот, увеличи се неговата продължителност. Поради това и числеността им бързо се увеличи. Настъпилата през 90-те икономическа криза обаче, допълнително ги маргинализира, криминализира и радикализира. Спешно е необходимо да се изработи програма за семейно планиране сред тази част от българските граждани,&nbs