С огън и меч и….с камера
Има ли "националистическо кино"? Източноевропейците отговарят на предизвикателството на американските "имперски" киноепоси.

Петър ГЕОРГИЕВ

Изглежда не само Холивуд е в състояние да смае публиката с епичните си филмови платна. През последната година в Източна Европа се появиха няколко филма, квалифицирани от критиците като "директен отговор на американските имперски киноепоси" и дали повод да се заговори за "възраждане на националистическото кино" на Стария континент.

Златният век

"С огън и меч" (1999) на полския режисьор Йежи Хофман и "Сибирският бръснар" (1998) на руската легенда Никита Михалков, пожънаха в собствените си страни комерсиален успех, за който малцина от американските им колеги могат да мечтаят. Авторитетният варшавски ежедневник "Газета виборча" дори определи появата на "С огън и меч" като събитие с "национално значение".
Според мнозина, тайната за успеха на тези и другите подобни на тях филми, появили се през последно време в Източна Европа, се крие във факта, че всички те представляват грандиозни платна, посветени на "златния век" в историята на съответната държава. "С огън и меч" е екранизация на романа на нобеловия лауреат Хенрик Сенкевич и разказва за битките, които обединената полско-литовска държава води през ХVІІ век (върхът на нейното могъщество) с казаци, татари и руснаци. Това е първата част от знаменитата трилогия на Сенкевич (втората и третата бяха екранизирани от Хофман през 1969 и 1974), която специалистите определят като "най-националистическата творба" на полския класик.
Филмът на Никита Михалков е не по-малко епичен (продължителността му е три часа!). Посветен на царуването на император Александър ІІІ (ролята изпълнява самият Михалков), той ни показва една могъща и процъфтяваща Русия, в рязък контраст с днешното състояние на тази велика държава. На тазгодишният фестивал в Кан епосът бе определен като "най-дългата политическа сага в историята". Това обаче не попречи на руската публика да го приеми с невероятен възторг, очевидно виждайки в него портрет на онази Русия, която повечето от днешните граждани на тази страна искрено желаят да възродят.
Реакцията на появата на "С огън и меч" в съседните на Полша държави и особено в Украйна, съвсем не бе възторжена. Което е разбираемо, защото в романа на Сенкевич поляците са представени като "цивилизатори" на Източна Европа, благодарение на чието могъщество тя е спасена от нашествията на варварите – турци и татари, а водачът на антиполското въстание Богдан Хмелницки, чиито паметник се издига в центъра на Киев, е описан като разкъсвана от противоречия (и от страстта си към водката) фигура.
По-интересното обаче е друго. Повечето известни кинокритици от Западна Европа, определиха филмите на Хофман и Михалков като пряк отговор на

Имперските киноепоси на Америка

Наистина, появата на суперпродукции като "Армагедон" или "Денят на независимостта" бе поредното доказателство, че след залеза на "уестърна", фантастиката се е превърнала в любимото поле за изява на американското националистическо (или по-скоро "имперско") кино. В този тип филми Съединените щати не просто спасяват човечеството от всевъзможни уродливи извънземни, те рисуват планетата като една "голяма Америка", в която доминират американската култура и ценности, а 4 юли е станал "планетарен празник". Дори във филм като  "Аполо 13", САЩ са показани като безстрашен завоевател на Космоса в името на човечеството. В нашумелия "Епизод І" от епоса "Звездни войни" на Джордж Лукъс, на екрана пък са пренесени едно към едно ценностите на бялата средна класа на Америка, като се набляга на превъзходството им над онези, изповядвани от "силите на злото". Впрочем, част от американската критика моментално обяви филма за "расистки".
Чудно ли е в такъв случай, че като реакция на американската културна инвазия, в Европа се появяват филмови творби, в чиято основа са

Националното величие и патриотизма

"С огън и меч", както и "Сибирският бръснар" откриват в историята и литературата на съответните нации онова, което американското "националистическо" кино намира в научната фантастика или комиксите. И едните и другите обаче се опитват да покажат една друга реалност, в която уважението към Традицията и ценностите на нацията е било (или ще бъде) много по-голямо, от демонстрираното днес.
В този смисъл броят на националистическите филми произвеждани от двете страни на Атлантика (западноевропейската суперпродукция, посветена на келтския вожд Версинжеторикс е само поредният пример) очевидно ще продължи да нараства и през първите години от новия век. Като доказателство за естествената реакция в областта на културата срещу пагубните опити за унификация и отказ от Традицията, които се опитва да наложи глобализмът.