Успехът ми дава увереност
Татяна Иванова представя световноизвестната българска цигуларка Ваня МИЛАНОВА, специално за НИЕ
 

Когато слушаш Ваня Миланова, се удивляваш. Не знаеш на кое да се отдадеш в по-голяма степен – на емоционалното или на мисловното. Идва ти ту да затвориш очи и да потънеш в този невероятен свят на чувства, звуци и цветове, ту неволно започваш да се питаш: "Как постига всичко това? Как точно го прави? Къде открива границата между емоцията и разума?". А може бе става дума за точно премерен баланс – като при ходенето на въже. Почти си убеден, че е така, когато внезапно усещаш, че каквото и да е, то извира при нея отвътре, от душата и, а после я обзема цялата. А след това "нещото" се предава и на хората в залата, дошли да я чуят и да преживеят заедно с нея една, или пък няколко, музикални истории. Впрочем, така е навсякъде, където гостува – в Европа, Америка или Африка.
Легендарният цигулар Хенрих Шеринг я оценява така: "Ваня Миланова без съмнение е една от най-завладяващите цигуларки на своето поколение".
Пътят към успеха започва още с детските и изяви в Разград, където е израстнала и в Русе, където дава първите си концерти. Следва десетгодишно обучение в София, при известния педагог Петър Арнаудов. А междувременно – заучаване на огромния репероар, необходим и за участие в най-престижните международни конкурси. Става лауреат на "Паганини", "Коциян", "Кралица Елизабет". Ваня е само на четиринайсет, когато чува "асовете" в журито на конкурса "Маргарита Лонг-Жак Тибо" в Париж да казват за нея: "Пред нас е истинско дете-чудо, но конкурсът ни не е за деца".
На конкурса "Чайковски" пък, тя е първата наградена българска цигуларка. Двадесет години по-късно я канят за член на журито на това най-престижно музикално състезание.
Именно победите на тези форуми и отварят вратите към света. Предлагат и стипендии за обучение в Москва и Лондон. Избира столицата на Великобритания, където намира възможност за лична и професионална изява. Там се запознава със съпруга си (също цигулар) и създава семейство – нещо, за което винаги е мечтала.
Най-активно концертира в Англия, където живее вече повече от двайсет години. Била е член на журито на няколко големи международни конкурса и е почетен член на фестивала "Хоровитц".
Въпреки ангажиментите си, прочутата ни сънародничка се отзавава на всяка покана от България. От 1991 ръководи майсторски клас по цигулка в Музикалната академия "Проф.Саша Попов" към международния фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе. Много държи на класа си и твърди, че би отказала дори концерт в "Карнеги хол", ако съвпада с ангажиментите и в крайдунавския град. Заради изключително талантливите български деца и напредъка, който показват понякога само за броени дни – нещо, което според нея в Англия просто не може да се случи.
Ваня Миланова се смята за успял човек. Не толкова заради завидната си международна кариера, колкото поради вътрешната удовлетвореност, която постига. Не престава да изучава нови произведения, дори когато няма подиум за тях. Твърди, че ще изпадне в депресия, ако не свири и се тревожи, ако животът и не върви в "крешендо".
Почти във всеки свой рецитал включва и българска творба и много се ядосва, когато по Би Би Си цяла седмица звучи например, полска, а не българска, музика. Самата тя е приета като изпълнител в Би Би Си – още един връх в кариерата и. Безумно трудна, според самата нея, задача, защото това става чрез изпит или за изключителни постижения в изпълнителското изкуство. Дори цигулари като британците Клифърд Кързън или Джанет Бейкър не са били приети от първия път. Интерпретацията на Ваня на Концерта за цигулка и оркестър от Бетовен в "Куин Елизабет хол" обаче и помага да преодолее тази бариера от раз.
Може би затова, тя прие с такова удоволствие да участва в тържествения юбилеен концерт на Българското национално радио, посветен на 70-годишнината от първото радиопредаване у нас, състоял се в началото на ноември в столичната зала "България".

Това бе и поводът за нашия разговор.

- Това събитие е много важно и приятно за мен. Радиото е важна част от живота на един музикант. То ни представя и струва ми се, ние се развиваме чрез записите, които правим за него и тези, които слушаме. А музиката е част от Радиото.

- Сигурна съм, че Концертът за цигулка и оркестър, с който се представяте, има специално място в сърцето Ви. Така ли е?

- Много сте права. Всъщност, започнах да концертирам по-усилено благодарение на конкурса "Чайковски". Спомням си, че научих  Концерта на Бетовен на 18 години, а на 20 се явих на този изключително престижен конкурс. Това бе и първият ми досег с голямата руска култура. Вярно е, че напрежението беше огромно, но пък и успехът е много хубаво нещо. Дотогава нямахме, мисля, че и досега нямаме, друг български цигулар, представил се така добре на него. Освен това Чайковски, като композитор, за мен е нещо велико.

- Какво си спомняте от времето на големите конкурси – напрежението, удовлетворението, или нещо друго?

- Бях много млада. Приключих с конкурсите на 20 години. Впечатленията бяха много за един млад човек. Може би това, че посещавах нови страни. Аз например ходих в Париж на 15 години, преди това бях в бивша Чехословакия на конкурса "Коциян", на който са се явявали толкова българи. После – Брюксел. Попивах впечатления от страните, възхищавах се от културата им, на онова, което имат, на б